Language of document : ECLI:EU:F:2012:164

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

27 ноември 2012 година

Дело F‑59/11

Peter Sipos

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Публична служба — Срочно нает служител — Решение, с което е отказано продължаване на срочния договор на срочно нает служител, сключен на основание член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители — Условия за сключване на договор за срочно нает служител, сключен за определен срок на основание член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители — Явна грешка в преценката“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Sipos иска, първо, отмяна на решението на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 29 септември 2010 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за повторно подновяване на договора му за срочно нает служител, сключен на 16 юли 2005 г. на основание член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), и след това по отношение на него да се приложи член 8, първа алинея от УРДС, второ, отмяна на решението от 1 август 2010 г., с което СХВП назначила жалбоподателя за определен срок като срочно нает служител на основание член 2, буква б) от УРДС, тъй като това назначаване всъщност било второ подновяване на договора, подписан на 16 юли 2005 г., и следователно трябвало на основание член 2, буква а) от УРДС да бъде сключен договор за неопределено време, трето, поправяне на вредата, претърпяна от жалбоподателя поради действията на СХВП

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася собствените си съдебни разноски и е осъден да заплати направените от СХВП разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Сключване на договор за срочно заемане на постоянна длъжност — Условия

(член 1а, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква б), членове 3—5 и член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители — Подновяване на договор, след първото продължаване за определен срок — Преквалифициране на договора за определен срок в договор за неопределено време — Условия

(член 2, буква а) и член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата

4.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Неподновяване на договор за определен срок — Задължение за мотивиране — Липса — Изключение — Решение, с което се отхвърля искането на служител за подновяване на договора му за определен срок

(член 25, втора алинея и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От член 1а, параграф 1 от Правилника във връзка с членове 2—5 от Условията за работа на другите служители следва, че постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат от длъжностни лица и следователно такива длъжности могат да се заемат от служители само по изключение. По този начин, макар член 2, буква б) от тези условия да предвижда изрично, че за заемане на постоянна длъжност могат да се наемат срочно наети служители, то той уточнява също така, че това може да бъде само временно. Освен това член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители предвижда договорът за наемане в качеството на срочно нает служител да не надхвърля четири години и да може да се подновява само веднъж за период най-много от две години. В края на този период правоотношението на срочно наетия служител задължително се прекратява поради преустановяване на осъществяването на неговите функции или чрез назначаването му в качеството на длъжностно лице при определените в Правилника условия.

(вж. точки 37 и 38)

2.      За да може при второ подновяване на договора на срочно нает служител по член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители да се счита, че въз основа на член 8, първа алинея от тези условия договорът е за неопределено време, трябва да бъдат изпълнени две условия, а именно, от една страна, съответният договор трябва да е договор на срочно нает служител по член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители, и от друга страна, този договор трябва да представлява подновяване на договор, който вече е бил подновен.

В това отношение администрацията може да сключи договор за неопределено време по член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители само ако длъжността, която бюджетните органи са класифицирали като временна, е свободна в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за съответната институция.

(вж. точки 40 и 42)

3.      Когато администрацията не е приела режим, в който е залегнал принципът, че подновяване на договорите на служителите става при определени условия, когато решава дали да поднови договор за определен срок, органът, оправомощен да сключва договори, има голяма свобода на преценка, която обаче е подчинена на интереса на службата, който налага на свободните длъжности да се назначават най-добрите кандидати. Поради това жалбоподател може да докаже, че администрацията е допуснала явна грешка в преценката, като не е подновила договора му, ако установи, че изпълнението на служебните му задължения и професионалният му опит очевидно са толкова изключителни, че превъзхождат тези на всеки друг потенциален кандидат, или поне че изпълнението на служебните му задължения и професионалният му опит са по-добри от тези на лицето, което в крайна сметка е избрано да заеме спорната длъжност.

(вж. точки 56 и 57)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, точки 50 и 64; 1 март 2005 г., Mausolf/Европол, T‑258/03, точки 47—49

Съд на публичната служба — 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA, F‑35/07, точки 65 и 66

4.      Администрацията не е длъжна да мотивира решението си да не поднови договор към датата на изтичането му. Наистина, като правило, всяка от страните по договора трябва да очаква, още от възникването на договорно правоотношение между тях, че при изтичането на срока на договора другата страна ще упражни правото си да се позове на договорените в него условия, по-конкретно на предвидената в договора дата за прекратяване на договора. Ето защо, ако администрацията не е приела условия, в които е установен принципът на подновяване на договорите за наемане на работа при определени условия, при липсата на право на подновяване на договор за определен срок, не изглежда необходимо администрацията да мотивира волята си да се придържа към първоначално определената дата на изтичане на срока на договора.

В съответствие с член 25, втора алинея от Правилника обаче, решението, с което администрацията отхвърля искането на служител за подновяване на договора му, трябва да бъде мотивирано, тъй като то е акт с неблагоприятни последици.

(вж. точка 71)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Wenning/Европол, F‑114/07, точка 142 и цитираната съдебна практика; 23 ноември 2010 г. Gheysens/Съвет, F‑8/10, точка 64