Language of document : ECLI:EU:F:2012:168

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)

3 декември 2012 година

Дело F‑45/12

BT

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Неподновяване на договора — Недостатъчно мотивирана жалба — Явно недопустима жалба“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която BT иска по-специално отмяна на решението на Комисията да не поднови неговия договор като договорно нает служител (наричано по-нататък „спорното решение“)

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията.

Резюме

Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Неяснота — Недопустимост

(член 19, трета алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Трябва да се отхвърлят като явно недопустими исканията в жалба или иск, които не отговарят на изискванията, предвидени в член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, доколкото от тях не се извежда никакво правно основание достатъчно ясно, за да бъде лесно и точно определимо от ответника и от сезирания съд. Всъщност съгласно споменатия член 35, параграф 1, буква д) исковата молба или жалбата трябва да съдържа изложение на основанията и посочените фактически и правни доводи. Тези елементи трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване, за да e допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които той или тя се основава, да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Впрочем, макар да трябва да се признае, че посочването на основанията на иска или жалбата не е свързано с терминологични въпроси и с изброяването на процедурни правила и че излагането на тези основания по-скоро по същество, отколкото чрез правната им квалификация, може да е достатъчно, все пак трябва да е изпълнено условието съответните основания да се извеждат достатъчно ясно от исковата молба или жалбата.

В това отношение член 19, трета алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут, предвижда, че страните, различни от държавите членки, институциите на Съюза, държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия, упоменат в това споразумение, трябва да бъдат представлявани от адвокат. Основната роля на последния в качеството му на лице, което подпомага правосъдието, е по-специално да основе изложените в исковата молба или жалбата искания върху достатъчно разбираеми и логични правни доводи, предвид обстоятелството, че писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип обхваща една-единствена размяна на писмени становища.

(вж. точки 15—19 и 21)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, точка 21

Съд на публичната служба — 15 февруари 2011 г, AH/Комисия, F‑76/09, точки 29 и 31