Language of document : ECLI:EU:F:2012:147

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

25 октомври 2012 година

Дело F‑50/09 DEP

Livio Missir Mamachi di Lusignano

срещу

Европейска комисия

„Производство — Определяне на съдебните разноски — Данък върху добавената стойност“

Предмет: Искане за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на основание член 92 от Процедурния правилник, с което г‑н Missir Mamachi di Lusignano е сезирал Съда на публичната служба по дело F‑50/09, Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник

Решение: Определя на 44 259,25 EUR размера на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на жалбоподателя от Комисията по дело F‑50/09.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Явяване на няколко адвоката — Липса на последици — Преценка с оглед главно на общия брой работни часове, обективно необходими за целите на съдебното производство

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Данък върху добавената стойност — Включване в случая на незадължено лице

[член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба]

1.      Що се отнася до преценката, с оглед на определянето на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, на обема на труда във връзка с производство пред Съда на публичната служба, съдът следва да вземе под внимание главно общия брой работни часове, които могат да изглеждат обективно необходими за целите на съдебното производство, независимо от броя на адвокатите, между които предоставените услуги e могло да бъдат разпределени.

(вж. точки 21 и 26)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, точка 29

2.      Жалбоподател, който не е данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, не разполага с възможността да си възстанови този данък, платен върху услугите, фактурирани му от неговите адвокати. Следователно данъкът върху добавената стойност, заплатен върху хонорарите, които са приети за необходими, представлява за този жалбоподател разходи, направени за целите на производството по смисъла на член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.

(вж. точка 31)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 юли 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98 DEP, T‑208/98 DEP и T‑109/99 DEP, точка 37