Language of document : ECLI:EU:F:2012:148

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

25 октомври 2012 година

Дело F‑8/12

BY

срещу

Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ)

„Персонал на ЕААБ — Срочно нает служител — Предварителна административна процедура — Съответствие между жалбата по съдебен и по административен ред — Частично явно недопустим иск“

Предмет: Иск, предявен на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за EОАЕ по силата на член 106а от него, с който BY иска да бъде обезщетен за вредите, които понесъл вследствие на решението от 10 юни 2011 г. на изпълнителния директор на Европейската агенция за авиационна безопасност (наричана по-нататък „ЕААБ“ или „Агенцията“) за неговото уволнение, считано от 15 декември 2011 г., както и за психическия тормоз, който понесъл през времето, докато е бил в трудово правоотношение с Агенцията

Решение: Отхвърля иска на BY като явно недопустим, освен в частта, в която се иска ЕААБ да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените от уволнението вреди и само доколкото във връзка с това се твърди, че е било нарушено задължението за полагане на грижа. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Искове, предявени от длъжностни лица — Иск за обезщетение — Наличие на представляващ решение увреждащ акт — Възможност за предявяване на иск за обезщетение, без да се иска отмяната на акта — Условия за допустимост

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове, предявени от длъжностни лица — Иск за обезщетение — Иск, основан на задължението администрацията да обезщети вредите, причинени от трето лице на длъжностно лице — Допустимост — Условие — Изчерпване на националните правни средства за защита — Възражение — Липса на ефикасни средства за правна защита

(член 24, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

1.      При наличие на представляващ решение увреждащ акт по член 90, параграф 2 от Правилника досъдебната процедура трябва да започне с жалбата по административен ред срещу решението, като няма пречка още на този етап заинтересованото лице да реши да претендира само обезщетение за предполагаемо нанесените му от акта вреди, без да иска неговата отмяна.

Въпреки това, за да бъде допустим, искът не следва да изменя нито основанието, нито предмета на жалбата по административен ред. Във връзка с това, що се отнася на първо място до предмета на исканията за обезщетение, съдържащи се съответно в жалбата по административен ред и в иска, количествената разлика в определянето на размера на обезщетението не е от естество да породи съмнение, че става дума за друг предмет, когато в двата случая се иска именно обезщетение за претърпените от оспореното решение вреди. Освен това искане за обезщетение може да се предяви или с жалбата по административен ред, или за първи път с предявено пред съда искане във връзка с оспорването на представляващ решение увреждащ акт. На още по-силно основание увреденото длъжностно лице или служител може на етапа на съдебното производство да измени размера на обезщетението, поискано от него с жалбата по административен ред.

На второ място, що се отнася до основанието съответно на жалбата по административен ред и на иска, промяна в основанието на спора, а следователно и неспазване на правилото за съгласуваност, обикновено са налице, когато заинтересованото лице, което, като критикува в жалбата по административен ред единствено формалната валидност на акта с неблагоприятни последици, включително и неговите процесуални аспекти, изтъква в подадената по съдебен ред жалба правни основания по същество, или в обратния случай — след като в подадената по административен ред жалба оспорва само законосъобразността по същество на акта с неблагоприятни последици, той подава жалба по съдебен ред, която съдържа правни основания, свързани с формалната валидност на акта, включително и с неговите процесуални аспекти.

(вж. точки 41, 43, 45 и 46)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 13 май 2005 г., Dionyssopoulou/Съвет, T‑284/02, точки 61—63

Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Skoulidi/Комисия, F‑4/07, точки 60—67; 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точки 109 и 120 и цитираната съдебна практика

2.      Член 24, втора алинея от Правилника има за предмет обезщетението за вреди, причинени на длъжностно лице или на служител вследствие на някое от действията на трети лица или на други длъжностни лица, посочени в първа алинея от тази разпоредба, при условие че то не е успяло да получи обезщетение от извършителя. Допустимостта на искането за обезщетение, предявено от длъжностно лице или служител на основание член 24, втора алинея от Правилника, е подчинена на условието да бъдат изчерпани националните правни средства за защита, доколкото те гарантират по ефективен начин защитата на заинтересованите лица и могат да доведат до поправяне на твърдяната вреда.

(вж. точка 50)

Позоваване на:

Съд — 5 октомври 2006 г., Schmidt-Brown, C‑365/05 P, точка 78

Първоинстанционен съд — 9 март 2005 г., L/Комисия, T‑254/02, точка 148

Общ съд — 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, точка 67