Language of document : ECLI:EU:F:2013:122

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(състав от един съдия)


12 юли 2013 година


Дело F‑32/12


Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Член 34, параграф 1 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване и подписана посредством печат или друг начин на възпроизвеждане на подписа на адвоката — Просрочване на жалбата — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска по-специално отмяна на решението на Европейската комисия за отхвърляне на молбата му от 4 януари 2011 г., както и плащане на сумата от 3 174,87 EUR, представляваща една четвърт от съдебните разноски, направени за целите на производството по дело Marcuccio/Комисия, приключило с Решение на Общия съд от 9 юни 2010 г. (F‑56/09), заедно с лихвите за забава и периодичните имуществени санкции. Подаването на жалбата по пощата е предшествано от изпращане по факс на 7 март 2012 г. на документ, представен като копие на оригинала на жалбата, изпратена по пощата

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.


Резюме


Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, което се прилага стриктно — Жалба, подадена по факса — Подпис на адвоката, положен посредством печат или друг начин на възпроизвеждане — Дата на получаване на факса, която не може да се вземе предвид за преценката на спазването на срока за обжалване — Подаване на надлежно подписаната жалба след изтичането на срока — Явна недопустимост на жалбата

(член 21 от Статута на Съда; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

Изискването за саморъчен подпис върху исковата молба или жалбата по смисъла на член 34, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба цели да гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на исковата молба или жалбата и да изключи риска те всъщност да не са дело на автора, оправомощен за тази цел. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да подлежи на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на иска или жалбата. В това отношение непрекият и механичен способ за „подписване“, който се състои в полагането върху исковата молба или жалбата на печат, възпроизвеждащ подписа на упълномощения от ищеца или жалбоподателя адвокат, сам по себе си не позволява да бъде установено, че именно самият адвокат е подписал съответния материал по делото.

Следователно исковата молба или жалбата, подадена по факс и подписана посредством печат, възпроизвеждащ подписа на адвоката, или посредством друг начин на възпроизвеждане, не носи оригинала на подписа на адвоката на ищеца или жалбоподателя в противоречие с предвиденото в член 34, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник и по тази причина трябва да бъде обявена за недопустима.

От това следва, че датата на получаване на този изпратен по факса документ не може да се вземе предвид, за да се прецени дали предвиденият в член 91, параграф 3 от Правилника срок за обжалване е бил спазен, и че в това отношение може да се вземе предвид единствено жалбата, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба и в която е положен саморъчният подпис на адвоката на жалбоподателя.

Когато тази жалба постъпи в секретариата след изтичането на срока за обжалване, тя трябва да се счита за просрочена, като по този начин довежда до недопустимост на обжалването.

(вж. точки 28, 29, 32 и 33)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд: 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точка 50