Language of document : ECLI:EU:C:2014:215

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

3 април 2014 година(*)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Международна компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Деяние, което e извършено в една държава членка и се изразява в участие в противоправно деяние, извършено на територията на друга държава членка — Определяне на мястото, където е настъпило вредоносното събитие“

По дело C‑387/12

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 28 юни 2012 г., постъпил в Съда на 15 август 2012 г., в рамките на производство по дело

Hi Hotel HCF SARL

срещу

Uwe Spoering,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състав, M. Safjan (докладчик), C. G. Fernlund, J. Malenovský и A. Prechal, съдии,

генерален адвокат: N. Jääskinen,

секретар: A. Impellizzeri, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 септември 2013 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Hi Hotel HCF SARL, от H. Leis, Rechtsanwalt,

–        за U. Spoering, от P. Ruppert, Rechtsanwalt,

–        за германското правителство, от T. Henze и F. Wannek, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от A. Robinson, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от W. Bogensberger и M. Wilderspin, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2        Запитването е отправено във връзка със спор между Hi Hotel HCF SARL (наричано по-нататък „Hi Hotel“), установено в Ница (Франция), и г‑н Spoering, с местожителство в Кьолн (Германия), по повод искане да се прекрати нарушение на авторско право и да се изплати обезщетение.

 Правна уредба

3        Видно от съображение 2 от Регламент № 44/2001, същият има за цел да установи в интерес на доброто функциониране на вътрешния пазар „[…] разпоредбите за уеднаквяване на правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела и за опростяване на формалностите с оглед бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения от държавите членки, които са обвързани по настоящия регламент“.

4        Съображения 11, 12 и 15 от посочения регламент гласят:

„(11)            Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор. [Що се отнася до юридическите лица, местоживеенето] трябва да се определи автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат конфликти на юрисдикции.

(12)      Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие.

[…]

(15)      В интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения […]“.

5        Правилата за подсъдност се съдържат в глава II от Регламент № 44/2001, озаглавена „Компетентност“.

6        Глава II, раздел 1 („Общи разпоредби“), член 2 от същия регламент гласи в параграф 1 следното:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7        Член 3, намиращ се в същия раздел 1 от Регламента, гласи в параграф 1 следното:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2‑7 от настоящата глава“.

8        Глава II, раздел 2 („Специална компетентност“), член 5 от Регламент № 44/2001 предвижда в точка 3 следното:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

3)      по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

9        Видно от акта за преюдициално запитване, г‑н Spoering е фотограф, който през февруари 2003 г. изготвя по поръчка на Hi Hotel 25 диапозитива с вътрешeн изглед от различни помещения в стопанисвания от посоченото дружество хотел в Ница. Г‑н Spoering предоставя на Hi Hotel правото да използва снимките в рекламни проспекти и на интернет страниците си. Писмено споразумение за отстъпване на правата на ползване обаче липсва. Hi Hotel плаща издадената за въпросните снимки фактура в размер на 2 500 EUR, която съдържа забележката „include the rights — only for the hotel hi“.

10      През 2008 г. г‑н Spoering забелязва в книжарница в Кьолн илюстрована книга със заглавие „Innenarchitektur weltweit“ („Вътрешната архитектура по света“), която е издадена от Phaidon, установено в Берлин (Германия) издателство, и съдържа репродукции на девет от интериорните снимки, които той е направил на стопанисвания от Hi Hotel хотел в Ница.

11      Г‑н Spoering счита, че предавайки снимките на трето лице, а именно на въпросното издателство Phaidon, Hi Hotel е нарушило авторските му права върху тях, и поради това предявява срещу него иск в Кьолн. Той по-конкретно иска Hi Hotel да бъде осъдено да престане да възпроизвежда, разпространява и излага на германска територия без неговото предварително съгласие, само или чрез трето лице, споменатите в предходната точка от настоящото решение снимки (иск за прекратяване на нарушението) и да го обезщети за всички настоящи и бъдещи вреди вследствие на поведението му.

12      Видно от акта за преюдициално запитване, Hi Hotel поддържа, че издателство Phaidon има седалище и в Париж (Франция) и че управителят на Hi Hotel е можел да предостави въпросните снимки на посоченото издателство. Hi Hotel не знаело дали това издателство впоследствие ги е предоставило на сестринското си германско дружество.

13      Първоинстанционният съд уважава иска на г‑н Spoering, а подадената от Hi Hotel въззивна жалба е отхвърлена. Bundesgerichtshof, сезиран от това дружество с ревизионна жалба, си задава въпроса дали германските съдилища имат международна компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

14      В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че предвид изтъкнатите от Hi Hotel съображения, възпроизведени в точка 12 от настоящото решение и неоспорени от г‑н Spoering, въпросът дали германските съдилища имат международна компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2011 трябва да бъде решен въз основа на фактическите твърдения, че в нарушение на авторското право берлинското издателство Phaidon е разпространило въпросните снимки в Германия и че Hi Hotel е допринесло за това, предавайки ги на парижкото издателство Phaidon.

15      При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държавата членка А), когато противоправното деяние, предмет на производството или основание на исканията, е извършено в друга държава членка (държавата членка Б) и се изразява в участие в извършеното в първата държава членка (държавата членка А) противоправно деяние (главно деяние)?“.

 По преюдициалния въпрос

 По допустимостта на преюдициалното запитване

16      Hi Hotel поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като е без значение за решаването на спора по главното производство, поради факта че все още не е установено дали авторските права изцяло са прехвърлени на Hi Hotel. Всъщност, ако тези права са прехвърлени изцяло, няма как да е извършено каквото и да било нарушение.

17      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той е компетентен да определи, се ползват с презумпция за релевантност (решение SOA Nazionale Costruttori, C‑327/12, EU:C:2013:827, точка 20 и цитираната съдебна практика).

18      Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение SOA Nazionale Costruttori, EU:C:2013:827, точка 21 и цитираната съдебна практика).

19      Настоящият случай обаче не е такъв. Както ясно личи от акта за преюдициално запитване, за разрешаването на спора по главното производство е необходимо тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, тъй като Hi Hotel повдига възражение, че германските съдилища не са компетентни да разгледат този спор, и запитващата юрисдикция задължително трябва да се произнесе по това възражение, преди да постанови решение по същество.

20      За целите на прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 сезираният съд може, само за да провери компетентността си съгласно тази разпоредба, да приеме за доказани твърденията на ищеца, що се отнася до предпоставките на деликтната или квазиделиктната отговорност.

21      Дали тези твърдения са основателни е въпрос по съществото на делото (вж. решение Pinckney, C‑170/12, EU:C:2013:635, точка 40). Твърдението на Hi Hotel, че обемът на прехвърлените на Hi Hotel авторски права още не е определен, се отнася към съществото на спора по главното производство, поради което няма отношение към допустимостта на поставения от запитващата юрисдикция въпрос.

22      Следователно преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.

 По съществото на спора

23      С въпроса си запитващата юрисдикция пита по същество дали член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при няколко предполагаеми причинители на твърдяната вреда за имуществените авторски права, закриляни в държавата членка, в която се намира сезираният съд, тази разпоредба допуска да се приеме, че е налице съдебна компетентност по отношение на един от тези причинители, който не е действал в района на този съд.

24      Като начало следва да се напомни, че разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на систематиката и целите му (решение Melzer, C‑228/11, EU:C:2013:305, точка 22 и цитираната съдебна практика).

25      Освен това, единствено като отклонение от основния принцип, прогласен в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съгласно който спорът е подсъден на съдилищата на държавата членка, на територията на която ответникът има местоживеене, дял II, раздел 2 от този регламент предвижда някои хипотези на специална компетентност, между които и предвидената в член 5, точка 3 от същия регламент (решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 23).

26      Тъй като компетентността на съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, е правило за специална компетентност, то подлежи на стриктно тълкуване и не допуска тълкуване, което излиза извън хипотезите, изрично предвидени в посочения регламент (решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 24).

27      Така или иначе изразът „място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, който се съдържа в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 25 и цитираната съдебна практика).

28      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика правилото за специална компетентност, установено с член 5, точка 3 от посочения регламент, се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези съдилища за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса (решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 26 и цитираната съдебна практика).

29      Тъй като идентифицирането на някоя от връзките, признати от напомнената в точка 27 от настоящото решение съдебна практика, трябва да даде възможност да се установи компетентността на съда, който обективно най-добре може да прецени дали са налице конститутивните елементи на отговорността на ответника, компетентен би следвало да е единствено съдът, в чийто район е налице релевантната връзка (вж. в този смисъл решения Folien Fischer и Fofitec, C‑133/11, EU:C:2012:664, точка 52 и Melzer, EU:C:2013:305, точка 28).

30      По отношение на мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, следва да се приеме, че видно от акта за преюдициално запитване, няколко лица са допринесли с действията си за настъпването на вредоносното събитие. Hi Hotel, което е единственият ответник по главното производство, е действал във Франция, тоест извън съдебния район на съда, пред който е призован.

31      Както обаче Съдът вече е отбелязал, при обстоятелства, при които само срещу един от няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда е предявен иск пред съд, в чийто съдебен район той не е действал, не може да се счита, че събитието, причинило тези вреди, е настъпило в съдебния район на този съд по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 (вж. решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 40).

32      Следователно член 5, точка 3 от споменатия регламент не допуска въз основа на мястото на събитието, причинило вредата, да се установи съдебна компетентност по отношение на един от предполагаемите причинители на посочената вреда, който не е действал в съдебния район на сезирания съд (вж. решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 41).

33      За разлика обаче от дело Melzer (EU:C:2013:305), в случая запитващата юрисдикция не иска тълкуване на член 5, точка 3 от същия регламент само за да установи дали германските съдилища са компетентни с оглед на събитието, причинило твърдяната вреда.

34      Поради това следва да се прецени и дали при обстоятелства като тези по главното производство, а именно когато няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда са действали в различни държави членки, член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 допуска да се приеме, че с оглед на мястото на настъпване на вредата компетентни по отношение на един от предполагаемите причинители на тази вреда са съдилищата на определена държава членка, макар въпросното лице да не е действало в района на сезирания съд.

35      В това отношение следва да се отбележи, че компетентността да разгледа иск в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност може да бъде установена в полза на съд, сезиран с иск за установяване на нарушение на имуществени авторски права, когато държавата членка, на чиято територия се намира този съд, предоставя защита на изтъкнатите от ищеца имуществени права и когато твърдяната вреда може да настъпи в района на сезирания съд (вж. решение Pinckney, EU:C:2013:635, точка 43).

36      В главното производство г‑н Spoering твърди нарушение на редица имуществени авторски права, а именно правото на възпроизвеждане, разпространение и излагане на въпросните снимки. Безспорно е, че тези права са закриляни в Германия в съответствие с Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

37      При обстоятелства като тези по главното производство следва да се приеме, че вредата може да настъпи поради възможността възпроизведеното произведение, обект на предявените от ищеца авторски права, да се намери в книжарница, намираща се в района на сезирания съд. Видно от фактическите констатации, припомнени в точка 14 от настоящото решение, предаването на въпросните снимки на парижкото издателство Phaidon е довело до тяхното възпроизвеждане и разпространение и така до възможността за настъпване на твърдяната вреда.

38      Доколкото обаче предоставената защита от държавата членка, в която се намира сезираният съд, важи само за територията на последната, сезираният с оглед на мястото на настъпването на вредата съд има компетентност само по отношение на вреди, причинени на територията на тази държава членка (решение Pinckney, EU:C:2013:635, точка 45).

39      Всъщност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 и принципа на териториалност съдилищата на други държави членки остават по правило компетентни, що се отнася до вредите, произтичащи от нарушение на имуществени авторски права на територията на съответната им държава членка, тъй като могат най-добре, от една страна, да преценят дали действително са нарушени имуществени авторски права, гарантирани от съответната държава членка, и от друга страна, да определят естеството на причинената вреда (вж. решение Pinckney, EU:C:2013:635, точка 46).

40      С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда за имуществени авторски права, закриляни в държавата членка, в която се намира сезираният съд, тази разпоредба е пречка за компетентен с оглед на мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, да се приеме съдът, в района на който призованият като ответник измежду предполагаемите причинители не е действал, но не е пречка да се приеме, че този съд е компетентен с оглед на мястото на настъпване на твърдяната вреда, при условие че същата може да настъпи в района на сезирания съд. В последната хипотеза този съд е компетентен само що се отнася до вредите, причинени на територията на държавата членка, в която се намира.

 По съдебните разноски

41      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда за имуществени авторски права, закриляни в държавата членка, в която се намира сезираният съд, тази разпоредба е пречка за компетентен с оглед на мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, да се приеме съдът, в района на който призованият като ответник измежду предполагаемите причинители не е действал, но не е пречка да се приеме, че този съд е компетентен с оглед на мястото на настъпване на твърдяната вреда, при условие че същата може да настъпи в района на сезирания съд. В последната хипотеза този съд е компетентен само що се отнася до вредите, причинени на територията на държавата членка, в която се намира.

Подписи


* Език на производството: немски.