Language of document : ECLI:EU:F:2012:197

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

13 декември 2012 година

Дело F‑101/11

Цена Милева

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/188/10 — Невключване в списъка с резерви — Състав на конкурсната комисия — Постоянни и временни членове“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от последния, с която г‑жа Милева иска преди всичко да се отмени решението на конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AD/188/10 да не я включи в списъка с резерви от посочения конкурс

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията

(член 296 ДФЕС; член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица и член 6 от приложение III към него)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Решение за невключване в списъка с резерви — Задължение за мотивиране — Обхват

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Конкурс — Правила и съдържание на изпита — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав — Квалификация на членовете да извършат обективна преценка на изпитите

(член 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 296 ДФЕС и член 25, втора алинея от Правилника всяко взето в изпълнение на този правилник индивидуално решение, което има неблагоприятни последици, трябва да бъде мотивирано. Що се отнася до решенията на конкурсната комисия обаче, това задължение за мотивиране трябва да се съвмести със зачитането на тайната на разискванията на конкурсната комисия съгласно член 6 от приложение III към Правилника.

Ето защо, доколкото е установена с цел да се гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, предотвратявайки всяка външна намеса и натиск спрямо тях било от самата администрация на Съюза, от заинтересовани кандидати или от трети лица, тази тайна не допуска както оповестяването на изразените от отделните членове на конкурсната комисия мнения, така и разкриването на каквито и да било обстоятелства, свързани с изказването на оценки от личен или сравнителен характер по отношение на кандидатите.

Предвид тайната на разискванията на конкурсната комисия, съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на тази комисия. Едно такова мотивиране не уврежда правата на кандидатите, защото все пак им дава възможност да се запознаят с оценъчното съждение за своето представяне и да проверят, според случая, дали действително не са получили изисквания от обявлението за конкурса брой точки, за да бъдат допуснати до определени или до всички изпити.

Всъщност задължението за мотивиране предполага единствено адресатът на решението, което има неблагоприятни последици, да може да разбере по ясен и недвусмислен начин съображенията на администрацията, накарали я да приеме съответното решение. От друга страна, ако е доказано, че мотивите са неправилни, това обстоятелство би се дължало на евентуална грешка при прилагане на правото или на явна грешка в преценката.

(вж. точки 27—29 и 34)

Позоваване на:

Съд — 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, точка 24

Първоинстанционен съд — 19 февруари 2004 г., Konstantopoulou/Съд, T‑19/03, точки 27, 32 и 33; 4 май 2005 г., Sena/ЕААБ, T‑30/04, точка 62

2.      С оглед на широката свобода на преценка, която конкурсната комисия има при оценяването на резултатите от изпитите, когато мотивира решението си да не включи даден кандидат в списъка с резерви, тя не е длъжна да уточни отговорите на същия кандидат, които са били счетени за недостатъчни, или да разясни защо тези отговори са били счетени за недостатъчни.

(вж. точка 30)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 34

3.      Когато трябва да се произнесе по законосъобразността на решение, с което конкурсна комисия отказва да включи даден кандидат в списъка с резерви, Съдът на публичната служба проверява както дали са спазени приложимите правни норми, т.е. правилата, и по-конкретно процесуалните, които се съдържат в Правилника и в обявлението за конкурса, и правилата, от които се ръководи конкурсната комисия при разискванията, в частност задължението ѝ за безпристрастност и за равно третиране на кандидатите, така и дали не е допусната злоупотреба с власт.

Освен това в някои случаи, в които конкурсната комисия няма свобода на преценка, по-специално когато всеки от отправените от конкурсната комисия до кандидата въпроси налага един-единствен отговор, контролът може да се отнася до точността на фактите, на които конкурсната комисия се е основала, за да вземе своето решение. На последно място, Съдът на публичната служба проверява дали не е допусната съществена грешка, както и дали има съответствие между оценката с цифри и оценката с думи на конкурсната комисия, като контролът за съответствие се ограничава до проверка за липса на явна несъгласуваност.

В замяна на това преценката, която извършва конкурсната комисия, когато оценява познанията и способностите на кандидатите, е извън контрола на Съда на публичната служба. Упражняваният от него контрол не може да обхваща липсата на съгласуваност между дадените при различни изпити оценки, тъй като такъв контрол би означавал да се провери точността на направената от конкурсната комисия преценка на познанията и способностите на кандидатите.

Във всеки случай, дори да се приеме, че Съдът на публичната служба има компетентност да извършва такъв контрол, следва да се констатира, че съществуването на противоречие между дадените при два различни изпита оценки не доказва, че е налице грешка в преценката. След като конкурсът включва няколко изпита и проверяващи са различни лица, неминуемо може да се стигне до противоречащи си оценки.

(вж. точки 40—45)

Позоваване на:

Съд — 9 октомври 1974 г., Campogrande и др./Комисия, 112/73, 144/73 и 145/73, точка 53

Първоинстанционен съд — 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, точки 62—64; 26 януари 2005 г., Roccato/Комисия, T‑267/03, точки 42, 50 и 51; 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, точки 277 и 278

Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, точки 32 и 34 и цитираната съдебна практика

4.      Институциите на Съюза имат широка свобода на преценка, когато определят правилата на организация на конкурсите, и съдът на Съюза следва да отхвърли тези правила само ако те нямат връзка с целите на конкурса.

Във всеки случай подборът на най-добрите кандидати означава администрацията да търси лицата, при които сериозните познания се съчетават с интелектуалната способност тези познания да се използват на практика в контекст, който може да се променя, и следователно не се оказва, че предвиждането на изпити, предназначени да оценят общите компетенции на кандидатите, няма връзка с целта на конкурса. Дори изпитите за оценка на общите компетенции да се състоят от тестове, които изискват психологически анализ на кандидатите, това не доказва, че оценяването на тези изпити е толкова субективно, че спазването на принципите на равно третиране и на обективност при поставянето на оценка не може да бъде гарантирано.

(вж. точки 51, 54 и 55)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 6 ноември 1997 г., Berlingieri Vinzek/Комисия, T‑71/96, точка 36; 26 октомври 2004 г., Falcone/Комисия, T‑207/02, точка 31; 30 ноември 2005 г., Vanlangendonck/Комисия, T‑361/03, точка 38

Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Aparicio и др./Комисия, F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08, точка 53

5.      Конкурсната комисия има широка свобода на преценка, когато оценява кандидатите в конкурса, но от друга страна, при работата си е длъжна строго да се придържа към правилата, уреждащи организацията на изпитите и избора на състава на комисията, който трябва да разгледа представянето на кандидата.

В това отношение, за да бъде сформирана в съответствие с разпоредбите на Правилника и на член 3 от приложение III към него, конкурсната комисия трябва да има такъв състав, който да гарантира извършването на обективна преценка на представянето на кандидатите от гледна точка на очакваните професионални качества. Освен това, доколкото преценката на кандидатите в конкурса е сравнителна, всеки кандидат може да се позове на облагоприятстваща друг кандидат нередност, за да постигне отмяна на решението да не бъде включен в списъка с резерви.

(вж. точки 61 и 63)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Gogos/Комисия, T‑95/98, точки 37 и 41—56; 24 септември 2002 г., Girardot/Комисия, T‑92/01, точка 24; 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, точка 39

Съд на публичната служба — 4 септември 2008 г., Dragoman/Комисия, F‑147/06, точка 49