Language of document : ECLI:EU:F:2012:182

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

11 декември 2012 година

Дело F‑107/11

Ioannis Ntouvas

срещу

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)

„Публична служба — Договорно нает служител — Процедура за оценяване за 2010 г. — Искане за отмяна да доклада за оценка“

Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106 а от него, с която г‑н Ntouvas по същество иска отмяната на неговия доклад за оценка за 2010 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на ECDC.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба за отмяна на доклад за оценка — Договорно нает служител, който вече не работи в съответната институция — Непредставяне на доклада на трети лица — Запазване на правния интерес

(член 43 от Правилника за длъжностните лица; член 87 от Условията за работа на другите служители)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Проект на първоначален доклад за оценка, изготвен от оценяващия и заверяващия, и становище на Съвместния комитет за оценяване — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Съдебен контрол — Граници

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Независимо от полезността си в бъдеще, докладът за оценка на договорно наетия служител представлява писмено официално доказателство по отношение на качеството на извършената от съответното лице работа. Такова оценяване не е просто описание на изпълнените през съответния период задачи, а съдържа по-специално оценка на качествата, които атестираното лице е проявило при упражняване на професионалната си дейност. Поради това всеки служител има право работата му да получи оценка, която да бъде извършена правилно и справедливо. Следователно в съответствие с правото на ефективна съдебна защита на служителя трябва да се признае правото да оспорва засягащия го доклад за оценка, поради неговото съдържание или защото не е изготвен според предписаните в Правилника правила.

Така фактът, че след като е обжалвал доклада за оценка, служителят е напуснал съответната институция и неговият доклад за оценка няма да бъде предоставян на трети лица, не може да лиши служителя от правния му интерес да оспорва посочения доклад.

(вж. точки 35 и 36)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑93/08, точки 46 и 47

2.      Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално след вътрешна процедура, само мерките, които определят окончателно становището на институцията в края на тази процедура, представляват обжалваеми актове в рамките на жалба за отмяна, като в това число не попадат междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение. Така при обжалването от длъжностни лица или служители подготвителните актове на дадено решение не нарушават техните интереси по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, тъй като не става дума за мерки, от една страна, които произвеждат задължително правно действие — което може да засегне интересите на жалбоподателя, като промени съществено правното му положение — и от друга страна, които определят окончателно становището на институцията.

В това отношение, когато изготвянето на доклада за оценка на служител в европейска агенция се извършва на няколко етапа след вътрешна процедура и когато този доклад придобива окончателен характер — в случай на оспорване на първоначалния доклад за оценка, изготвен от оценяващия и заверяващия — едва с решението на директора на съответната агенция, след становище на Съвместния комитет за оценяване, само изготвеният от директора окончателен доклад за оценка представлява увреждащ акт. От друга страна, първоначалният доклад за оценка, изготвен от оценяващия и заверяващия, както и становището на Съвместния комитет за оценяване, представляват единствено подготвителни мерки, които не могат да увредят служителя, и не подлежат на обжалване, така че исканията относно тези актове са недопустими.

(вж. точки 42—44)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 септември 1993 г., Yorck von Wartenburg/Парламент, T‑57/92 и T‑75/92, точка 36 и цитираната съдебна практика; 6 февруари 2007 г., Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, точка 42 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑71/08, точки 27—30

3.      Съдът на публичната служба не може да замени със своята преценка тази на лицата, на които е възложено да оценяват на работата на атестираното лице, тъй като институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка при оценяване на работата на длъжностните лица и служителите. Така, освен в случаите на фактическа грешка, явна грешка в преценката или злоупотреба с власт, Съдът на публичната служба не може да проверява основателността на направена от администрацията оценка на професионалната квалификация на длъжностното лице или служителя, когато тази оценка включва сложни ценностни преценки, които по самото си естество не подлежат на обективна проверка.

(вж. точка 78)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., Cwik/Комисия, T‑96/04, точка 41 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 13 септември 2011 г., Nastvogel/Съвет, F‑4/10, точка 32