Language of document : ECLI:EU:F:2012:187

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

12 декември 2012 година

Дело F‑77/11

Kris Van Neyghem

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2007 г. — Отказ за повишаване — Отмяна — Мерки за изпълнение — Ново съпоставяне на заслугите“

Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106 а от същия, с която г‑н Van Neyghem по същество иска отмяната, от една страна, на решението да не бъде повишен в степен 7 от функционалната група на асистентите (AST) в процедурата по повишаване за 2007 г., прието от Съвета на Европейския съюз на 1 октомври 2010 г. вследствие на ново съпоставяне на заслугите, проведено в изпълнение на Решение на Общия съд от 5 май 2010 г. по дело Bouillez и др./Съвет, F‑53/08 (наричано по-нататък „Решение от 5 май 2010 г.“), и от друга страна, поправяне на понесените поради това неимуществени и имуществени вреди

Решение: Отхвърля жалбата. Съветът понася направените от него съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски на г‑н Van Neyghem. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

При съпоставянето на заслугите, които следва да бъдат взети предвид в рамките на решение за повишаване, предвидено в член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка.

В частност администрацията разполага с широко право на преценка какво съответно значение да придаде на всеки от трите критерия, предвидени в член 45, параграф 1 от Правилника, като разпоредбите на този член не изключват възможността да се извърши претегляне между посочените критерии.

Правото на преценка на органа по назначаване обаче е ограничено от необходимостта това съпоставяне да се извърши внимателно и безпристрастно, в интерес на службата и съгласно принципа на равно третиране. На практика съпоставянето трябва да се извърши при условията на равнопоставеност и на основата на сходни източници на информация и сведения.

В това отношение контролът на съда трябва да се свежда до въпроса дали предвид причините и съображенията, въз основа на които администрацията е стигнала до своя извод, тя не е надхвърлила границите на допустимото и дали не е упражнила явно неправилно правомощията си.

(вж. точки 38—41)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 52 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, точка 68, обжалвано пред Общия съд, дело T‑281/11 P; 28 септември 2011 г., AC/Съвет, F‑9/10, точка 14