Language of document : ECLI:EU:F:2012:172

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

5 декември 2012 година

Дело F‑29/11

BA

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/147/09 — Съставяне на списък с резерви за назначаване на администратори с румънско гражданство — Задълбочено владеене на официалния език на Румъния — Унгарско езиково малцинство в Румъния — Недопускане до устен изпит — Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация — Обхват“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която BA иска да се отмени решението на директора на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 10 декември 2010 г. за отхвърляне на административната ѝ жалба и решението на конкурсната комисия на конкурс EPSO/AD/147/09 за недопускането ѝ до устния изпит на конкурса

Решение: Отхвърля жалбата. BA понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Жалба срещу решение за недопускане до конкурсни изпити — Възможност за позоваване на нарушение, свързано с обявлението за конкурса

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурс на общо основание — Езици за участие в изпитите — Равно третиране — Обхват — Съставяне на списък с резерви за назначаване на администратори с гражданство на нова държава членка — Изискване за задълбочено владеене на националния език на тази държава — Допустимост

(Регламенти № 1 и № 1760/2006 на Съвета)

1.      Като се има предвид особеното естество на процедурата по назначаване, която представлява сложна административна дейност, включваща редица много тясно свързани решения, жалбоподател има право да се позове на нарушения при провеждането на конкурс, в това число и на такива, до които се стига поради самия текст на обявлението за конкурса, когато подава жалба срещу последващо индивидуално решение, каквото например е решението за недопускане до изпитите. Всъщност при подобна процедура не може да се изисква от жалбоподателя да подава толкова жалби, колкото са потенциално увреждащите го актове.

Обявление за конкурс по изключение също може да бъде предмет на жалба за отмяна, когато поставя условия, изключващи кандидатурата на жалбоподателя, и поради това представлява увреждащо го решение по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника.

(вж. точки 39, 40 и 42)

Позоваване на:

Съд — 11 август 1995 г., Комисия/Noonan, C‑448/93 P, точки 17 и 19

Съд на публичната служба — 14 април 2011 г., Clarke и др./СХВП, F‑82/08, точка 79

2.      Нарушение на принципа на равно третиране, приложим към правото на публичната служба на Съюза, е налице, когато две категории лица на работа в Съюза, чието фактическо и правно положение не се различават съществено, се третират различно и когато такова различно третиране не е обективно обосновано.

Не е такъв случаят, когато на основание на Регламент № 1760/2006 за въвеждане на специални временни мерки за назначаване на длъжностни лица за Европейските общности във връзка с присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз администрацията организира конкурс, открит за румънските граждани, който в интерес на службата изисква от тези кандидати задълбочено владеене на техния национален език, а именно на румънски — единственият официален език на Румъния по смисъла на Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност.

Всъщност, дори и полагането на изпит на румънски език да може да постави в по-неблагоприятно положение румънски гражданин, чийто майчин език е унгарски, налагането на изпит на румънски език трябва да се приеме за законосъобразно, тъй като е обосновано с по-високи изисквания, произтичащи именно от присъединяването на Румъния към Европейския съюз. Въпросните изисквания се основават на обективни и разумни критерии и разликата в третирането при организирането на „конкурс във връзка с разширяването“, приложима само за преходен период след присъединяването на посочената държава, изглежда съразмерна на преследваната цел.

Административните служби на Съюза, каквато е Европейската служба за подбор на персонал, натоварени да организират — въз основа на предвиждащ дерогация регламент, какъвто е Регламент № 1760/2006 — конкурси, които са само за гражданите на Румъния в качеството ѝ на държава, присъединила се наскоро към Съюза, не могат, без да нарушат принципа на равно третиране, да използват език, различен от единствения официален език на тази държава, когато става въпрос за провеждането на някои писмени изпити за подбор, целящи именно проверка на задълбоченото владеене на този език. По друг начин би стоял въпросът, ако посочената държава членка, във връзка с участието ѝ в дейността на институциите на Съюза, признаваше официално, на основание член 1 от Регламент № 1, даден малцинствен език, съществуващ на нейна територия, който, без да е официален език на тази държава, все пак ще е официален език на Съюза.

Освен това налагането на „задълбочено владеене на румънски език“ като основен език на разглеждания в конкретния случай конкурс, който е само за румънски граждани, нито е произволно, нито явно противоречи на интереса на службата. Всъщност, когато нуждите на службата или на длъжността евентуално налагат това, администрацията може законосъобразно да уточни езика или езиците, чието отлично или задоволително владеене се изисква.

(вж. точки 75, 79, 81—84 и 86)

Позоваване на:

Съд — 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, точка 23

Първоинстанционен съд — 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, точка 26

Съд на публичната служба — 25 февруари 2010 г., Pleijte/Комисия, F‑91/08, точки 36 и 57; 29 юни 2011 г., Angioi/Комисия, F‑7/07, точка 90 и цитираната съдебна практика