Language of document : ECLI:EU:C:2012:516

Дело C‑355/10

Европейски парламент

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Кодекс на шенгенските граници — Решение 2010/252/ЕС — Наблюдение на външните морски граници — Въвеждане на допълнителни условия относно наблюдението на границите — Изпълнителни правомощия на Комисията — Обхват — Искане за отмяна“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 5 септември 2012 г.

1.        Жалба за отмяна — Жалба на държавите членки, на Парламента, на Съвета и на Комисията — Допустимост, която не е обусловена от доказването на правен интерес

(член 263, втора алинея ДФЕС)

2.        Жалба за отмяна — Право на жалба на Парламента — Позиция, изразена от Парламента при приемането на обжалвания акт — Липса на последици

(член 263 ДФЕС; член 5а, параграф 4, буква д) от Решение 1999/468 на Съвета, изменено с Решение 2006/512)

3.        Актове на институциите — Основна правна уредба и правна уредба по изпълнение — Правна уредба по изпълнение, която не може нито да измени, нито да допълни съществените елементи на основната правна уредба — Квалифициране като съществени елементи — Вземане предвид на характеристиките и особеностите на съответната област

(член 290 ДФЕС)

4.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Кодекс на Общността за движението през границите — Решение 2010/252 — Мярка за изпълнение — Мярка, съдържаща разпоредби, чието приемане е от компетентността на законодателя — Отмяна на посоченото решение

(член 12, параграф 5 от Регламент № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 296/2008; Решение 2010/252 на Съвета)

5.        Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Запазване на правните последици на решението до замяната му в разумен срок — Обосновка, изведена от съображения за правна сигурност

(член 264, втора алинея ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 37)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 38—40)

3.        Доколкото приемането на основни правила в област от европейското право е единствено от компетентността на законодателя на Съюза, тези правила трябва да се предвидят в основната правна уредба и не могат да бъдат предмет на делегиране. По този начин не могат да бъдат предмет на подобно делегиране разпоредбите, чието приемане налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите, присъщи на законодателя на Съюза. От това следва, че мерките за изпълнение не могат нито да изменят съществените елементи на основна правна уредба, нито да я допълнят с нови, съществени елементи.

Въпросът кои елементи на дадена област трябва да се квалифицират като съществени не зависи само от преценката на законодателя на Съюза, а трябва да се основава на обективни елементи, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол. В това отношение е необходимо да се вземат предвид характеристиките и особеностите на съответната област.

(вж. точки 64—68)

4.        Решение 2010/252 за допълнение на Кодекса на шенгенските граници по отношение на наблюдението на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, следва да се отмени, като се има предвид, че част І, точка 2.4 от приложението към това решение, в която са предвидени мерките, които може да приеме граничната охрана срещу засечените кораби и лицата на борда, позволява по-специално спирането, качването на борда, претърсването и задържането на кораба, претърсването и задържането на лицата на борда и отвеждане на кораба или на тези лица до трета държава, и по този начин приемането на принудителни мерки по отношение на тези лица и кораби, които биха могли да бъдат поставени под суверенитета на държавата, под чийто флаг плават.

Всъщност, тъй като посоченото решение е мярка за изпълнение, приета въз основа на член 12, параграф 5 от Регламент № 562/2006 за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), изменен с Регламент (ЕО) № 296/2008, то не може да съдържа правила относно предоставянето на граничната охрана на правомощия за упражняване на принуда, чието приемане изисква политически избор, който спада към отговорностите, присъщи на законодателя на Съюза, доколкото предполага претегляне на различните разглеждани интереси въз основа на много фактори за преценка. Освен това тези разпоредби, които се отнасят до предоставянето на властнически правомощия на граничната охрана, създават възможност за засягане на основните права на съответните лица в толкова голяма степен, че налагат намесата на законодателя на Съюза.

(вж. точки 74, 76 и 77; точка 1 от диспозитива)

5.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 88—90)