Language of document : ECLI:EU:F:2013:130

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)


16 септември 2013 година


Дело F‑92/11


Carla Faita

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

„Публична служба — Психически тормоз — Молба за съдействие — Мотиви на решение“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Faita иска, от една страна, отмяната на решението на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 14 юни 2011 г., с което се отхвърля административната жалба от 14 февруари 2011 г., и от друга страна, осъждането на ЕИСК да ѝ заплати сумата от 15 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Faita понася направените от нея съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски, направени от Европейския икономически и социален комитет. Европейският икономически и социален комитет понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Молба за съдействие — Понятие — Искане, целящо постановяване на решение или предоставяне на обезщетение на основание член 24 от Правилника — Прекратяване на действията, посочени в молбата — Липса на последици

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба на длъжностно лице, което твърди, че е жертва на психически тормоз, насочена срещу отхвърлянето на молба за съдействие — Пенсиониране на жалбоподателя преди подаването на жалбата — Запазване на правния интерес

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Искове и жалби на длъжностните лица — Основания — Основание, изведено от наличието на психически тормоз — Задължение да се вземе предвид целият релевантен фактически контекст

4.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания

5.      Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Решение за отхвърляне — Липса на задължение на администрацията да замени мотивите на оспорвания акт

(член 90 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Съдебен контрол — Граници

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Повишаване на лицето, което твърди, че е жертва — Обстоятелство, което не изключва наличието на тормоз

(член 12а от Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Оценки и съображения в доклад за оценка — Индиции, които не са решаващи за наличието на тормоз

(член 12а от Правилника за длъжностните лица)

9.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психически тормоз — Задължение на лицето, което твърди, че е жертва, да спазва предвидената във вътрешните правила на институцията процедура за подаване на молба за съдействие — Липса

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

10.    Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Граници

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

11.    Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Длъжностно лице, освободено от неговата длъжност като заместник началник на отдел — Факт, който не е елемент от фактическия състав на тормоз

(член 12а от Правилника за длъжностните лица)

1.      Като молба за съдействие трябва да се квалифицира не само молбата, направена от длъжностно лице, което твърди, че понастоящем е жертва, поради заеманата от него длъжност и неговите функции, на заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу неговата личност или имущество, или на които членовете на неговото семейство са подложени, но и всяка молба на длъжностно лице, приканваща органа по назначаването да вземе решение или да го обезщети на основание, свързано с член 24 от Правилника, дори когато противоправните действия са прекратени.

(вж. точка 48)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 8 февруари 2011 г., Skareby/Комисия, F‑95/09, точки 25 и 26

2.      Длъжностно лице или бившо длъжностно лице, което твърди, че е жертва на психически тормоз и обжалва по съдебен ред отказа на институцията да разгледа по същество молбата му за съдействие, по принцип има правен интерес дори когато твърдените неправомерни действия са преустановени или жалбоподателят не е поискал нито да му се заплати обезщетение за евентуално причинените поради тормоза вреди, нито да бъде образувано дисциплинарно производство срещу евентуалния извършител на тормоза, нито отмяната на един от актовете, които според него са допринесли за посочения тормоз, тъй като евентуалното признаване от администрацията на наличието на психически тормоз само по себе си може да има благоприятно въздействие в терапевтичния процес по възстановяването на пострадалото от тормоза лице. В това отношение обстоятелството, че лицето, което твърди, че е жертва, е пенсионирано преди подаването на жалбата, не му отнема правния интерес.

(вж. точка 55)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — Skareby/Комисия, посочено по-горе, точка 26

3.      В рамките на жалба относно твърдян психически тормоз при преценката на наличието на неправомерни действия съдът на Съюза трябва да вземе предвид целия релевантен фактически контекст. Дадено решение е фактически елемент, който може да съставлява индиция за такива действия, която следва да се вземе предвид наред с други, без да се прави преглед на неговата законосъобразност или без изтичането на сроковете за неговото обжалване да пречи на съда да констатира наличието на тормоз. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че е възможно случай на дискриминация да се разкрие едва след изтичането на сроковете за обжалване на решение, което е проява на такава.

(вж. точка 57)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 15 февруари 2011 г., Barbin/Парламент, F‑68/09, точка 109

4.      За допустимост на жалбата е достатъчно основание, представено в подкрепа на едно от исканията, да може най-малкото да бъде схванато в развитите от жалбоподателя доводи от лице, полагащо нормална грижа. Ако няколко от представените основания могат да бъдат лесно схванати, жалбата не би могла да се обяви за недопустима.

(вж. точка 61)


5.      Доколкото администрацията не е длъжна да заема позиция по всеки от доводите, изтъкнати от длъжностно лице в негово искане, когато се произнася по жалба, насочена срещу надлежно мотивирано решение, тя не следва да се отклонява от тези мотиви и да ги заменя с нови, различни от предходните.

(вж. точка 66)


6.      Контролът на съда на Съюза относно мерките, взети от сезираната с молба за съдействие администрация, се свежда до въпроса дали за действията на съответната институция има валидно основание, по-конкретно дали те са предприети в разумни граници и дали тя не е упражнила правото си на преценка по явно неправилен начин. В това отношение е достатъчно едно от основанията, изтъкнати от органът по назначаването, да е валидно и достатъчно, за да бъде решението законосъобразно.

Що се отнася до законосъобразността на решение за отхвърляне на молба за съдействие, без да е започнато административно разследване, съдът трябва да разгледа основателността на това решение с оглед на данните, които са били представени на администрацията, по-конкретно от заинтересованото лице в неговата молба за съдействие, към момента на вземането на решение от същата.

(вж. точки 85 и 98)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, точка 137 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба —14 април 2011 г., Šimonis/Комисия, F‑113/07, точки 69 и 70

7.      Обстоятелството, че длъжностно лице е било повишено, не изключва то да е жертва на тормоз или на неправомерни действия от страна на неговия ръководител, независимо че решението за повишаване на длъжностното лице е било взето въпреки противопоставянето на неговия пряк ръководител.

(вж. точка 89)


8.      Обстоятелството, че докладите за оценка на длъжностното лице не са негативни, не позволява да се изключи наличието на тормоз или на неправомерно поведение срещу него, тъй като подобно поведение може да се прояви извън процедурата по оценяване. Всъщност оценките и съображенията в атестационния доклад, било то негативни или положителни, не могат сами по себе си да се смятат за индиции, че докладът е бил съставен с цел да се причини психически тормоз.

(вж. точка 90)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 2 декември 2008 г., K/Парламент, F‑15/07, точка 39

9.      Обстоятелството, че длъжностно лице не е започнало процедурата за тормоз, предвидена във вътрешните правила на институция, не е пречка органът по назначаването да провери фактите по твърденията, направени в рамките на отправена до администрацията молба за съдействие. Всъщност с мярка за изпълнение може единствено да се насочи упражняването от длъжностно лице на предвидено в Правилника право, без да се ограничава неговият обхват, поради което съответната институция не може да поставя упражняването от това длъжностно лице на неговото право да подаде молба за съдействие в зависимост от предварителното провеждане на непредвидена в Правилника вътрешна процедура, която не е предвидена в Правилника. По-конкретно, макар и да е желателно да се прибягва до вътрешните процедури, установени с общите изпълнителни разпоредби, наличието на подобни процедури не може да лиши длъжностните лица от тяхното право по Правилника да подадат административна жалба или жалба до съда на Съюза срещу даден акт, без да изчерпат предварително възможностите по съществуващите вътрешни процедури.

(вж. точка 91)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 18 май 2009 г., Meister/СХВП, F‑138/06 и F‑37/08, точки 138—140

10.    Ако при наличието на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието на службата, органът по назначаването трябва да се намеси, той не е длъжен да провежда разследване въз основа на обикновени твърдения, за които няма доказателства или поне наченки на доказателства. Всъщност, за да защити правата на евентуално засегнатите лица, посоченият орган трябва да се увери, че разполага, преди да започне разследване, с данни, които могат да докажат неговите евентуални подозрения. Ето защо длъжностното лице, подало жалба по член 24 от Правилника, е длъжно да представи наченки на доказателства за действителното отправяне на нападките, на които твърди, че е жертва. Едва при наличието на подобни доказателства институцията е длъжна да вземе подходящите мерки.

(вж. точка 97)


Позоваване на:

Съд — 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, точки 15 и 16

Общ съд — 12 юли 2012 г., Комисия/Nanopoulos, T‑308/10 P, точка 152

11.    Обстоятелството, че ръководител на отдел решава, че длъжностно лице няма да го замества повече през неговите отсъствия, не би могло да представлява доказателство за психически тормоз или за неправомерно поведение от негова страна, при положение че всеки ръководител на отдел може свободно да избере длъжностното лице или служител, който да го замества през неговите отсъствия, с оглед на това, че съгласно Правилника този ръководител продължава да носи главната отговорност за отдела. В това отношение обстоятелството, че длъжностно лице има известен трудов стаж в рамките на отдел или дори че заема висока степен, не му дава никакво право да изпълнява функции по управление на персонала, нито ръководни задачи.

(вж. точка 100)