ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

6 февруари 2013 година

Дело F‑67/12

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Незаконосъобразност — Изпращане на писмо относно изпълнението на решение до представителя на жалбоподателя в производството по обжалване на това решение — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 94, буква а) от Процедурния правилник“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Marcuccio, иска, от една страна, отмяната на решението, с което Европейската комисия е отхвърлила искането за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на изпращането на писмо относно изпълнението на Решение на Съда на публичната служба от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑41/06, наричано по-нататък „решението от 4 ноември 2008 г.“) до адвоката, който го е представлявал в производството по обжалване на това решение, и от друга страна, осъждането на Комисията да поправи претърпените вследствие на това вреди

Решение: Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски на Комисията. Осъжда г‑н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба сумата от 2 000 EUR.

Резюме

1.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Липса на едно от условията — Отхвърляне на целия иск

(член 340, втора алинея ДФЕС)

2.      Съдебно производство — Разходи, свързани с производството — Разходи, наложени на Съда на публичната служба от длъжностно лице, злоупотребило с правото на иск/жалба — Осъждане на длъжностното лице да възстанови посочените разходи

(член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Извъндоговорна отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС възниква при наличието на три кумулативни условия, а именно незаконосъобразност на административен акт или поведение на институциите, действителна вреда и причинно-следствена връзка между твърдения акт или поведение и посочената вреда. Липсата на едно от тези три условия е достатъчна за отхвърлянето на иска за обезщетение.

(вж. точка 21)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 16 март 2011 г., Marcuccio/Комисия, F‑21/10, точки 22 и 23 и посочената съдебна практика

2.      Съгласно член 94, буква а) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът или жалбата представлява явна злоупотреба с правото на иск или жалба, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2 000 EUR.

Тази разпоредба следва да се приложи, когато предметът на жалбата на длъжностното лице е напълно сходен с жалби, подадени от същото това длъжностно лице и които са били обявени за явно лишени от всякакво правно основание. Всъщност тази жалба представлява явно необоснован и злонамерен акт, тъй като жалбоподателят не е имал никакво основание да избере съдебния ред за защита.

(вж. точки 34—37)

Позоваване на:

Съд — 14 април 2011 г., Marcuccio/Съд, C‑460/10 P

Първоинстанционен съд — 17 май 2006 г., Marcuccio/Комисия, T‑241/03, точка 65

Общ съд — 6 юли 2010 г., Marcuccio/Съд, T‑401/09; 15 ноември 2012 г., Marcuccio/Комисия, T‑286/11 P

Съд на публичната служба — 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, F‑40/06, точка 50;Marcuccio/Комисия, посочено по-горе; 29 февруари 2012 г., Marcuccio/Комисия, F‑3/11, точка 54