Language of document : ECLI:EU:F:2013:32

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


11 март 2013 година


Дело F‑17/12


Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената с писмо жалба — Просрочване на жалбата — Явна недопустимост“

Предмет:      Иск за обезщетение, предявен на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, за поправяне на вредите, които г‑н Marcuccio счита, че е претърпял в резултат от продължителността на производството, образувано по негово искане от 25 ноември 2002 г. Преди оригиналът на исковата молба да постъпи по пощата, по факс на 8 февруари 2012 г. е изпратен и получен в секретариата на Съда на публичната служба документ, представен като копие от оригинала на исковата молба, подадена по пощата

Решение: Отхвърля иска като явно недопустим. Г‑н Marcuccio понася направените от него и от Комисията съдебни разноски.



Резюме


1.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Материалноправна норма със стриктно приложение — Липса — Недопустимост

(член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Искова молба или жалба, подадена по факс в срок — Саморъчен подпис на адвоката, различен от подписа на оригинала на исковата молба или жалбата, подадена по пощата — Последица — Неотчитане на датата на получаване по факс с цел да се определи дали е спазен срокът за подаване

(член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда следва, че ищецът или жалбоподателят трябва да бъде представляван от оправомощено за целта лице и следователно юрисдикциите на Съюза се сезират валидно единствено с подписана от това лице искова молба или жалба. Съгласно член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут посочените разпоредби са приложими и в производството пред Съда на публичната служба. Статутът на Съда и Процедурният правилник на Съда на публичната служба не предвиждат никакво изключение от това задължение.

Всъщност изискването за саморъчен подпис на представителя на ищеца или жалбоподателя гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на исковата молба или жалбата и изключва риска те всъщност да не са дело на адвоката или съветника, оправомощен за целта. Така последният, подпомагайки в своето качество правораздавателната дейност, изпълнява основната роля, поверена му от Статута на Съда и от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, предоставяйки чрез упражняването на своите функции достъп на ищеца или жалбоподателя до посочения съд. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено процесуално правило, да бъде обект на стриктно прилагане и неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата.

(вж. точки 22 и 23)


Позоваване на:

Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, точка 8 и цитираната съдебна практика

Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 50—52

2.      В споровете в областта на публичната служба на Съюза, във връзка с подаването на оригинала на всеки материал по делото в определения срок член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не позволява на представителя на съответната страна да полага два отделни, макар и автентични саморъчни подписа, единия върху изпратения по факс в секретариата на посочения съд документ, а другия върху оригинала, който ще бъде изпратен по пощата или връчен на място в секретариата.

При това положение, ако се установи, че върху оригинала на съответния материал, физически подаден в секретариата в рамките на 10 дни от изпращането му по факс в Съда на публичната служба, не е положен същият подпис, какъвто се съдържа в изпратения по факс документ, следва да се констатира, че в секретариата на Съда на публичната служба са постъпили два отделни материала по делото, върху всеки от които надлежно е положен подпис, макар и той да е на едно и също лице. Тъй като изпращането на текста по факс не отговаря на условията за правна сигурност, въведени с член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, датата на изпращането на документа по факс не може да се вземе предвид с оглед на спазването на срока за подаване на исковата молба или жалбата.

Освен това срокът за подаване на исковата молба или жалбата е определен в член 91, параграф 3 от Правилника, от който Процедурният правилник на Съда на публичната служба не може да се отклонява. Следователно е важно оригиналът на исковата молба или жалбата да бъде изготвен най-късно в момента на изтичане на този срок. От тази гледна точка изпращането по факс е не само начин на предаване, а позволява и да се докаже, че оригиналът на исковата молба или жалбата, постъпил в секретариата на Съда на публичната служба извън срока, е бил изготвен още в срока за подаване на искова молба или жалба.

(вж. точки 25—27)


Позоваване на:

Съд — 22 септември 2011 г., Bell & Ross BV/СХВП, C‑426/10 P, точки 37—43