Language of document : ECLI:EU:F:2013:142

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)


7 октомври 2013 година


Дело F‑97/12


Florence Thomé

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/177/10 — Решение да не бъде назначен кандидат, издържал конкурса — Критерии за допустимост — Университетска диплома“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Thomé оспорва по същество отказа на Европейската комисия да я назначи на работа на позицията, посочена в обявлението за свободна длъжност COM/2011/218, и искане последната да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение

Решение:      Отменя решенията на Европейската комисия от 11 ноември 2011 г. и 5 юни 2012 г. Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑жа Thomé сумата от 14 000 EUR.  Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от г‑жа Thomé.


Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба срещу отменен акт — Действие съответно на отмяната на акт с по-нов акт от същата или от по-висока степен и на оттеглянето на акт

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Изискване за университетски дипломи — Понятие за университетска диплома — Преценка с оглед на законодателството на държавата, в която е получено образованието — Право на преценка на конкурсната комисия и на органа по назначаването — Съдебен контрол — Граници

1.      Оттеглянето на дадено решение заличава последиците от него с обратно действие, докато отмяната на такова решение има действие само за в бъдеще. От това следва, че докато жалбата срещу решение, което е било оттеглено преди подаването ѝ, по принцип е безпредметна и трябва да се отхвърли като недопустима, длъжностното лице запазва интереса си да оспорва решение, което е било отменено, а не оттеглено от администрацията, когато отмяната на този акт по съдебен ред може сама по себе си да произведе правни последици.

(вж. точка 28)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 септември 1995 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, T‑480/93 и T‑483/93, точка 60

2.      При конкурсите по документи и изпит конкурсната комисия носи отговорността да прецени във всеки конкретен случай дали представените дипломи или професионалният опит на всеки кандидат съответстват на нивото, което се изисква в Правилника и в обявлението за съответния конкурс. При липсата на разпоредба в обратен смисъл било в регламент или директива относно конкурсите за назначаване, било в обявлението за конкурс изискването за притежаване на университетска диплома, което обуславя участието в конкурс на общо основание, трябва да се разбира в смисъла на този израз съгласно законодателството на държавата членка, в която кандидатът е получил образованието, на което се позовава.

Когато се разглежда по-специално относимостта на дипломата към областта на конкурса или към естеството и продължителността на изисквания професионален опит, съдът на Съюза счита, че конкурсната комисия разполага с широко право на преценка и че Съдът на публичната служба трябва да ограничи проверката си до това дали упражняването на това право не е засегнато от явна грешка в преценката.

За сметка на това, когато се разглежда въпросът дали дипломата се признава от законодателството на държавата, в която съответната диплома е издадена, или дали с оглед на това законодателство дипломата съответства на изискваното ниво за конкурса, съдът на Съюза счита, че тълкуването на националното законодателство от страна на конкурсната комисия не се обхваща от правото ѝ на преценка, а напротив — спрямо него съдът на съюза упражнява пълен контрол за грешка в преценката.

Същите принципи следва да намерят приложение и при положения, при които органът по назначаване е приел, обратно на предходната преценка на конкурсната комисия, че дипломата на кандидата не се признава от законодателството на държавата, в която е била издадена, или че с оглед на това законодателство дипломата не съответства на нивото, изисквано съгласно обявлението за конкурса. Всъщност няма основания в тази хипотеза контролът на съда на Съюза да бъде ограничен само до явна грешка в преценката в решенията на органа по назначаване, докато спрямо решенията на конкурсната комисия се прилага пълен контрол за грешка в преценката.

(вж. точки 45 и 48—52)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 ноември 1991 г., Van Hecken/ИСК, T‑158/89, точка 22; 11 февруари 1992 г., Panagiotopoulou/Парламент, T‑16/90, точки 50—53; 3 март 1994 г., Cortes Jimenez и др./Комисия, T‑82/92, точка 33; 9 декември 1999 г., Alonso Morales/Комисия, T‑299/97, точка 60

Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., Zangerl-Posselt/Комисия, F‑83/07, точка 51; 20 юни 2012 г., Cristina/Комисия, F‑83/11, точка 67