Language of document : ECLI:EU:F:2013:163

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)


23 октомври 2013 година


Дело F‑7/12


Aristidis Psarras

срещу

Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA)

„Публична служба — Срочно нает служител — Оценка — Процедура за оценяване за 2009 г. — Доклад за развитие на кариерата — Искане за отмяна на доклада за развитие на кариерата — Акт с неблагоприятни последици — Явно недопустима жалба“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Psarras иска да бъде отменен докладът за развитие на кариерата му за 2009 г. (наричан по-нататък „REC 2009“) и да бъде отменено решението на Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) от 16 ноември 2010 г., с което е приет списъкът на длъжностните лица, класирани в по-висока степен в процедурата за повишаване в степен за 2010 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност понася собствените си разноски и е осъдена да заплати направените от г‑н Psarras разноски.


Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Условия за допустимост — Акт с неблагоприятни последици — Характер на абсолютна процесуална предпоставка — Служебно разглеждане от съда

(член 263 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решение, с което е приет списъкът на срочно наетите служители класирани в по-висока степен — Включване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Наличието на акт с неблагоприятни последици, срещу който може да бъде подадена жалба за отмяна в съответствие с разпоредбите на член 263 ДФЕС или на член 91 от Правилника за длъжностните лица, е съществено условие за допустимостта и липсата на такъв акт може да бъде установена служебно от съда на Съюза. От това следва, че жалба, с която се иска отмяната на доклад за развитие на кариерата, който не е бил окончателно приет и следователно не е съществувал към момента на подаване на жалбата, е явно недопустима.

(вж. точки 36, 43 и 47)


Позоваване на:

Съд — 4 юни 1986 г., Groupe des droites européennes/Парламент, 78/85, точка 11; 7 октомври 1987 г., Brüggemann/CES, 248/86, точка 6

Първоинстанционен съд — 10 юли 1990 г., Automec/Комисия, T‑64/89, точка 41; 18 ноември 1992 г., Rendo и др./Комисия, T‑16/91, точка 39

2.      Според член 1, параграф 2 от решението на Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност, с което са приети общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника за длъжностните лица и на член 15 от Условията за работа на другите служители, класирането в по-висока степен е повишение от достигнатата степен в следващата по-висока степен в рамките на същата функционална група. Според член 10, параграф 10 от посоченото решение списъкът на повишените в степен срочно наети служители се изготвя от органа, упълномощен да сключва договори за назначаване.

Това означава, че решението на този орган, с който е приет списъкът на повишените в степен срочно наети служители, представлява окончателно решение, тъй като в него се посочват срочно наетите служители, повишени в степен в рамките на съответната процедура за повишаване. Ето защо в момента на публикуването на този списък срочно наетите служители, които считат, че могат да бъдат повишени, получават сигурна и окончателна информация за оценяването на заслугите им и могат да установят, че правното им положение е променено. Следователно такова решение по принцип представлява акт с неблагоприятни последици, който може да бъде обжалван от срочно наетите служители, считащи се за увредени от него, тъй като не са били повишени в степен.

(вж. точки 51 и 52)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 ноември 1996 г., Michaël/Комисия, T‑144/95, точки 30 и 31; 28 септември 2004 г., Tenreiro/Комисия, T‑216/03, точки 47 и 48