Language of document : ECLI:EU:F:2013:40

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


21 март 2013 година


Дело F‑93/11


Jamal Taghani

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Решение на конкурсната комисия за недопускане до изпитите — Способи за защита — Обжалване пред съда без да се изчака решението по подадената по административен ред жалба — Допустимост — Изменение на обявлението за конкурса след провеждането на тестовете за достъп — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Правна сигурност“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Taghani иска, от една страна, да бъде отменено решението на конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AST/111/10 да не го допусне до изпитите и от друга страна, да бъде осъдена Европейската комисия да го обезщети за вредите, претърпени вследствие на посоченото решение

Решение: Отменя решението на конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AST/111/10 от 15 юни 2011 г. да не допусне г‑н Taghani до изпитите. Осъжда Комисията да заплати на г‑н Taghani сумата от 1 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.



Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба срещу решение на конкурсна комисия — Изменение на обявлението за конкурса след провеждането на тестовете за достъп — Кандидат, който не би могъл да продължи участието си в конкурса дори обявлението да не беше изменено — Недопустимост — Изключение

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Жалба срещу решение за недопускане до конкурсните изпити — Възможност да се твърди нередовност на обявлението за конкурса

(член 90, параграф 2 и член 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Искове и жалби на длъжностните лица — Решение на конкурсна комисия — Предварително обжалване по административен ред — Факултативен характер — Решение, което е основано на обявление за конкурс, изменено след провеждането на тестовете за достъп — Липса на последици

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Искове и жалби на длъжностните лица — Решение на конкурсна комисия — Предварително обжалване по административен ред — Факултативен характер — Подаване на жалба — Последици — Запазване на правото да се сезира пряко съда на Съюза

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Конкурс по документи и изпит — Условия за успешно представяне — Определяне с обявлението за конкурса — Изменение на обявлението за конкурса след провеждането на тестовете за достъп, вследствие на което се намаляват изгледите за успешно представяне на явилите се на тези тестове кандидати — Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

(член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Конкурс по документи и изпит — Условия за успешно представяне — Определяне с обявлението за конкурса — Изменение на обявлението за конкурса след провеждането на тестовете за достъп, вследствие на което се намаляват изгледите за успешно представяне на явилите се на тези тестове кандидати — Нарушение на принципа на правна сигурност

(член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Принципи — Пропорционалност — Обхват — Изтъкване с цел да се обоснове мярка, която е в разрез с принципа за защита на оправданите правни очаквания — Изключване

1.      В производство по жалба за отмяна на решение на конкурсна комисия за недопускане на жалбоподателя до изпитите, което е основано на обявление за конкурс, изменено с поправка след провеждането на тестовете за достъп, жалбоподателят няма правен интерес, ако се окаже, че и без тази поправка нямаше да бъде допуснат да продължи участието си в конкурса.

Положението обаче е различно, когато не е надлежно доказано, че жалбоподателят е нямало да бъде допуснат до следващия етап на конкурса и следователно не е установено със сигурност, че той няма правен интерес.

(вж. точки 29, 31 и 32)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 ноември 2004 г., Vega Rodríguez/Комисия, T‑285/02 и T‑395/02, точки 25 и 27

2.      Предвид сложността на процедурата по назначаване, която се характеризира с поредица от много тясно свързани решения, жалбоподателят има право — когато подава жалба срещу последващо индивидуално решение, каквото е решението за недопускане до изпитите — да се позове на нередности, допуснати при провеждането на конкурса, в това число и на такива, до които се стига поради самия текст на обявлението за конкурса.

(вж. точка 38)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 септември 1993 г., Noonan/Комисия, T‑60/92, точка 23

Съд на публичната служба — 14 април 2011 г., Clarke и др./СХВП, F‑82/08, точка 79 и цитираната съдебна практика

3.      Обжалването по административен ред е задължително, когато актът е приет от органа по назначаването, и факултативно — когато актът е приет от конкурсната комисия.

Що се отнася до обжалването на решението на конкурсната комисия да не включи жалбоподателя в списъка с кандидатите, получили най-добрите оценки на тестовете за достъп, жалбоподателят има право да сезира пряко съда на Съюза, без предварително да обжалва по административен ред, и то дори когато обжалва конкретна част от обявлението за конкурса или негова поправка.

Освен това фактът, че решението на конкурсната комисия е основано на обявление за конкурс, което е изменено с поправка след провеждането на тестовете за достъп, не лишава отстранения кандидат от правото му пряко да обжалва посоченото решение.

(вж. точки 39—41)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Noonan/Комисия, посочено по-горе, точка 23

Съд на публичната служба — 28 октомври 2010 г., Vicente Carbajosa и др./Комисия, F‑77/08, точки 27—31 и 35—37

4.      Обжалването по административен ред е безсмислено, когато оплакванията са срещу решението на конкурсна комисия, доколкото органът по назначаването няма правомощия да измени тези решения, поради което обичайният правен способ за защита срещу решение на конкурсна комисия е прякото сезиране на съда на Съюза.

В това отношение нито от Правилника, нито от съдебната практика следва, че кандидат в конкурс, който е сезирал посочения орган с жалба срещу решение на конкурсната комисия, не може да сезира пряко съда, без да чака решението по тази жалба. Напротив, когато кандидатът обжалва по административен ред пред органа по назначаването, това действие, независимо от неговото правно значение, не може да доведе до лишаване на кандидата от правото му да сезира пряко съда. Поради това, когато при тези условия кандидат в конкурс реши да сезира пряко съда, последният трябва да прецени дали жалбата е подадена в срок от три месеца и десет дни, считано от датата, на която на жалбоподателя е връчено увреждащото го решение.

(вж. точки 44 и 46—48)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 20 юни 2012 г., Cristina/Комисия, F‑66/11, точки 37, 40 и 41 и цитираната съдебна практика

5.      Изменението на посочените в обявлението за конкурс правила относно начина на оценяване на тестовете може да влоши изгледите на заинтересованото лице да бъде включено в списъка на кандидатите, допуснати до изпитите, доколкото едно такова изменение може да доведе до увеличаване на броя на кандидатите, които са получили минимална оценка на тестовете, намалявайки следователно изгледите му да се класира сред най-добрите кандидати. В това отношение с прилагането на поправката на обявлението за конкурса след провеждането на тестовете за достъп се нарушават уверенията, дадени му с обявлението за конкурса, а оттам и принципът за защита на оправданите правни очаквания.

Всъщност изпитите със сравнителен характер по дефиниция са изпити, при които резултатите на всеки кандидат се преценяват с оглед на резултатите на останалите, така че броят на кандидатите, допуснати до тези изпити, може да повлияе върху направената от конкурсната комисия преценка на кандидатите. Същата отразява ценностната оценка на представянето на даден кандидат в сравнение с това на другите кандидати. Следователно колкото по-голям е броят на кандидатите за този вид изпити, толкова по-високи са изискванията на конкурсната комисия към тях.

(вж. точки 71, 72, 75 и 89)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 март 2003, Staelen/Парламент, T‑24/01, точка 57

6.      Принципът на правна сигурност цели да се осигури предвидимост на правните положения и отношения, свързани с правото на Съюза. Въпреки че в общия случай този принцип не допуска началният момент на действието във времето на акт на институциите на Съюза да се определи към дата отпреди публикуването му, по изключение това е възможно, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени. Тези условия не са изпълнени в хипотезата на поправка на обявлението за конкурса, с която начинът на оценяване на тестове се изменя след тяхното провеждане.

Без съмнение, ако след публикуването на обявление за конкурс органът по назначаването установи, че изискванията са по-строги, отколкото го налагат нуждите на службата, той може да продължи процедурата, като назначи, ако е необходимо, по-малък брой лица, издържали конкурса, в сравнение с първоначално предвидения, или да повтори конкурсната процедура, като оттегли първоначалното обявление за конкурс и го замени с поправено обявление. Приемането на поправка на обявлението за конкурс, след като са проведени някои изпити, обаче не може да се счита за равностойно на тези варианти.

(вж. точки 76—78, 81 и 82)


Позоваване на:

Съд — 15 септември 2005, Ирландия/Комисия, C‑199/03, точка 69

Първоинстанционен съд — 2 октомври 1996, Vecchi/Комисия, T‑356/94, точка 56

Общ съд — 10 ноември 2010, СХВП/Simões Dos Santos, T‑260/09 P, точка 48 и цитираната съдебна практика

7.      Съгласно принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, за да бъде законосъобразна дадена мярка, взета от институция на Съюза, трябва, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваната цел. Съображения за пропорционалността на мярката обаче не могат да обосноват приемането на акт, който нарушава принципа за защита на оправданите правни очаквания, какъвто е изменението на обявлението за конкурса след провеждането на тестовете за достъп, доколкото принципът на пропорционалност се прилага само когато има избор между няколко подходящи мерки.

(вж. точка 88)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 октомври 2004 г., Schumann/Комисия, T‑49/03, точка 52

Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., Torijano Montero/Съвет, F‑76/05, точка 81 и цитираната съдебна практика