ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
12 декември 2013 година
Дело F‑58/12
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Решение за пенсиониране поради инвалидност — Отмяна от Съда на публичната служба поради липса на мотиви — Искане за изпълнение на съдебното решение — Искане за възстановяване на работа — Отмяна на решението на Съда на публичната служба — Липса на правен интерес — Член 266 ДЕС — Извъндоговорна отговорност на институцията — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска по същество да бъде отменено решението, с което Европейската комисия е отхвърлила неговото искане от 25 март 2011 г. за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение за претърпени вреди
Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно лишена от всякакво правно основание. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Преценка към момента на предявяването на иска или подаването на жалбата — Жалба, която може да е от полза за жалбоподателя
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват
(член 266 ДФЕС)
1. За да може длъжностно лице или бивше длъжностно лице, в производство по обжалване по силата на членове 90 и 91 от Правилника, да иска отмяната на акт с неблагоприятни за него последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, към момента на подаване на жалбата то трябва да има възникнал и все още съществуващ, достатъчно съществен интерес от отмяната на този акт, като такъв интерес съществува, когато жалбата може чрез резултата си да му донесе полза.
(вж. точка 23)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Agne-Dapper и др./Комисия и др., T‑35/05, T‑61/05, T‑107/05, T‑108/05 и T‑139/05, точка 35 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 11 септември 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑475/11 P, точки 13—18
2. За да спази предвиденото в член 266 ДФЕС задължение, съответната институция трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебно решение за отмяна, като под контрола на съда на Съюза упражнява правото на преценка, с което тя разполага за тази цел, при спазване както на диспозитива и мотивите на съдебното решение, така и на разпоредбите на правото на Съюза.
Що се отнася до изпълнението на съдебно решение, с което се отменя решение за пенсиониране поради инвалидност на основание липса на мотиви и до приемането, при необходимост, на ново и надлежно мотивирано решение за инвалидност, на първо място съответната институция трябва да провери здравословното състояние на заинтересуваното лице.
(вж. точки 33 и 34)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 октомври 2006 г., Pessoa e Costa/Комисия, T‑503/04, точки 69 и 70 и цитираната съдебна практика