Language of document : ECLI:EU:C:2013:289

Дело C‑508/11 P

Eni SpA

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на бутадиенов каучук и на стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — Отговорност на дружествата майки за неправомерното поведение на техните дъщерни дружества — Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние — Задължение за мотивиране — Тежест на нарушението — Мултипликационен коефициент с оглед на възпиращия ефект — Действително отражение върху пазара — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 май 2013 г.

1.        Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост — Основание, с което се оспорва само обосноваността на обжалваното решение — Допустимост

2.        Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние от дружество майка върху притежавани 100 % от него дъщерни дружества, включително в случай на холдинг — Вземане предвид с оглед на принципите на презумпция за невиновност, на индивидуализиране на наказанията, на правна сигурност и на равни процесуални възможности — Оборимост — Тежест на доказване

(член 101 ДФЕС)

3.        Съдебно производство — Мотивиране на решенията — Обхват

(член 36 от Статута на Съда)

4.        Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение за налагане на глоба, в което се прилага мултипликационен коефициент поради повторност на нарушението — Препращане към мотивите на по-ранни решения на Комисията, на които жалбоподателят не е адресат — Недопустимост

(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 296 ДФЕС)

5.        Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Предприятие — Понятие — Стопанска единица

(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС)

6.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Отчитане на действителното отражение върху пазара — Критерий, който може да доведе до увеличаването на размера на глобата, при условие че може да се определи

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7.        Обжалване — Основания — Необходимост от конкретна критика на пункт от разсъжденията на Общия съд

(член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда, член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда)

8.        Обжалване — Компетентност на Съда — Оспорване, по съображения за справедливост, на направената от Общия съд преценка на размера на глоба, наложена на дадено предприятие — Изключване

(член 101 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Сума от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

10.      Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Момент, който следва да се вземе предвид — Момент на извършване на нарушението — Дъщерно дружество, което след извършването на нарушението е прехвърлило една част от дейността си на друго дружество от групата или е престанало да съществува — Липса на последици за отговорността на дружеството майка

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Възможност Комисията да изложи в хода на производството мотиви, които не се съдържат в решението ѝ — Липса

(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 296 ДФЕС)

12.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Взимане предвид на обстоятелството, че в хода на административното производство предприятието, което е адресат на решението, не е оспорило фактическите или правните елементи на изложението на възраженията — Липса

(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 296 ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 41 и 62)

2.        В областта на правото на конкуренция, в особения случай, когато дружество майка притежава изцяло или почти изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е извършило нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, в това число и в случая, когато холдингово дружество притежава 100 % от капитала на междинно дружество, което на свой ред притежава целия капитал на дъщерно дружество от неговата група, извършило нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество, а при холдинг — върху поведението както на междинното дружество, така и на дъщерното дружество. Тази презумпция цели да въведе равновесие между значението, от една страна, на целта за наказване на поведението в нарушение на правилата на конкуренцията и предотвратяване на тяхното повторно извършване, и от друга страна, на изискванията на някои общи принципи на правото на Съюза, като по-конкретно принципите на презумпция за невиновност, на индивидуализиране на наказанията и на правната сигурност, както и правото на защита, включително принципа на равни процесуални възможности. Дружеството майка следва да обори тази презумпция, като представи доказателства, че с дъщерното си дружество не са образували едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, което е извършило разглежданото нарушение. За тази цел дружеството майка трябва да докаже, че се е въздържало да упражнява действително и решаващо влияние върху дъщерното дружество не само от оперативна, но и от финансова гледна точка.

Обстоятелството, че дъщерното дружество се ползва от известна самостоятелност или че дружеството майка не е участвало пряко в нарушението, нито е насърчило извършването му, само по себе си не е достатъчно, за да се обори презумпцията и да се установи, че дружеството майка и дъщерното му дружество не са образували едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС.

Освен това обстоятелството, че дружеството майка е играло „само“ ролята на технически и финансов координатор или че е предоставяло в полза на дъщерните си дружества финансова и имуществена помощ, доказва, че не се е въздържало да упражнява решаващо влияние върху дъщерните си дружества.

(вж. точки 46—48, 50 и 63—69)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 51, 74, 84 и 102)

4.        Изискваните от член 296 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол.

В този смисъл в рамките на индивидуалните решения задължението за мотивиране на такова решение има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата валидност.

Следователно, когато налага глоба на дружество за нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и когато при изчисляване на глобата прилага мултипликационен коефициент, за да отчете факта, че дружеството вече е участвало в предишно нарушение на правилата на конкуренция, Комисията е длъжна с решението за налагане на глобата да предостави информация, която би могла да позволи на юрисдикциите на Съюза и на дружеството да разберат в какво качество и в каква степен последното е участвало в предишното нарушение. По-специално, ако Комисията счита, че посоченото дружество е било част от предприятието, адресат на решението за предишното нарушение, тя следва надлежно да мотивира това си твърдение.

Това условие не е изпълнено, когато в изложението на възраженията си Комисията посочва, че ще вземе предвид установени предишни сходни нарушения, като се позовава в това отношение на по-ранни решения, на които жалбоподателят не е адресат.

(вж. точки 71, 126, 127 и 129—131)

5.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 82)

6.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 96—98)

7.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 102 и 103)

8.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 105)

9.        Максималният праг от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват единното икономическо образувание, действащо като едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС.

(вж. точка 109)

10.      В областта на правото на конкуренция определящият факт за признаване на отговорността на дружество, а следователно и на дружеството майка, за нарушение на правилата на конкуренция е, че като част от група от дружества, обвинена за извършването на такова нарушение, то пряко е участвало в него поне до прехвърлянето на дейността си на друго дружество от групата и че когато е участвало пряко в нарушението, е било контролирано от дружеството майка на групата. При все това обаче не е от значение, че при правоприемство между предприятия дружеството, извършител на нарушението, е престанало да съществува от икономическа и/или правна гледна точка.

(вж. точка 111)

11.      Изискваните от член 296 ЕО мотиви трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение. Липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството пред съдилищата на Съюза.

(вж. точка 128)

12.      Преценката, направена от Общия съд, че в решението си за прилагане на правилата на конкуренция Комисията не е представила в достатъчна степен подробни и точни доказателства, позволяващи обосноваване на същото, не може да бъде засегната от факта, че предприятието, адресат на решението, не е оспорило някои твърдения на Комисията в хода на производството пред нея, тъй като няма разпоредба на правото на Съюза, която да налага на адресат на изложение на възражения да оспори различните му фактически или правни елементи в хода на административното производство.

(вж. точки 136 и 137)