Language of document : ECLI:EU:F:2013:185

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)


21 ноември 2013 година


Дело F‑122/12


Bruno Arguelles Arias

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Договорно нает служител — Договор за неопределено време — Прекратяване — Длъжност, която изисква разрешение за достъп до класифицирана информация — Отказ на националния орган по сигурността да предостави разрешение за достъп до класифицирана информация — Решение, изменено от органа по обжалване — Заключения на националния орган по сигурността и на органа по обжалване, които не обвързват органа, оправомощен да сключва договори“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Arguelles Arias по същество иска да бъде отменено решението на органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), на Съвета на Европейския съюз от 12 януари 2012 г., съобщено му на 16 януари 2012 г., с което се прекратява договорът му като договорно нает служител, с действие от 31 май 2012 г., както и да му се присъди обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял, временно оценени съответно на 160 181,85 EUR и на 25 000 EUR

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Arguelles Arias да понесе направените от него съдебни разноски и тези, направени от Съвета на Европейския съюз.


Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Длъжност, която изисква разрешение за достъп до класифицирана информация на персонала на Съюза — Процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на персонала на Съюза — Проучване за надеждност, проведено от националните органи — Обвързващ характер на заключенията на националния орган по сигурността и на органа по обжалване — Липса

(член 15, параграф 2 от допълнение A на приложение I към Решение 2011/292 на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Длъжност, която изисква разрешение за достъп до класифицирана информация на персонала на Съюза — Процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на персонала на Съюза — Критерии за достъп до класифицирана информация на Съюза

(приложение I към Решение 2011/292 на Съвета)

4.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Обхват

1.      Когато решението за отхвърляне на административната жалба включва преразглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение, отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт и дори го приема за увреждащ акт, който заменя последния.

(вж. точка 38)


Позоваване на:

Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 32

2.      Генералният секретар на Съвета е органът по сигурността на генералния секретариат и единствен е оправомощен да вземе решение дали на членовете на персонала на генералния секретариат да се предостави разрешение за достъп на персонала на Съюза или да се откаже предоставянето му.

В това отношение националните органи по сигурността или компетентните национални органи отговарят за осигуряване извършването на проучвания за надеждност на свои граждани, тъй като в сравнение с генералния секретар на Съвета посочените органи са в по-добро положение при получаването на достъп до информация в различните държави членки.

Същевременно органът по назначаване на генералния секретариат или органът, оправомощен да сключва договори по отношение на служителите, не е обвързан от заключенията от проучването за надеждност, проведено от националните органи, а и от заключението на органа по обжалване, и че дори когато резултатът е благоприятен за заинтересованото лице, той няма задължение да му предостави разрешение за достъп на персонала на Съюза и запазва възможността си да откаже да му предостави разрешение.

(вж. точки 53—59)


3.      Процедурата за проучване на персонала за надеждност има за цел да се определи дали може да се даде разрешение за достъп до класифицирана информация на Съюза на дадено физическо лице, като се имат предвид неговата лоялност и надеждност. Списъкът с критериите, които следва да се възприемат в хода на проучване за надеждност, който се съдържа в точка 8 от дял III на приложение I към Решение 2011/292 на Съвета относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на Европейския съюз, не е изчерпателен. Освен това към критериите, изброени в посочената точка 8, букви а)—к), се добавят в точки 9 и 10 съответно, финансовото и медицинското състояние на лицето, характерът, поведението и състоянието на съпруга(та), както и тези на лицето, с което проучваното лице живее на съпружески начала, или на близък член на семейството му като критерии, които също могат да бъдат взети предвид.

(вж. точка 68)


4.      Във всяко производство срещу субект, което може да завърши с увреждащ го акт, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство. Този принцип, който отговаря на изискванията за добра администрация, налага засегнатото лице да бъде в състояние ефективно да изложи своята гледна точка по всички обстоятелства, които биха могли да се изтъкнат в негова вреда в бъдещия акт.

По отношение на решение за прекратяване на договор за неопределено време на договорно нает служител, дори администрацията да не е организирала среща между органа, оправомощен да сключва договори, и съответния служител, посветена само на изслушването на становищата на последния относно предвиденото прекратяване на договора му, и то преди приемането на такова решение, обстоятелствата около приемането и съобщаването на посоченото решение, както и следваната от администрацията процедура, за да се отговори на административната жалба, при разглеждането на която посоченото решение е преразгледано от органа, оправомощен да сключва договори, въз основа на нови фактически и правни обстоятелства, могат да дадат възможност на съответния служител да представи по надлежен начин становището си по повод на уличаващите го обстоятелства.

(вж. точки 91 и 99)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, точка 64