Language of document : ECLI:EU:F:2014:37

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

27 февруари 2014 година

Дело F‑32/13

Robert Walton

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно нает служител — Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение — Оставка, чието подаване е установено с решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности — Определяне на момента на подаване на оставката — Сила на пресъдено нещо — Решения на органа по назначаването, които са станали окончателни, тъй като не са обжалвани по съдебен ред — Неспазване на предварителната административна процедура — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Walton по същество иска отмяната, от една страна, на писмо на Европейската комисия от 13 април 2012 г., с което органът, оправомощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък „ООСД“) изказва становище по искането на жалбоподателя във връзка с вземането, което имал срещу Комисията, по-специално за изплащането на една от съставните части на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, и от друга страна, на решението от 9 януари 2013 г., с което ООСД отхвърля административната жалба, подадена от жалбоподателя по този въпрос на 17 септември 2012 г.

Решение:      Отхвърля жалбата ката явно недопустима. Г‑н Walton понася направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

Резюме

Съдебно производство — Сила на пресъдено нещо — Обхват

Жалбата е недопустима поради силата на пресъдено нещо, с която се ползва предходно съдебно решение, постановено по спор между същите страни, със същия предмет и на същото основание. При преценката на това дали такова предходно съдебно решение съществува, актът, чиято отмяна се иска, е основен фактор за определянето на предмета на жалбата. Същевременно обстоятелството, че жалбите са подадени срещу отделни решения, които администрацията е приела официално, не е достатъчно, за да се заключи, че предметът не е един и същ, ако решенията по същество са с идентично съдържание и са обосновани с еднакви мотиви.

Ако се приеме — както в разглеждания случай, когато жалбоподател оспорва законосъобразността на решения, станали окончателни — че жалбата му е допустима, това би означавало на жалбоподателя да се предостави възможност в негова полза отново да възникне право да обжалва решенията, както и да му се позволи да оспори силата на пресъдено нещо на предходните съдебни решения, постановени във връзка с тези решения.

Що се отнася до твърдяното нарушение на правото на справедлив процес, в случай че жалбата бъде обявена за допустима, обжалваните решения са станали окончателни единствено поради бездействието на жалбоподателя, решил да не използва способите за защита по административен или съдебен ред, с които разполага.

(вж. точки 40, 41, 48 и 49)

Позоваване на:

Съд — 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, точка 9; 27 октомври 1987 г., Diezler и др./CES, 146/85 и 431/85, точки 14—16

Първоинстанционен съд — 5 юни 1996 г., NMB Франция и др./Комисия, T‑162/94, точки 37 и 38

Общ съд — 25 юни 2010 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑66/01, точка 197

Съд на публичната служба — 11 юни 2009 г., Ketselidis/Комисия, F‑72/08, точка 33; 25 февруари 2014 г., Marcuccio/Комисия, F‑118/11, точка 54