Language of document :

Преюдициално запитване от Krajský soud v Praze (Чешка република), постъпило на 7 август 2014 г. — Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová/Finway a.s.

(Дело C-377/14)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Praze

Страни в главното производство

Ищеци: Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová

Ответник: Finway a.s.

Преюдициални въпроси

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО1 на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана по-нататък „Директивата относно неравноправните клаузи“) и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО2 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО (наричана по-нататък „Директивата относно договорите за потребителски кредити“), или друга разпоредба на правото на Европейския съюз относно защитата на потребителите, допускат ли:

концепцията на Закон № 182/2006 относно несъстоятелността и начините за нейното уреждане (zákon č. 182/2006 Sb., o úpadku a způsobech jeho řešení (Закон относно несъстоятелността), изменен със Закон № 185/2013 (наричан по-нататък „Закона относно несъстоятелността“), който позволява на съдилищата да разглеждат действителността, размера или реда на вземанията, произтичащи от правоотношения по потребителски договор, само въз основа на инцидентен иск, предявен от синдик, кредитор или (при посочените по-горе ограничения) длъжник (потребител)?

разпоредби, които в контекста на националното законодателство относно производството по несъстоятелност, ограничават правото на длъжника (потребителя) да поиска от съответния съд проверка на предявените вземания на кредиторите (доставчици на стоки и услуги) само до случаите, в които е одобрено освобождаване на потребителя от задължения в края на производството по несъстоятелност и — в този контекст — само по отношение на необезпечените вземания на кредитора, като възражението на длъжника е ограничено в още по-голяма степен когато е налице изпълняемо вземане, признато с решение на компетентен орган, в който случай длъжникът може да се позове само на това, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност, както предвиждат разпоредбите на член 192, параграф 3 и член 410, параграфи 2 и 3 от Закона относно несъстоятелността?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: доколко в производство, отнасящо се до вземания по договор за потребителски кредит, съдът трябва да вземе предвид ex officio, дори при липса на възражение от страна на потребителя, неизпълнението от страна на кредитора на изискването да представи информация, закрепено в член 10, параграф 2 от Директивата относно договорите за потребителски кредити, и да извлече от това предвидените във вътрешното право последици като например нищожност на договорните клаузи?

При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:

Имат ли приложените по-горе разпоредби на директивата директен ефект и дали прякото им прилагане е възпрепятствано от факта, че съдът е започнал да разглежда инцидентен иск ex officio (или от гледна точка на националното право — недопустимо преразглеждане на вземане въз основа на неефективно възражение от страна на длъжника, потребител), намесвайки се в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги?

Каква част съответства на „общия размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директивата относно договорите за потребителски кредити и какви части са включени в „размер на усвояването“ при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) съгласно формулата, предвидена в приложение I към Директивата относно договорите за потребителски кредити, при положение че в договора за кредит формално е обещана определена сума, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите за кредита и за първата погасителна вноска (или за последващи погасителни вноски) се прихващат до определен предел от получената сума, така че прихванатите суми на практика никога не са били предоставени на длъжника, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора? Доколко включването на такива суми, които всъщност не са били предоставени, се отразява на размера на изчисления ГПР?

Независимо от отговора на предходните въпроси:

При преценката дали споменатата по-горе компенсация е непропорционална по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директивата относно неравноправните клаузи, необходимо ли е да се направи оценка на кумулативното действие на всички клаузи за неустойка, така както са сключени, независимо от това дали кредиторът действително настоява те да бъдат изпълнени изцяло и независимо дали от гледна точка на нормите на националното право някои от тях могат да бъдат счетени за невалидно приети, или пък е необходимо да се вземе предвид само общият размер на неустойките, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани?

В случай че договорните неустойки бъдат приети за неправомерни клаузи, необходимо ли е да се оставят без приложение всички тези частични неустойки, които само разгледани заедно водят съда до заключението, че размерът на компенсацията е непропорционален по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директивата относно неравноправните клаузи, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай какъв е критерия за преценка)?

____________

1 ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

2 ОВ L 133, 2008 г., стр. 66.