Language of document : ECLI:EU:F:2014:10

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

5 февруари 2014 година

Дело F‑29/13

David Drakeford

срещу

Eвропейска агенция по лекарствата (EMA)

„Публична служба — Срочно нает служител — Член 8, първа алинея УРДС — Неподновяване на договор — Преквалифициране на договор за определен срок в договор за неопределено време“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Drakeford иска отмяната, от една страна, на решението от 30 август 2012 г. на изпълнителния директор на Eвропейската агенция по лекарствата (EMA, или по-нататък „Агенцията“), в качеството му на орган на EMA, упълномощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък ОУСДН“) да не поднови неговия договор на срочно нает служител и за служебното му поставяне в отпуск, и от друга страна, на решението на същия орган от 26 февруари 2013 г., с което по-конкретно се отхвърля неговото искане за промяна на квалификацията на договора му на служител със спомагателни функции в договор на срочно нает служител, и при условията на евентуалност, за подновяване на неговия последен договор на срочно нает служител

Решение:      Отменя решението на Eвропейската агенция по лекарствата от 30 август 2012 г. да не се поднови договорът на г‑н Drakeford. Осъжда Eвропейската агенция по лекарствата да заплати на г‑н Drakeford като обезщетение за понесените имуществени вреди до датата на настоящото решение разликата между, от една страна, размера на възнаграждението, на който той е щял да има право, ако е продължил да изпълнява задълженията си в рамките на EMA до датата на настоящото решение, и от друга страна, размера на възнаграждението, хонорарите, обезщетенията за безработица или всякакво друго заместващо обезщетение, които той действително е получил от 1 май 2013 г. вместо възнаграждението, което е получавал като срочно нает служител до датата на настоящото решение. Страните следва да предадат на Съда на публичната служба в срок от три месеца от постановяване на настоящото решение взаимно договореното решение с цел да се защитят надлежно правата на г‑н Drakeford или, при липса на съгласие, техните конкретни искания във връзка с предоставянето на справедливо парично обезщетение за поправяне на имуществената вреда, претърпяна от последния след датата на настоящото решение. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Изпратено на срочно нает служител писмо, с което му се напомня датата, на която изтича срокът на договора му — Изключване — Решение за неподновяване на договор — Включване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители, попадащи в приложното поле на член 2, буква a) от Условията за работа на другите служители — Подновяване след първото продължаване на договора за определен срок — Преквалифициране на договора за неопределено време — Понятие за подновяване — Продължаване на трудовото правоотношение с или без развитие на кариерата

(член 2, буква а), член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители)

1.      Писмо от администрацията, в което само се припомня на служител уговореното в неговия договор относно датата, на която изтича срокът му, и не съдържа никакъв нов елемент спрямо уговореното, не представлява увреждащ акт. Ако обаче договорът може да бъде подновен, взетото след вътрешна процедура на основание член 8 от Условията за работа на другите служители решение, с което се съобщава волята на администрацията да не поднови договора представлява увреждащ акт.

(вж. точки 23—25)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, точка 21

Съд на публичната служба — 15 септември 2011 г., Bennett и др./СХВП, F‑102/09, точки 57 и 59 и цитираната съдебна практика; 26 юни 2013 г., BU/EMA, F‑135/11, F‑51/12 и F‑110/12, точка 36, предмет на висяща жалба пред Общия съд, дело T‑444/13 P; 23 октомври 2013 г., Solberg/OEDT, F‑124/12, точки 17 и 18

2.      Що се отнася до преквалифицирането на договор за определен срок в договор за неопределено време съгласно член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители, като особеност на тълкуването, което следва да се даде на предмета на подновяването, при липсата на недвусмислено посочване в текста на разпоредбата, следва да се вземе предвид целта на посочения член.

В това отношение, макар да е вярно, че стабилността на заетостта, присъща на договорите за неопределено време, не е сравнима с гарантираната на длъжностните лица с Правилника, доколкото срочно наетите служители по никакъв начин не се ползват от договор за постоянна заетост, категорията на договорите за неопределено време има специфика от гледна точка на сигурността на заетост, която я различава съществено от тази на договорите за определен срок. По този начин, приемайки по силата на закона за сключен за неопределено време третия договор, който бъде сключен за определен срок, и ограничавайки по този начин използването на последващи договори на срочно нает служител, член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители със сигурност цели да гарантира стабилността и следователно известна продължителност на трудовото правоотношение на засегнатия служител с институцията, организацията или агенцията, която го е наела.

Изразът „всяко последващо подновяване“ от член 8, първа алинея, трето изречение от УРДС следва да се тълкува като визиращ всички форми, под които срочно нает служител по смисъла на член 2, буква а) от УРДС в края на своя срочен договор продължава в това си качество своето трудово правоотношение с работодателя си, дори това подновяване на договора да е придружено от израстване в степен или разширяване на упражняваните функции. Това би било другояче само ако новият договор се впише в рамките на друг правен режим или материализира прекъсване на кариерата, например със съществено изменение на естеството на функциите на засегнатия служител.

(вж. точки 43, 45 и 48)

Позоваване на:

Съд — 6 октомври 1982г., Cilfit/Ministère de la santé, 283/81, точка 20

Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, т. 68; 13 април 2011 г. Scheefer/Парламент, F‑105/09, точки 55 и 60