ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

25 февруари 2014 година

Дело F‑155/12

Luis García Domínguez

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс — Обявление за конкурс EPSO/AD/215/11 — Невключване в списъка с резерви — Мотивиране на решение за отхвърляне на кандидатурата — Принцип на равно третиране — Конфликт на интереси“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н García Domínguez иска да се отмени решението на конкурсната комисия в общ конкурс EPSO/AD/215/11 да не го включи в списъка с резерви на издържалите този конкурс, както и да се осъди Европейската комисия да му заплати обезщетение за вреди

Решение:      Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. Осъжда г‑н García Domínguez да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Правила и съдържание на изпита — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за независимост и почтеност — Риск от конфликт на интереси при наличие на професионални отношения между член на конкурсната комисия и кандидата — Липса

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

1.      Принципът на равно третиране представлява основен принцип на правото на Съюза, поради което при провеждането на конкурс конкурсната комисия трябва да следи за неговото спазване по отношение на кандидатите. Макар конкурсната комисия да разполага с широко право на преценка по отношение на правилата и конкретното съдържание на изпита, съдът на Съюза следва все пак да упражни контрол в рамките на необходимото, за да се осигури равното третиране на кандидатите и да се гарантира обективността при избора им, извършван от конкурсната комисия.

Във всеки изпит като цяло има присъщ риск от неравно третиране предвид неизбежно ограничения брой въпроси относно определен предмет, които разумно могат да се поставят по време на него. Поради това се приема, че нарушение на принципа на равно третиране може да се констатира само когато при избора на изпита конкурсната комисия не е ограничила риска от липса на равни шансове до риска, който по принцип е присъщ на всеки изпит.

При все това, що се отнася до избора на тема на изпита, която би могла да облагодетелства определени кандидати, подобно обстоятелство, представляващо част от присъщия по принцип на всеки изпит риск, не предоставя на тези кандидати такова предимство, че да бъде нарушен принципът на равно третиране. Такъв е случаят, когато темата е избрана от конкурсната комисия за всички кандидати в конкурс на общо основание, допуснати до изпит, независимо от езиковата им група, и изборът е направен преди датата, на която са станали известни резултатите от тестовете за достъп, а с това и имената на кандидатите, допуснати да участват в изпита от посочения конкурс.

(вж. точки 24, 25, 28 и 29)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, точки 132 и 133

2.      При преценката дали е налице конфликт на интереси съществуването на професионални отношения между длъжностно лице и трето лице по принцип не може да означава, че независимостта на длъжностното лице е или изглежда да е поставена под въпрос, когато това длъжностно лице следва да се произнесе по въпрос, който има отношение към това трето лице. В допълнение принципът на безпристрастност на конкурсната комисия изисква въздържане при гласуване на член от конкурсната комисия при оценяване на кандидат, когато между члена на конкурсната комисия и кандидата съществува пряка връзка.

В това отношение от обстоятелството, че член на конкурсната комисия е ръководил екип в служба на европейска институция, в която е работил кандидат в конкурс, не може да се направи заключението, че този член на конкурсната комисия е поддържал преки връзки с кандидата.

В допълнение обстоятелството, че кандидат в даден конкурс фигурира в качеството на приятел във Фейсбук профила на член на конкурсната комисия, също не може да покаже наличието на преки връзки, съществуващи между двамата. Фактът, че две лица са приятели в рамките на тази мрежа, не означава непременно, че между тях съществуват отношения на приятелство в обичайния смисъл на тази дума, а може да е резултат единствено от желанието на тези две лица да обменят помежду си информация по въпроси от общ или професионален интерес. Освен това лице, което е приятел с друго лице, няма непременно достъп до цялата информация, разпространявана от последното, тъй като достъпът, който всеки потребител на Фейсбук иска да предостави до своите лични данни, на практика може да бъде настроен.

(вж. точки 34, 36 и 37)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 3 февруари 2005 г., Mancini/Комисия, T‑137/03, точка 33; 12 юли 2005 г., De Bry/Комисия, T‑157/04, точка 35; Giannini/Комисия, посочено-горе, точка 224

3.      Преценките, които извършва конкурсната комисия, когато оценява знанията и способностите на кандидатите, както и решенията, с които тя установява, че даден кандидат не е издържал изпита, са израз на ценностна оценка. Те се вписват в широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия, и подлежат на контрол от страна на съда на Съюза само при явно нарушаване на правилата, които уреждат дейността на конкурсната комисия.

В това отношение, ако отстраненият кандидат претендира, че оценката от даден изпит от конкурса не е в съответствие с високата оценка, получена от него от друг изпит от същия конкурс, това обстоятелство не дава възможност да се направи заключение, че конкурсната комисия е допуснала явна грешка в преценката, тъй като представянето на кандидата при последователни изпити може да варира от един до друг изпит. В допълнение при преценката на професионалните познания на кандидатите и на техните способности и мотивация конкурсната комисия трябва изключително и независимо да се основе единствено на представянето на кандидатите в съответствие с предвиденото в обявлението за разглеждания конкурс. Посоченият кандидат също така не може основателно да се позовава на своя дълъг предишен професионален опит, за да оспорва оценката, която му е поставена на даден изпит. На последно място, личните убеждения на кандидата също не представляват доказателство за явна грешка в преценката.

(вж. точки 58 и 59)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 юли 2000 г., Teixeira Neves/Съд, T‑146/99, точка 41; 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, точка 25

Съд на публичната служба — 13 декември 2012 г., Mileva/Комисия, F‑101/11, точка 45