Language of document : ECLI:EU:F:2014:42

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)


20 март 2014 година


Дело F‑83/10 DEP


Konstantinos Giannakouris

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет:      Искане от Европейската комисия за определяне на съдебните разноски на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник след произнасянето на решение на Съда на публичната служба от 5 юни 2012 г., Giannakouris/Комисия (F‑83/10, наричано по-нататък „решението от 5 юни 2012 г.“)

Решение:      Определя на 2 555,50 EUR общия размер на съдебните разноски, които г‑н Giannakouris трябва да възстанови на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑83/10, като върху тази сума се дължат мораторни лихви, считано от датата на връчване на настоящото определение до изплащането на сумата, изчислени въз основа на приложимия за този период лихвен процент на Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с два пункта.


Резюме


1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Направени от страните необходими разходи — Разходи за външен превод за преводите на материали по делото, представени от институциите на Съюза — Изключване

(член 1 от Регламент № 1 на Съвета; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Възнаграждения, платени от институция на нейния адвокат — Включване — Елементи, които трябват да се отчитат при определянето на съдебните разноски

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, алинея 1 от приложение І към него; член 144, буква б) и член 145, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда)

1.      От член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели.

В това отношение разходите за външен превод във връзка с преводи на материали по делото, представени пред Съда на публичната служба от институциите на Съюза, не могат да се разглеждат като необходими разходи за целите на производството и следователно като подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Институциите са длъжни да представят преводи на всички изхождащи от тях процесуални документи. Източникът на това задължение, което Процедурният правилник налага на институциите на Съюза, е обстоятелството, че тези институции работят в многоезична среда и разполагат с необходимите човешки ресурси за извършване на преводите на материалите по делото на всички езици, посочени в член 1 от Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. Тези съдебни разноски не могат да бъдат възложени на длъжностното лице, което има правото да избере езика на производството и което би било дискриминирано, ако трябва да понесе тези разноски. От друга страна, от адвоката не се изисква да извършва преводи на документи, а неговите възнаграждения трябва да отразяват работата му като юрист, който предоставя помощ и представлява своя клиент.

(вж. точки 20 и 32)


Позоваване на:

Съд — 26 ноември 2004 г., ЕИБ/De Nicola, C‑198/02 P (R)-DEP, точка 21

Съд на публичната служба — 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, точка 23

2.      Както това е видно от член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба на основание член 7, алинея 1 от приложение I към посочения статут — институциите на Съюза могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Възнаграждението на последния следователно попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да бъде длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно оправдана.

Що се отнася до определянето на размера, до който адвокатските възнаграждения могат да бъдат възстановени, съдът на Съюза не е оправомощен да определя дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а да определя размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

В това отношение, когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.

Също така размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба. Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени пред Съда на публичната служба. Що се отнася до обема на работата, свързана с производството пред Съда на публичната служба, съдията следва да вземе предвид общия брой работни часове, които са обективно необходими за целите на това производство.

(вж. точки 21—24 и 29)


Позоваване на:

Общ съд — 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P-DEP, точка 20; 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P-DEP, точка 14

Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, точка 22; Schönberger/Парламент, посочено по-горе, точки 24 и 29; 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08 DEP, точки 41 и 42