Language of document : ECLI:EU:F:2014:94

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


14 май 2014 година


Дело F‑140/12


Christodoulos Alexandrou

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание EPSO/AD/231/12 — Достъп до документите — Отказ на потвърдителното заявление за достъп до въпросите с възможност за избор на правилен отговор, съдържащи се в тестовете за достъп“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Alexandrou иска по същество отмяна на решението на Европейската комисия от 25 септември 2012 г., съдържащо отказ на неговото потвърдително заявление за достъп до документите, и доколкото това е необходимо, на решението от 20 юли 2012 година на Европейската служба за подбор на персонала (EPSO), с което му се отказва съобщаването на седем от въпросите с възможност за избор на правилен отговор, които са му били зададени в процедурата по предварителен подбор в рамките на конкурса на общо основание EPSO/AD/231/12 (по-нататък „конкурсът“)

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Alexandrou понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия.


Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Компетентност на Съда на публичната служба — Жалба за отмяна относно решения, приети на основание Регламент № 1049/2001 — Изключване — Заявления за достъп до документи, свързани с конкурсна процедура — Включване

(член 1 от приложение I към Статута на Съда; член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; Регламент № 1049/2001на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отстраняване на кандидат поради недостатъчни резултати на отговорите, получени в рамките на оценяването с въпроси с възможност за избор на правилен отговор — Задължение за мотивиране — Обхват — Съобщаване на окончателната елиминаторна оценка — Надлежно мотивиране освен при наличието на особени обстоятелства

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отстраняване на кандидат поради недостатъчни резултати на отговорите, получени в рамките на оценяването с въпроси с възможност за избор на правилен отговор — Задължение за мотивиране — Обхват — Придобито право на кандидатите на получат копие от отговорите — Липса

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

4.      Актове на институциите — Презумпция за законосъобразност — Наличие на косвени доказателства, поставящи под съмнение законосъобразността на акта — Тежест на доказване

(член 288 ДФЕС)

1.      Съдът на публичната служба е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на актовете, приемани от Европейската служба за подбор на персонала, въз основа на разпоредбите от обявлението за конкурса, но не е компетентен да разглежда жалби за отмяна на решение, прието от институция на основание Регламент № 1049/2001.

Правомощията съответно на Съда на публичната служба и на Общия съд на Европейския съюз в областта на достъпа до документи трябва да се основават на обективни критерии и не могат да зависят от квалификацията на действията на страните, и по-конкретно от волята на жалбоподателя да започне едното или другото административно производство преди подаването на жалбата по съдебен ред, нито от волята на институцията да третира заявление за достъп до документ по-скоро на основание Регламент № 1049/2001, отколкото на правилника.

Така критерият за определяне на съдебната компетентност е правното основание на правото на жалбоподателя да поиска достъп до определени документи.

Заявление на жалбоподател да му бъдат съобщени въпросите от неговите тестове за достъп, попада в приложното поле на член 6 от приложение III от Правилника и на точка 6.2 от Наръчника относно конкурсите на общо основание и безспорно се вписва в рамките на спор, който има за цел да оспори отстраняването на жалбоподателя от конкурса. Така, щом като предметът на жалбата е решение на институция, с което се отказва достъп до спорните въпроси, следва, че последният иска отмяна на акт с неблагоприятни последици на основание член 90, параграф 2 и на член 91 от Правилника, а не на решение по смисъла на Регламент № 1049/2001.

(вж. точки 17 и 19—27)


Позоваване на:

Общ съд — 13 декември 2012 г., Комисия/Strack, T‑197/11 P и T‑198/11 P, точка 54

Съд на публичната служба — 18 септември 2012 г., Cuallado Martorell/Комисия, F‑96/09, точка 60; 2 декември 2013 г., Pachtitis/Комисия, F‑49/12, точка 22

2.      Задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици като приетото от конкурсна комисия по отношение на кандидат има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице необходимата му информация, за да прецени дали решението е обосновано, и от друга страна, да даде възможност за съдебен контрол върху решението. Така при липсата на особени обстоятелства администрация, която организира изпити за наемане на работа под формата на въпроси с избор от няколко отговора, изпълнява задължението си за мотивиране, като предоставя на кандидатите, които не са преминали успешно тези изпити, съотношението в процентно изражение на верните отговори и като представя отговора, който е трябвало да се даде на всеки от поставените въпроси, на отправилите искане в този смисъл.

Не може да бъде особено обстоятелството, според което в другите изпити оценките, получени от кандидата, са много по-високи от получените на теста за езикови умения, когато при липсата и на най-малкото косвено доказателство в това отношение става дума само за обикновено твърдение, което не позволява да се направи изводът, че спорните въпроси са опорочени от каквато и да било грешка.

(вж. точки 34, 37 и 39)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, точка 67; 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др../Комисия, T‑33/00, точка 43

Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, точка 32; 29 юни 2011 г., Angioi/Комисия, F‑7/07, точки 136 и 138

3.      Що се отнася до обхвата на задължението за мотивиране относно резултатите от конкурса, жалбоподател, който не е успял на тестовете за достъп на компютър, не би могъл да претендира, че институцията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, принципа на зачитане на придобитите права или принципа на равно третиране, ако той не получи копие от изпитната си работа, основавайки се на предходна практика, според която той е получил копие от писмената си работа. Тестовете за достъп на компютър са част от система от тестове, извършвани с помощта на база данни, в рамките на която Европейската служба за подбор на персонала черпи на случаен принцип въпроси за езиковите и математическите умения. Така обстоятелството, че поставяните на кандидатите въпроси са избрани на случаен принцип от компютърната система, отразява по-скоро стремеж към равнопоставеност на кандидатите, като същевременно позволява провеждането на изпитите в продължение на няколко дни в интерес на самите кандидати.

(вж. точки 47 и 48)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 юли 2005 г., Le Voci/Съвет, T‑371/03, точка 18

Съд на публичната служба — 15 април 2010 г., Matos Martins/Комисия, F‑2/07, точка 178

4.      По отношение на административните актове се прилага презумпция за законосъобразност и по принцип тежестта за доказване носи лицето, което твърди, че е настъпило съответното обстоятелство, така че заинтересованото лице трябва да представи поне достатъчно конкретни, обективни и съгласувани данни, от които да е видно, че действително или вероятно са настъпили обстоятелствата, изложени от него в подкрепа на исканията му.

Следователно жалбоподател, който не може да представи нито доказателства, нито поне съвкупност от данни, трябва да приеме презумпцията за законосъобразност на решенията, приети от журито или от администрацията в областта на конкурса. От това следва, че в рамките на жалба срещу такива решения, жалбоподателят не може да се ограничи с това да изложи обикновени твърдения или лични убеждения, като твърди, че администрацията не му е съобщила информация, която е от естество да позволи контрол на основателността на неговите твърдения, и че именно по този начин той е бил лишен от правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 47 от Хартата на основните права, както и от правото на ефективни способи за съдебна защита.

(вж. точки 52 и 53)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 ноември 1996 г., Brulant/Парламент, T‑272/94, точка 35; 13 юли 2000 г., Griesel/Съвет, T‑157/99, точка 25

Съд на публичната служба — 4 февруари 2010, Wiame/Комисия, F‑15/08, точка 21