Language of document : ECLI:EU:F:2014:93

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


14 май 2014 година


Дело F‑34/13


Christodoulos Alexandrou

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/231/12 — Недопускане за участие в изпитите — Достъп до документи“

Предмет:      Жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Alexandrou иска отмяната на решенията той да не бъде допуснат до изпитите за конкурс EPSO/AD/231/12, които са му изпратени от Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) на 28 юни и 16 юли 2012 г., и на решението от 31 януари 2013 г. за отхвърляне на неговата жалба, подадена по административен ред, от 25 септември 2012 г. срещу посочените решения

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Alexandrou да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейската комисия.


Резюме


Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отстраняване на кандидат поради недостатъчен резултат, получен на въпросите с предложени няколко отговора — Задължение за мотивиране — Обхват — Съобщаване на окончателната елиминаторна оценка — Надлежно мотивиране освен при наличието на особени обстоятелства

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

Задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици като приетото от конкурсна комисия по отношение на кандидат има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице необходимата му информация, за да прецени дали решението е обосновано, и от друга страна, да даде възможност за съдебен контрол върху решението.

Така при липсата на особени обстоятелства администрация, която организира изпити за наемане на работа под формата на въпроси с избор от няколко отговора, изпълнява задължението си за мотивиране, като предоставя на кандидатите, които не са преминали успешно тези изпити, съотношението в процентно изражение на верните отговори и като представя отговора, който е трябвало да се даде на всеки от поставените въпроси, на отправилите искане в този смисъл.

(вж. точки 30—33)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, точка 67 и 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, точка 43

Съд на публичната служба — 29 юни 2011 г., Angioi/Комисия, F‑7/07, точки 136—138