Language of document : ECLI:EU:F:2014:92

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

14 май 2014 година


Дело F‑17/13


Patricia Cocco

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Назначаване — Покана за заявяване на интерес EPSO/CAST/02/2010“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Cocco иска отмяна на решението на Европейската комисия от 25 април 2012 г., с което се отхвърля молбата ѝ за назначаване като договорно нает служител от функционална група III, както и искане за поправяне на претърпените имуществени вреди

Решение:      Отменя решението на Европейската комисия от 25 април 2012 г., с което се отказва да се назначи г‑жа Cocco като договорно нает служител от функционална група III. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени г‑жа Cocco.


Резюме


Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Класиране в степен — Вземане предвид на професионалния опит — Право на преценка на органа, оправомощен да сключва договори — Тълкуване на текстовете на Съюза — Граници

(член 82, параграф 2, буква б) от Условията за работа на другите служители)

Администрацията разполага с широко право на преценка, за да определи дали предходният професионален опит на определен кандидат може да се вземе предвид с оглед на назначаването му като договорно нает служител от функционална група III, като упражняването на това право трябва да е съобразено с всички приложими разпоредби.

При тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. Когато законодателят и административният орган в един и същ текст с общо приложение използват два различни термина, съображенията за последователност и правна сигурност не допускат те да получават еднакъв обхват. Това важи в още по-голяма степен, когато съответните термини имат различни значения в говоримия език. Именно такъв е случаят с прилагателните „подходящ“ и „равностоен“. В обичайния смисъл прилагателното „подходящ“ означава „съобразен с дадена цел“. От друга страна, прилагателното „равностоен“ означава „с еднаква стойност“ и следователно има по-тесен смисъл.

В това отношение следва да се отбележи, че при липса на диплома за завършено висше образование член 82, параграф 2, буква б) от Условията за работа на другите служители изисква или подходящ професионален опит, когато лицето е завършило средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до висше образование, или — ако случаят не е такъв — професионално обучение или равностоен професионален опит.

Следователно тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че кандидатът за назначаване като договорно нает служител във функционална група III трябва да може да се позове на три години опит, съобразен с предлаганите функции, без при това да им бъде равностоен.

(вж. точки 26, 30, 32, 33 и 37)


Позоваване на:

Съд — 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, точка 12

Общ съд — 8 юли 2010, Комисия/Putterie-De-Beukelaer, T‑160/08 P, точка 70

Съд на публичната служба — 28 октомври 2010 г., Fares/Комисия, F‑6/09, точки 38 и 39; 10 март 2011 г., Begue и др./Комисия, F‑27/10, точка 40; 25 септември 2013 г., Marques/Комисия, F‑158/12, точки 21—23