Language of document : ECLI:EU:C:2013:771

Дело C‑50/12 P

Kendrion NV

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на найлоновите промишлени торби — Отговорност на дружеството майка за извършеното от дъщерното дружество нарушение — Солидарна отговорност на дружеството майка за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба — Прекомерна продължителност на производството пред Общия съд — Принцип на ефективната съдебна защита“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 26 ноември 2013 г.

1.        Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Задължения за доказване на дружеството, което иска да обори тази презумпция

(член 81, параграф 1 ЕО (понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС)

2.        Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция

(член 296 ДФЕС)

3.        Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Обхват — Дружество майка и дъщерно дружество, които към момента на извършване на нарушението са били едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, но вече не съставляват такова към датата на издаването на решението за налагане на глоба — Последици за определянето на максималния размер на глобата

(член 81, параграф 1 ЕО (понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС); член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране — Разлики между предприятията в резултат от прилагането на максималния размер — Допустимост

(член 81, параграф 1 ЕО (понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС); член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.        Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Спазване, гарантирано от Съда — Право на всяко лице на справедлив съдебен процес — Спазване на разумен срок — Установяване в Европейската конвенция за правата на човека — Позоваване на Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективна съдебна защита

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

6.        Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

7.        Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Критерии за преценка

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

8.        Извъндоговорна отговорност — Искане, основано на прекомерната продължителност на производството пред Общия съд — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Критерии за преценка — Съдебен състав

(членове 256 ДФЕС, 269 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата за основните права на Европейския съюз)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 27—34)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 41—48)

3.        Когато както отговорността на дружеството майка, така и отговорността на дъщерното дружество почиват на факта, че двете дружества са били част от стопанския субект, който е нарушил член 81 ЕО, извършеното нарушение на правилата за конкуренция в правото на Съюза съответно се разглежда като извършено от самото дружество майка. Оттук следва, че що се отнася до заплащането на глобата, солидарността между двете дружества, съставляващи такъв стопански субект, не бива да се свежда до някаква форма на гаранция, предоставяна от дружеството майка за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба.

Когато към датата на приемане на решението, с което им се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, две различни юридически лица, например дружество майка и дъщерно дружество, вече не съставляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, всяко от тях има право за него отделно да бъде приложен таванът от 10 % от оборота. При това положение дружеството майка няма основание да ползва тавана, приложим за бившето му дъщерно дружество.

Следователно дружеството майка може да бъде осъдено да заплати по-висока глоба от наложената на дъщерното му дружество.

(вж. точки 55—58)

4.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 62—68)

5.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 77, 78 и 106)

6.        Когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, доколкото този иск представлява ефективен способ за защита.

Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд.

Също така, когато няма никакви данни, които да сочат, че прекомерната продължителност на производството пред Общия съд е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да води до отмяна на обжалваното съдебно решение. Освен това предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподателя да постави под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени.

(вж. точки 81, 82, 87, 94 и 95)

7.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 96—98 и 102—106)

8.        Когато разглежда искане за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, Общият съд следва да прецени както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства.

В това отношение, когато разглежда искове за обезщетение, основани на твърдението, че е допуснал нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, състоящо се в неизпълнение на изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, съгласно член 340, втора алинея ДФЕС Общият съд следва да вземе предвид основните принципи в правните системи на държавите членки, приложими към разглеждането на искове във връзка със сходни нарушения. В този контекст Общият съд трябва в частност да изследва въпроса дали наред с имуществените може да се констатират и неимуществени вреди, които засегнатото лице да е претърпяло поради превишаването на срока и които в такъв случай трябва да бъдат съответно поправени.

Следователно Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, трябва да се произнася по такива искания за обезщетение в различен състав от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма, и като прилага критериите, определени от Съда за целите на преценката дали Общият съд е спазил принципа на разумния срок.

(вж. точки 99—101)