Language of document : ECLI:EU:F:2014:50

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


10 април 2014 година


Дело F‑81/12


Risto Nieminen

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Повишаване — Процедура по повишаване за 2010 г. — Процедура по повишаване за 2011 г. — Решение да не се повишава жалбоподателят — Задължение за мотивиране — Съпоставяне на заслугите — Администратори, назначени на длъжности за лингвисти и администратори, назначени на други длъжности, освен за лингвисти — Квоти за повишаване — Постоянство на заслугите във времето“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Nieminen предявява настоящото искане за отмяна на решенията на Съвета на Европейския съюз за неповишаването му в степен AD 12 в рамките на процедурите по повишаване за 2010 г. и 2011 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Nieminen да заплати направените от Съвета на Европейския съюз съдебни разноски, както и да понесе направените от самия него съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Критерии, които могат да бъдат взети предвид — Администратори, назначени на длъжности за лингвисти и администратори, назначени на други длъжности, освен за лингвисти — Квоти за повишаване — Нарушение на член 45, параграф 1 от Правилника

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на прослуженото време в степента — Субсидиарен характер — Вземане предвид на постоянството на заслугите във времето — Обхват

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Право на преценка на администрацията — Граници — Спазване на принципа на равно третиране — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Явна грешка в преценката на заслугите на неповишеното длъжностно лице

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Запазването на определен брой длъжности за повишаване при администраторите, назначени на длъжности за лингвисти, може да бъде пречка за повишаването на един или повече администратори, назначени на други длъжности, освен за лингвисти, въпреки че заслугите на последните превишават тези на колегите им, които са назначени на длъжности за лингвисти и са получили повишение. Подобно длъжностно ограничение противоречи на член 45, параграф 1 от Правилника на длъжностните лица, съгласно който съпоставянето на заслугите трябва да се прави при условия на равнопоставеност.

(вж. точка 40)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 15 декември 2010 г., Almeida Campos и др./Съвет, F‑14/09, точки 37 и 38

2.      Прослуженото време на дадена длъжност и с дадена степен може да бъде само субсидиарен критерий при повишаването, ако вследствие на прилагането на трите критерия, изрично посочени в член 45, параграф 1 от Правилника, се установят равни заслуги. Органът по назначаването обаче има право да съпостави заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица, като се основе на постоянството на съответните им заслуги във времето.

Критерият за постоянство на заслугите във времето не е критерий, различен от посочените в член 45, параграф 1 от Правилника критерии, а се отнася пряко до първия от тях, който се основава на направените оценки за длъжностните лица. По-точно критерият за постоянство на заслугите във времето позволява по-добре да се вземе под внимание съвкупността от заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишавани, при спазване на принципа на равно третиране. Всъщност, ако органът по назначаването вземе под внимание само последната или последните оценки за длъжностните лица, които могат да бъдат повишавани, съпоставянето на заслугите би било опорочено или поне непълно, като се има предвид, че органът по назначаването не би разгледал съвкупността от заслугите на длъжностните лица с повече от две години прослужено време в степента. Освен това използването на формата за множествено число в съдържащата се в член 45, параграф 1 от Правилника формулировка „оценк[ите] […][за] съответното длъжностно лице“ сочи, че органът по назначаването по начало трябва да разгледа всички оценки за длъжностните лица, направени след като им е била определена степента, което означава по необходимост да вземе под внимание критерият за постоянство на заслугите във времето. Накрая, критерият за постоянство на заслугите във времето не означава критерия за прослужено време просто да бъде включен в осъществяваното съгласно член 45, параграф 1 от Правилника съпоставяне, тъй като продължително прослуженото време може да не се окаже съвместимо с големи и постоянни заслуги във времето, поради което двата критерия изобщо няма да съвпаднат, дори да са свързани помежду си.

(вж. точки 43 и 44)

Позоваване на:

Общ съд — 15 януари 2014 г., Stols/Съвет, T‑95/12 P, точки 41—44

Съд на публичната служба — 13 декември 2011 г., Stols/Съвет, F‑51/08 RENV, точка 47


3.      За да се оценят заслугите, които следва да бъдат взети предвид в рамките на решение за повишаване на основание член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка и контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на пътищата и средствата, които са могли да доведат администрацията до нейната преценка, тя се е придържала в граници, които не подлежат на критика, и дали не е използвала своето право по явно погрешен начин. Следователно съдът не може да заменя със своя направената от органа по назначаването преценка на квалификацията и заслугите на кандидатите. Поради това съдът не може да замени със своя преценката на органа по назначаването на квалификациите и заслугите на длъжностните лица. Той трябва само да упражни контрол върху обективността и точността на осъщественото съгласно член 45, параграф 1 от Правилника съпоставяне на заслугите, предвид уточненията, които са направени от органа по назначаването преди това разглеждане на заслугите по отношение на процедурата по повишаване. Следователно съдилищата на Съюза не трябва да упражняват контрол за основателността на преценката на администрацията относно професионалните способности на длъжностното лице, която съдържа сложни оценъчни съждения, неподлежащи по своето естество на обективна проверка.

Признатото по този начин широко право на преценка на администрацията обаче се ограничава от необходимостта да се извърши грижливо и безпристрастно съпоставяне на заслугите в интерес на службата и съобразно принципа на равно третиране. Макар органът по назначаването да разполага с предвиденото в Правилника правомощие да извършва това съпоставяне съгласно процедурата или метода, която или който счита за най-подходящ(а), на практика това съпоставяне трябва да се извърши при условията на равнопоставеност и въз основа на сходни източници на информация и сведения.

Методът на преценка, който се използва, за да се съпоставят заслугите на длъжностните лица и който се състои в сравняване на осреднените аналитични оценки на длъжностните лица с осреднените аналитични оценки, давани им от лицата, които ги атестират, е подходящ метод, тъй като с него се цели премахването на субективния елемент, произтичащ от оценяването от страна на различни атестиращи лица.

Освен това органът по назначаването разполага с нормативно установеното правомощие да извършва предвиденото в член 45 от Правилника съпоставяне на заслугите съгласно процедурата или метода, който той счита за най-подходящ. Подобно правомощие обаче се ограничава от необходимостта съпоставянето да се извършва грижливо и безпристрастно, в интерес на службата и в съответствие с принципа на равно третиране. Това съпоставяне на практика трябва да се провежда при равнопоставеност и като се изхожда от сравними източници на информация и сведения.

(вж. точки 57, 58, 90 и 91)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 13 юли 1995 г., Rasmussen/Комисия, T‑557/93, точка 20 и цитираната съдебна практика; 3 октомври 2000 г., Cubero Vermurie/Комисия, T‑187/98, точка 85

Общ съд — 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, точки 41 и 42 и цитираната съдебна практика; Stols/Съвет, посочено по-горе, точки 29—31

Съд на публичната служба — 14 юли 2011 г., Praskevicius/Парламент, F‑81/10, точка 53


4.      В рамките на осъществявания от съдилищата на Съюза контрол върху направения от администрацията избор в рамките на процедурите по повишаване, дадена грешка е явна, когато може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин, в светлината на критериите, на които законодателят е подчинил решенията в областта на повишенията. Следователно, за да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства обжалваната преценка може да се приеме за вярна или валидна.

(вж. точка 59)


Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — Canga Fano/Съвет, посочено по-горе, точка 127

Съд на публичната служба — 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, точка 35; 12 декември 2012 г., Cerafogli/ЕЦБ, F‑43/10, точка 131, обжалвано пред Общия съд, висящо дело T‑114/13 P