Language of document : ECLI:EU:F:2014:179

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

3 юли 2014 година

Дело F‑5/12 DEP

Slawomir Bogusz

срещу

Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex)

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет:      Искане за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник, подадено от г‑н Bogusz след постановяването на решение на Съда на публичната служба от 12 юни 2013 г., Bogusz/Frontex (F‑5/12 EU:F:2013:75)

Решение:      Определя размера на съдебните разноски, които Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, трябва да възстанови на г‑н Bogusz като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑5/12, Bogusz/Frontex, на 2 547,50 EUR.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Фактори, които следва да се вземат предвид — Възнаграждения, дължими от страните на собствените им адвокати — Определяне на възнагражденията, които могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Фактори, които следва да се вземат предвид — Необходими разходи по производството за определяне на съдебните разноски — Включване

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна.

Когато се произнася по искане за определяне на съдебните разноски, от една страна, съдът на Съюза не следва да взема предвид споразумението, което евентуално е сключено в тази връзка между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници. От друга страна, макар представянето на платена фактура да е от естество да докаже действителния размер на направените от жалбоподателя разноски, за да бъде представляван в производството пред Съда на публичната служба, при все това доказателството за плащане на разноските, чието възстановяване се иска, не е предварително условие за определянето от Съда на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.

Когато в правото на Съюза не съществуват разпоредби от тарифно естество, съдът на Съюза трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, обема на работата, която е било необходимо да се извърши във връзка със съдебното производство от страна на ангажираните представители или юридически съветници, и материалния интерес на спора за страните. В рамките на своята свобода на преценка в тази област съдът на Съюза може да определи подлежащите на възстановяване съдебни разноски в размер, по-нисък от този, който страната, която е задължена да ги понесе, би била склонна да изплати на другата страна.

(вж. точки 30, 33 и 35)

Позоваване на:

Съд — определения Leeuwarder Papierwarenfabriek/Комисия, 318/82‑DEPE, EU:C:1985:468, т. 2, Comunidad autónoma de La Rioja/Diputación Foral de Vizcaya и др., C‑465/09 P‑DEP, EU:C:2013:112, т. 26 и 27 и Kronofrance/Германия и др., C‑75/05 P‑DEP, EU:C:2013:458, точка 30

Съд на публичната служба — определения X/Парламент, F‑14/08 DEP, EU:F:2009:149, т. 23 и цитираната съдебна практика, и Cuallado Martorell/Комисия, F‑96/09 DEP, EU:F:2013:186, т. 28

2.      Макар от формална гледна точка да няма основание за отделно произнасяне по разходите и възнагражденията, изплатени за целите на производството по определяне на съдебните разноски, при все това, когато определя подлежащите на възстановяване съдебни разноски, съдът на Съюза следва да вземе предвид всички обстоятелства по делото до момента на приемане на определението за определяне на съдебните разноски.

В това отношение искането за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски има по-скоро стандартизиран характер и по принцип се отличава с липса на каквато и да е трудност за адвоката, който вече се е занимавал със съществото на делото.

(вж. точки 45 и 47)

Позоваване на:

Съд — определения France Télévisions/TF1, C‑451/10 P‑DEP, EU:C:2012:323, т. 32 и OCVV/Schräder, C‑38/09 P‑DEP, EU:C:2013:679, т. 42

Съд на публичната служба — определение Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 46 и 47