Language of document : ECLI:EU:F:2014:185

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

10 юли 2014 г.

Дело F‑103/11

CG

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Психически тормоз — Процедура по разследване — Решение на председателя да не предприема никакви действия по жалбата — Становище на комисията по разследване — Неправилно определяне на психическия тормоз — Умишлено поведение — Установяване на поведение, представляващо психически тормоз, и на симптоми на такъв тормоз — Търсене на причинно-следствената връзка — Липса — Непоследователно становище на комисията по разследване — Явна грешка в преценката — Служебни нарушения — Задължение за поверителност — Защита на личните данни — Иск за обезщетение“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която CG по същество иска от Съда на публичната служба да отмени решението от 27 юли 2011 г. на председателя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, наричана по-нататък „Банката“) да не предприема никакви действия по нейната жалба за психически тормоз, и да осъди Банката да поправи имуществената и неимуществената вреда, която жалбоподателката смята, че е претърпяла в резултат от незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г., от психическия тормоз, на който по нейни твърдения е била подложена, и от служебните нарушения, чието извършване Банката е допуснала

Решение:      Отменя решението на председателя на Европейската инвестиционна банка от 27 юли 2011 г. Осъжда Европейската инвестиционна банка да заплати на CG сумата от 35 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската инвестиционна банка да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати направените от CG съдебни разноски. Европейският надзорен орган по защита на данните като встъпила страна понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Вътрешно разследване по твърдения за психически тормоз — Опорочено становище на комисията по разследване — Несъобразяване с определението за тормоз, дадено във вътрешните актове на Банката — Неустановена връзка между твърдяното поведение и симптомите на предполагаемата жертва — Решение на председателя, взето въз основа на становището да не се предприемат действия по жалбата — Явна грешка в преценката

(член 12а от Правилника за длъжностните лица; член 3.6.1 от Кодекса за поведение на персонала на Европейската инвестиционна банка; член 2.1 от Политиката за лично достойнство на работното място на Европейската инвестиционна банка)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Психически тормоз — Понятие — Засягане на самоуважението и увереността в себе си — Липса на изискване за злонамереност от страна на упражняващото тормоз лице

(член 12а от Правилника за длъжностните лица; член 3.6.1 от Кодекса за поведение на персонала на Европейската инвестиционна банка; член 2.1 от Политиката за лично достойнство на работното място на Европейската инвестиционна банка)

3.      Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Решение, с което съдът отменя решението да не се предприемат действия по жалба за психически тормоз — Искане за обезщетяване на жалбоподателя за претърпяната имуществена вреда — Преждевременност на искането

(член 266 ДФЕС)

4.      Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява адекватното поправяне на неимуществената вреда — Вреда, свързана със състоянието на несигурност и безпокойство, в което изпада жалбоподателят поради решението да не се предприемат действия по жалбата му за психически тормоз

(член 340, параграф 2 ДФЕС)

5.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Разходи за адвокат, направени в хода на досъдебната процедура на разследване за тормоз — Изключване

(членове 86 и 91 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

6.      Съдебно производство — Встъпване — Непосочено от жалбоподателя основание — Недопустимост

(член 40, четвърта алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 110, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

7.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Вътрешно разследване по твърдения за психически тормоз — Предоставяне на цялата жалба на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, в нарушение на вътрешната политика на Банката — Служебно нарушение, за което може да носи отговорност Банката

(член 340 ДФЕС)

1.      Явна е грешката, която може лесно да бъде открита и е очевидна в светлината на критериите, които трябва да бъдат спазвани при упражняване на съответното правомощие за вземане на решения.

Решението на председателя на Европейската инвестиционна банка да не предприема действия по жалба за психически тормоз, взето въз основа на становището на комисия по разследване, е опорочено поради явна грешка в преценката, когато, от една страна, видно от посоченото становище, поведението на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, не е разгледано в светлината на определението за психически тормоз, дадено във вътрешните насоки на Европейската инвестиционна банка, и от друга страна, посоченото становище е непоследователно, тъй като в него се установява както че поведението на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, е било такова, каквото твърди жалбоподателят, така и че жалбоподателят проявява симптоми на психически тормоз, но не се прави опит да се определи дали тези симптоми са предизвикани от въпросното поведение.

(вж. точки 66 и 87)

Позоваване на:

Общ съд — решение Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, EU:T:2013:252, т. 127

Съд на публичната служба — решение Canga Fano/Съвет, F‑104/09, EU:F:2011:29, т. 35

2.      Психически тормоз по смисъла на член 2.1 от Политиката за лично достойнство на работното място на Европейската инвестиционна банка във връзка с член 3.6.1 от Кодекса за поведение на персонала на Европейската инвестиционна банка е налице, когато изказванията, проявите или действията са довели обективно до засягане на самоуважението и увереността в себе си на дадено лице.

Всъщност, от една страна, изказванията, проявите или действията, посочени в член 3.6.1 от кодекса за поведение, трябва да засягат самоуважението на жертвата и увереността ѝ в себе си. От друга страна, доколкото не се изисква въпросното поведение да е умишлено, не е необходимо да се установява дали тези изказвания, прояви или действия са предприети с намерението за засягане на достойнството на дадено лице. С други думи, може да е налице психически тормоз, без да е необходимо да се доказва, че упражняващото тормоз лице е имало намерението чрез своите изказвания, прояви или действия умишлено да навреди на жертвата.

(вж. точка 69)

3.      Отмяната на акт от съда води до заличаване с обратна сила на този акт от правния ред и когато отмененият акт вече е бил изпълнен, заличаването на последиците от него налага да се възстанови правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането на акта. Освен това съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда.

Съдът на Съюза не може да предопределя заключенията, до които ще се стигне при евентуално ново разследване по жалбата за психически тормоз, поради което на този етап, при определяне на мерките, които институцията следва да приеме за изпълнението на съдебното решение, с което се отменя нейното решение да не предприема действия по посочената жалба, той не би могъл да я осъди да обезщети жалбоподателя за имуществената вреда, която последният твърди, че е претърпял. Следователно исканията на жалбоподателя в този смисъл не могат да бъдат уважени, тъй като при всички положения са преждевременни.

(вж. точки 97, 98 и 115)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение Kalmár/Eвропол, F‑83/09, EU:F:2011:66, т. 88

4.      Със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна. Чувството за несправедливост и страданията, причинени от необходимостта лицето да води съдебно производство, за да бъдат признати правата му, може да съставлява вреда, която се извежда от самия факт, че администрацията е действала незаконосъобразно. Тази вреда подлежат на поправяне, ако не е компенсирана от удовлетворението, което носи отмяната на съответния акт.

Що се отнася до отмяната на решение да не се предприемат административни действия по жалба за психически тормоз, подадена от жалбоподателя по делото, посоченото решение е поставило последния в състояние на несигурност и безпокойство, съставляващо неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, обосноваваща отмяната на решението, и не може да бъде напълно поправена само с отмяната на това решение.

(вж. точки 99 и 100)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решения CC/Парламент, F‑9/12, EU:F:2013:116, т. 128, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз по дело T‑457/13 P, все още висящо; и CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 64

5.      Разходите за адвокат, направени в хода на съдебното производство, са съдебни разноски, които подлежат на възстановяване при условията, предвидени в член 86 и сл. от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и следва да бъдат разглеждани в този контекст. Що се отнася до разходите за адвокат, направени в хода на процедурата по разследване за тормоз, член 91 от този правилник посочва като съдебни разноски, подлежащи на възстановяване, само разходите, които са свързани с производството пред Съда на публичната служба и не включват тези, направени в предходната фаза. Следователно да се признае, че разходите, направени в хода на предшестващата съдебното производство процедура по разследване, са вреда, подлежаща на поправяне по реда на иск за обезщетение, би противоречало на правилото, че разноските, направени през тази фаза, не подлежат на възстановяване. Ето защо жалбоподателката не може чрез искане за обезщетение да получи възстановяване на разходите и хонорарите на своя адвокат, направени в хода на процедурата по разследване.

(вж. точка 117)

6.      Макар член 40, четвърта алинея от Статута на Съда, приложим за производството пред Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение І към посочения статут, и член 110, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба да допускат възможността встъпила страна да представи доводи, които са нови или различни по отношение на доводите на подпомаганата от нея страна, доколкото в противен случай встъпването ѝ би се изчерпало във възпроизвеждане на изложените в жалбата доводи, не може да се приеме, че тези разпоредби ѝ позволяват да измени или да измести определените от жалбата граници на спора, като изложи нови основания.

Ето защо, тъй като встъпила страна няма право да изтъква основание, което не е било посочено в подкрепа на жалбата, такова основание следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

(вж. точки 144 и 145)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения BaByliss/Комисия, T‑114/02, EU:T:2003:100, т. 417 и SELEX Sistemi Integrati/Комисия, T‑155/04, EU:T:2006:387, т. 42

7.      В контекста на процедура на разследване за психически тормоз от текста на Политиката за лично достойнство на работното място на Европейската инвестиционна банка следва, че Банката е нарушила тази политика, като е предала цялата паметна записка, представена от жалбоподателя, на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз. Така тя е извършила нарушение, което може да ангажира нейната извъндоговорна отговорност.

Всъщност процедурата по разследване не може да доведе пряко до налагане на санкция на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, тъй като посочената санкция може да бъде наложена едва след дисциплинарна процедура. Следователно, като се има предвид, че процедурата по разследване не може да доведе до акт с неблагоприятни последици за лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, Банката няма право, за да спази правото му на защита, да му предава всички лични данни на жалбоподателя.

В това отношение обстоятелството, че жалбоподателят не е възразил изрично срещу предаването на неговата паметна записка, не дава на Банката право да наруши собствените си вътрешни правила.

Освен това, когато паметната записка съдържа множество лични данни на жалбоподателя, по-специално данни във връзка с неговото здравословно състояние, предаването на тези лични данни на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, причинява неимуществена вреда на жалбоподателя.

(вж. точки 146—149 и 151)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение X/ЕЦБ, T‑333/99, EU:T:2001:251