Language of document : ECLI:EU:C:2014:282

Дело C‑26/13

Árpád Kásler
и

Hajnalka Káslerné Rábai

срещу

OTP Jelzálogbank Zrt

(Преюдициално запитване, отправено от Kúria)

„Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител — Член 4, параграф 2 и член 6, параграф 1 — Преценка на неравноправния характер на договорните клаузи — Изключване на клаузите, свързани с основния предмет на договора или със съответствието между цената или възнаграждението, при условие че са изразени на ясен и разбираем език — Договори за потребителски кредит, изразени в чуждестранна валута — Клаузи относно обменния курс — Разлика между обменния валутен курс купува към момента на отпускане на кредита и обменния валутен курс продава към момента на погасяването му — Правомощия на националния съд при наличие на клауза, квалифицирана като неравноправна — Заместване на неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от националното право — Допустимост“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 30 април 2014 г.

1.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Клаузи, определящи основния предмет на договора или отнасящи се до съответствието на цената или възнаграждението с доставените като насрещна престация стоки или услуги — Понятие — Клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител, която не е договорена индивидуално — Изключване

(член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на Съвета)

2.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Клаузи, определящи основния предмет на договора или отнасящи се до съответствието на цената или възнаграждението с доставените като насрещна престация стоки или услуги — Изключване — Условия — Задължение за изпълнение на изискванията за разбираемост и прозрачност — Обхват

(член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на Съвета)

3.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Обявяване на неравноправност на клауза — Обхват — Национална правна уредба, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза, да я замени с диспозитивна норма от националното право — Допустимост

(член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

1.        Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ обхваща клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител, която не е договорена индивидуално, като разглежданата в главното производство, като по силата на тази клауза при изчисляването на погасителните вноски по кредита се прилага курс продава на посочената валута само доколкото е установено, че посочената клауза определя основна престация по договора, която сама по себе си го характеризира, като запитващата юрисдикция следва да провери това с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на договора, както и правния и фактическия му контекст. Тази клауза, доколкото предполага парично задължение за потребителя по повод погасителните вноски по кредита да плати сумите, получени от разликата между курс продава и курс купува на чуждестранната валута, не може да се схваща като „възнаграждение“, а следователно и неравноправният характер на съответствието на това възнаграждение като насрещна престация за извършена от кредитодателя услуга не подлежи на преценка съгласно посочения член.

С оглед и на характера на изключение на член 4, параграф 2 от посочената директива и на изискването за ограничително тълкуване на тази разпоредба, произтичащо от този характер, договорните клаузи, попадащи в понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират. Обратно, клаузите, които имат акцесорен характер по отношение на клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на посочения член.

В това отношение от член 4, параграф 2 от Директивата следва, че тази категорията на клаузите, които се отнасят до съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, чийто евентуално неравноправен характер не подлежи на преценка, е с ограничен обхват, тъй като това изключване се отнася само до съответствието между цената или възнаграждението и доставените стоки или предоставените услуги.

Следователно, доколкото изключването на преценката за неравноправния характер на дадена клауза е ограничено до съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, то не се прилага, когато се спори по несъответствие между курс продава на чуждестранната валута, който трябва да се използва съгласно посочената клауза при изчисляването на погасителните вноски, и курс купува на същата валута, който трябва да се използва съгласно други клаузи от договора за кредит при изчисляването на размера на отпуснатия кредит.

(вж. точки 49, 50, 54, 57 и 59; точка 1 от диспозитива)

2.        Макар дадена клауза да попада в понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, все пак неравноправният характер на тази клауза не подлежи на преценка само ако въпросната клауза е съставена на ясен и разбираем език.

Действително член 4, параграф 2 от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм на конвертиране на чуждестранната валута, посочен във въпросната клауза, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Освен това, що се отнася до особеностите на метода на конвертиране на чуждестранната валута, запитващата юрисдикция следва да определи дали с оглед на всички елементи на релевантните факти, включително публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл не само да установи съществуването на разлика, която обикновено се наблюдава на пазара на ценни книжа между обменния курс продава и обменния курс купува на чуждестранна валута, но и да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс продава при изчисляването на погасителните вноски, които той в крайна сметка ще дължи, и следователно общата себестойност на сключения заем.

(вж. точки 61, 74 и 75; точка 2 от диспозитива)

3.        Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че при положение, при което договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, не може да се изпълни след премахването на неравноправна клауза, допуска национална правна уредба, която дава възможност на националния съд да отстрани причините за недействителността на неравноправната клауза, като я замести с диспозитивна разпоредба от националното право.

В действителност заместването на неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от националното право съответства на целта на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, доколкото посочената разпоредба цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях, а не да обяви недействителността на всички договори, съдържащи неравноправни клаузи.

Обратно, ако не съществуваше възможност за заместване на неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба и националният съд е длъжен да обяви недействителността на договора в неговата цялост, потребителят може да бъде изложен на особено неблагоприятни последици, като по този начин възпиращото въздействие на унищожаването на договора би било застрашено.

Следователно такава недействителност поначало води до незабавна изискуемост на остатъка от сумата по заема в размери, които вероятно биха превишили финансовите възможности на потребителя и по този начин биха поставили в неблагоприятно положение по-скоро потребителя, отколкото кредитодателя, който като логична последица не би бил възпрян да включва подобни клаузи в предлаганите от него договори.

(вж. точки 82—85; точка 3 от диспозитива)