Language of document : ECLI:EU:C:2015:274

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Y. BOT

представено на 23 април 2015 година(1)

Дело C‑366/13

Profit Investment SIM SpA, в ликвидация,

срещу

Stefano Ossi,

Andrea Mirone,

Commerzbank AG

(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия)

„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 23 — Пророгация на компетентност — Клауза, включена в проспект за емитиране на дългови ценни книжа, свързани с кредити — Противопоставимост на трето лице приобретател на тези ценни книжа“





1.        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1, буква a), член 6, параграф 1 и член 23, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2).

2.        Запитването е отправено в рамките на спор между Profit Investment SIM SpA(3), в ликвидация, и Commerzbank AG(4), Profit Holding SpA(5), в ликвидация, E3 SA(6), Redi & Partners Ltd(7), както и Ossi, Magli, Redi, Mirone и Fiore в резултат на емитиране от Commerzbank на финансови инструменти, записани от Profit и Profit Holding с посредничеството на Redi.

3.        Съдът вече е имал възможност да се произнесе относно тълкуването на понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001, относно връзката между исковете, която дава възможност съгласно член 6, параграф 1 от този регламент да се предяви иск пред съда по местожителство на ответника срещу друг ответник с местожителство в чужбина, както и относно условията за действителност и противопоставимост на трети лица на клаузите за пророгация на компетентност, предвидени в член 23 от посочения регламент. Настоящото преюдициално запитване дава повод на Съда да потвърди водещите насоки на концепцията си, като му позволява да ги уточни допълнително.

4.        В настоящото заключение ще поддържам, че изискването за писмена форма, съдържащо се в член 23, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001, в случай на включване на клауза за пророгация на компетентност в проспекта за емитиране на ценни книжа, като дълговите ценни книжа, свързани с кредити, разглеждани в главното производство, е изпълнено само ако в подписания от страните договор се посочва приемането на тази клауза или се съдържа изрично позоваване на този проспект и тази клауза е противопоставима на трето лице, което е придобило ценните книжа от финансов посредник, само ако се докаже, че третото лице действително се е съгласило с посочената клауза при условията, предвидени в посочения член. Ще бъде изтъкнато обаче, че може да бъде призната валидност и действие на тази клауза, ако включването ѝ в проспекта при условията на член 23 може да се разглежда като направено във форма, съобразена с международния търговски обичай съгласно член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, която да позволява да се предположи съгласието на лицето, на което се противопоставя.

5.        Освен това ще изложа причините, поради които искът за отмяна на договор и възстановяване на суми, платени на основание нищожен акт, трябва да се разглежда като произтичащ от „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001.

6.        Накрая ще отбележа, че за да има връзка между два иска, предявени срещу множество ответници по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не е достатъчно евентуалното уважаване на единия от тях фактически да се отрази на размера на интереса, в защита на който е предявен другият иск.

I –  Правна уредба

7.        Член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съдържащ се в глава II, раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, гласи, че „[п]ри условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

8.        Член 5 от Регламента, който се намира в същата глава II, раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, гласи:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

1.      a)      по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;

[…]“.

9.        Член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който също се съдържа в глава II от посочения регламент, предвижда:

„Срещу лице с местоживеене в държава членка може, също така, да бъде предявен иск:

1.      когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства“.

10.      Член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент № 44/2001, който се намира в глава II, раздел 7, озаглавен „Пророгация на компетентност“, гласи:

„1.      Ако страните, една или повече от които имат местоживеене в държава членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

a)      писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства; или

б)      във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си; или

в)      в международната търговия, във форма, която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се съблюдава от страните по договори от вида, приложим в конкретната търговска дейност.

2.      Всяко общуване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“.

II –  Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11.      През май 2004 г. Dresdner Bank AG, впоследствие Commerzbank, със седалище в Германия пуска на пазара програма за емитиране на дългови ценни книжа, свързани с кредити, наричани „credit linked notes“(8). Общите правила на програмата, както и условията на емитиране са описани в основен проспект от 5 май 2004 г., наречен „информационен меморандум“ („Information memorandum“)(9), одобрен според Commerzbank от Irish Stock Exchange [Дъблинската борса (Ирландия)].

12.      В точка 16 от Общите условия на ценните книжа („Terms and conditions of the Notes“) от този документ се съдържа клауза, включена в буква б), озаглавена „Приложимо право и подсъдност“ („Law and jurisdiction“), съгласно която всички спорове, възникнали или свързани с ценните книжа, са подсъдни изключително на английските съдилища.

13.      В рамките на тази програма за емитиране на 22 октомври 2004 г. Commerzbank търгува CLN на обща стойност 2 300 000 EUR, свързани с референтното лице E3 със седалище в Люксембург, съгласно условия и ред, уточнени в „допълнителна справка“ („pricing supplement“).

14.      С посредничеството на Redi със седалище в Обединеното кралство, акредитирано като финансов посредник от Financial Services Authority (британски орган за надзор на пазарите), тези книжа са придобити на 27 октомври 2004 г. за 1 100 000 EUR от Profit със седалище в Италия и за 1 200 000 EUR от Profit Holding, дружеството майка на Profit със седалище също в Италия.

15.      След като през пролетта на 2006 г. E3 не изпълнява задълженията си, Commerzbank нотифицира събитието и на 5 юли 2006 г. погасява CLN посредством издаване на Profit на същия брой ценни книжа на несъстоятелното E3.

16.      След като е обявено в принудителна административна ликвидация, Profit завежда дело в Tribunale di Milano (районен съд на Милано, Италия) срещу Commerzbank, Profit Holding, Redi и E3, както и срещу г‑н Ossi и г‑н Magli, съответно член на управителния съвет и изпълнителен директор на Profit, срещу г‑н Fiore, съдружник в E3, и тримата с местожителство в Италия.

17.      Profit предявява две искания. Първото искане е да се прогласи нищожността поради липса или порок на основанието на сделката, въз основа на която то придобива CLN, и да се върнат платените суми. Второто е на основание член 2497 от италианския граждански кодекс(10) да се установи отговорността на Profit Holding, Redi,г‑н Ossi, г‑н Magli и г‑н Fiore, както и да се присъди обезщетение за причинените вреди.

18.      Commerzbank привлича като страни по делото г‑н Redi, съдружник на Redi, и г‑н Mirone, участвал в замисъла и осъществяването на операцията за сметка на Redi, със седалище в Обединеното кралство, за да бъдат осъдени да изплатят обезщетение за причинените вреди, ако бъде уважено главното искане на Profit.

19.      Тъй като Commerzbank, както и г‑н Ossi и г‑н Mirone оспорват подсъдността на италианския съд, Profit иска от Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия) да се произнесе преюдициално относно подсъдността.

20.      Тъй като има съмнения относно тълкуването на член 5, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 23, параграф 1, буква а) от Регламент № 44/2001, Corte suprema di cassazione решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Може ли да се счита, че е налице предвидената в член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между делата, когато са различни предметът на предявените с исковете претенции и документите, на които се основават правните претенции, без помежду им да съществува отношение на зависимост или на логическа и правна несъвместимост, но при наличие на възможност евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса в защита на който е предявен другият иск?

2)      Може ли да се счита, че е изпълнено предвиденото в член 23, параграф 1, буква а) от посочения регламент изискване за писмена форма на споразумението за [предоставяне на] компетентност, когато клауза с такова съдържание е включена в [меморандума], едностранно изготвен от емитента на облигационен заем, в резултат на което за споровете за валидността на тези облигации, възникнали с всеки техен последващ приобретател, ще се прилага [предоставената] компетентност или ако това не е така, може ли да се смята, че включването на клаузата за [предоставяне на] компетентност в документ, определящ условията на предназначен за трансгранично обращение облигационен заем, отговаря на форма, използвана в международната търговия и съобразена с обичая по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от същия регламент?

3)      Трябва ли да се смята, че изразът „дела, свързани с договор“, използван в член 5, параграф 1 от посочения регламент, се отнася единствено до споровете[,] при които се цели установяване по съдебен ред на правоотношението, произтичащо от договора, и до споровете, които са тясно свързани с това правоотношение, или смисълът му трябва да се разшири така, че да включва и споровете, при които ищецът изобщо не се позовава на договора, а оспорва съществуването на валидно от правна страна договорно отношение и цели да му бъде възстановено платеното въз основа на документ, който според него е лишен от каквато и да е правна стойност?“.

III –  Съображения

 А – Предварителни бележки

1.     Методът на тълкуване на разпоредбите на Регламент № 44/2001

21.      Най-напред следва да припомня три правила, които ръководят тълкуването на разпоредбите на Регламент № 44/2001.

22.      На първо място, доколкото Регламент № 44/2001 заменя в отношенията между държавите членки Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела(11), изменена с последователните конвенции относно присъединяването на новите държави членки към тази конвенция(12), даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на Конвенцията важи и за разпоредбите на Регламент № 44/2001, когато разпоредбите на тези общностни актове могат да се квалифицират като еквивалентни(13). Същото се отнася и за член 5, параграф 1, буква a) и член 23, параграф 1 от този регламент по отношение съответно на член 5, параграф 1 и член 17, първа алинея от Брюкселската конвенция(14). Що се отнася до член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който няма еквивалент в Брюкселската конвенция, той се свежда до утвърждаване на принцип, който Съдът е извел от член 6, параграф 1 от тази конвенция(15), така че направеното преди това тълкуване от Съда остава в сила.

23.      На второ място, поради причини, произтичащи по-специално от необходимостта да се осигури еднакво прилагане на Регламент № 44/2001, Съдът е преценил, че разпоредбите му трябва да бъдат тълкувани самостоятелно, най-вече въз основа на систематиката и целите на този регламент(16).

24.      На трето място, Съдът е постановил, че правилата за специална компетентност, включени в глава II, раздел 2 от Регламент № 44/2001, трябва да се тълкуват ограничително и не допускат тълкуване извън изрично предвидените в посочения регламент хипотези(17). Също така е счел, че условията, на които се подчинява валидността на клаузите за предоставяне на компетентност, се тълкуват ограничително, доколкото тези клаузи са изключения от общите правила за определяне на подсъдност(18).

25.      Чрез прилагане именно на тези правила за тълкуване ще отговоря на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция.

2.     Ред на разглеждане на въпросите

26.      Запитващата юрисдикция няма съмнения, че искът за ангажиране на отговорността на Profit Holding, Redi, г‑н Ossi, г‑н Magli и г‑н Fiore е подсъден на италианския съд, доколкото няколко ответници по този иск са установени в Италия. Тя обаче се съмнява дали искът за прогласяване на нищожността на сделките, довели до придобиването на CLN, и за връщане на платената за тях цена е подсъден на италианския съд, поради това че този иск, предвид предмета му, трябва да бъде разглеждан като насочен изключително срещу Commerzbank и Redi, чиито седалища са извън Италия.

27.      Според нея отговорът на този въпрос зависи на първо място от това дали между двата иска съществува тясна връзка по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001, което предполага компетентните относно иска за възстановяване на вредите италиански съдилища да бъдат също така компетентни да се произнесат и относно иска за връщане на платената цена в резултат на твърдяната нищожност на сделките.

28.      Единствено в случай че даденият от Съда отговор доведе до изключването на съществуването на такава връзка, обосноваваща общото разглеждане на двата иска, би следвало на второ място да се провери дали искът за връщане на продажната цена, платена за CLN, не би могъл да бъде разглеждан на собствено основание като подсъден на италианския съд. Corte suprema di cassazione препоръчва тази проверка да се извърши на два етапа — като се проучи най-напред каква стойност трябва да се признае на съдържащата се в меморандума клауза за пророгация на компетентност, след което, ако тази клауза се окаже лишена от стойност, следва да се определи дали спорът, в който ищецът оспорва съществуването на валидно договорно правоотношение и очаква да получи връщане на платеното на основание на сделка, лишена според него от каквато и да било правна стойност, се включва в понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

29.      Считам, че преди да отговоря на първия и третия въпрос на запитващата юрисдикция, които са свързани с факултативна компетентност, следва да разгледам най-напред втория въпрос, доколкото същият се отнася до изключителна компетентност. В това отношение от съдебната практика следва, че действието на клаузата за пророгация на компетентност се състои в изключване както на компетентността, определена от общия принцип съгласно член 2 от Регламент № 44/2001, така и на специалните компетентности по смисъла на членове 5 и 6 от този регламент(19). От това следва, че ако запитващата юрисдикция въз основа на отговора на втория въпрос стигне до заключението, че включената в меморандума клауза за пророгация на компетентност може валидно да бъде противопоставена на Profit, същата по необходимост следва да се обяви за некомпетентна да се произнесе по иска за прогласяване на нищожност и връщане на продажната цена, който трябва да бъде заведен пред британските съдилища, дори да се включва в понятието „дела, свързани с договор“ или да е в тясна връзка с иска за ангажиране на отговорност.

30.      Обстоятелството, чието установяване се иска, а именно нищожността на сделките, довели до закупуването на CLN от Profit, не поставя под въпрос предходните съображения, доколкото съгласно принципа на самостоятелност на тази клауза договорно определената подсъдност на една договаряща държава е и изключителна, когато искът има за цел да се установи нищожността на договора, съдържащ посочената клауза(20).

31.      Освен това, за разлика от Европейската комисия, не считам, че е необходимо да разглеждам въпроса дали искът за връщане на платеното се включва в понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001, преди да анализирам валидността и действието на клаузата за пророгация на компетентност.

32.      Вярно е, че за да се определи дали лицето, на което се противопоставя предвидената в член 23 от Регламент № 44/2001 клауза за предоставяне на компетентност, е дало съгласието си за нея, Съдът възприема общата и абстрактна дефиниция на понятието „дела, свързани с договор“, изведена при тълкуването на член 5, параграф 1 от този регламент, като търси съществуването на свободно прието правно задължение от едно лице по отношение на друго(21).

33.      Не считам обаче, че наличието на известно припокриване, произтичащо от общо изискване за договорно отношение, налага предварителен отговор на третия въпрос, тъй като от акта за преюдициално запитване е видно, че този въпрос цели да разсее съмнението на Corte suprema di cassazione не относно съществуването на правоотношение, произтичащо от договор, което се предполага(22) — макар това съждение да заслужава обсъждане — а единствено относно въпроса дали фактът, че ищецът предявява иск не за изпълнение на договора, а за прогласяване на нищожност и връщане на платената цена, извежда предявения иск от полето на договорните отношения.

34.      Следователно ще започна с разглеждане на втория въпрос, свързан с действието на включената в меморандума клауза за предоставяне на компетентност.

35.      Тъй като запитващата юрисдикция изхожда от предположението, че Redi е участвало в качеството на „дилър, [който] е продал“ CLN, емитирани от Commerzbank на Profit, считам, че следва да разграничим отношенията, установени между Redi и Profit, от отношенията между Profit и Commerzbank.

 Б – По втория въпрос

36.      С втория си въпрос, който въпреки че е разделен на две части, трябва да бъде подразделен на три, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи най-напред дали е изпълнено изискването за писмена форма, предвидено в член 23, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001, когато клаузата за предоставяне на компетентност се съдържа в проспект за емитиране на ценни книжа, като разглежданите в главното производство CLN, изготвен едностранно от емитента на ценните книжа, на следващо място дали тази клауза може да бъде противопоставена на всеки титуляр, записал посочените ценни книжа, и накрая, при отрицателен отговор на предходните два въпроса, дали включването на клауза за пророгация на компетентност в такъв документ съответства на обичай, прилаган в областта на международната търговия, по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001.

37.      Разделянето на въпроса на три части се налага, доколкото считам, че първата част се отнася изключително до валидността на клаузата за пророгация на компетентност в отношенията между страните по договора, в който тя се съдържа, докато втората част се отнася до прехвърлимостта на тази клауза върху последващите приобретатели на ценните книжа. Третата част на въпроса включва тези два аспекта и се отнася по-общо до действието на клаузата по отношение на всеки приобретател или вторичен приобретател на ценните книжа.

 1.      По първата част на втория въпрос

38.      Съдебната практика е неизменно строга при тълкуването на формалните изисквания, предвидени в член 17, първа алинея, буква a) от Брюкселската конвенция, и впоследствие в член 23, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001, който обуславя валидността на клаузата за избор на съд от съществуването на споразумение, сключено „писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства“.

39.      Съдът се е произнесъл, че вписването на клауза за предоставяне на компетентност, съдържаща се в общите условия за продажба на една от страните, отпечатана на гърба на писмено споразумение, изпълнява изискването за писмена форма само ако подписаният от двете страни договор включва изрично позоваване на тези общи условия(23).

40.      При устно сключен договор Съдът се е произнесъл, като оставя настрана текущите търговски отношения между страните, че клаузата за пророгация на компетентност може да породи правно действие само ако писменото потвърждение на продавача, в което се обявяват общите условия за продажба, е довело до писмено приемане от страна на купувача(24).

41.      Като застава изключително зад гледната точка на съществуването на съгласие за пророгация на компетентност, Съдът е приел във връзка с член 17, първа алинея от Брюкселската конвенция, че като подчинява валидността на клаузата за предоставяне на компетентност на съществуването на „споразумение“ между страните, тази разпоредба налага на сезирания съд задължението да прецени, на първо място, дали клаузата действително е била предмет на съгласие между страните, което трябва да е ясно и точно изразено(25). Съгласно телеологичния си метод на тълкуване той е приел, че „член 23, параграф 1 от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува в смисъл, че подобно на преследваната от член 17, първа алинея от Брюкселската конвенция цел, действително изразеното съгласие от страна на заинтересуваните страни е една от целите на тази разпоредба“(26).

42.      Следователно от тази съдебна практика става ясно, че съгласието с клауза за пророгация на компетентност не може да бъде само мълчаливо, нито конклудентно. С изключение на случаите, предвидени в член 23, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 44/2001, действието на такава клауза, точно обратното, е подчинена на изрично съгласие, изразено посредством един от формалните начини, предвидени в член 23, параграф 1, буква a) и параграф 2 от този регламент.

43.      Колкото и строги да изглеждат формалните изисквания, считам, че са оправдани, доколкото позволяват да се защити най-слабата договаряща страна срещу риска от включване на клауза за пророгация на компетентност, без да ѝ е било обърнато достатъчно ясно внимание върху нея(27).

44.      Предвид посочените изисквания, както се тълкуват в постоянната съдебна практика, на поставения от запитващата юрисдикция въпрос може да се даде единствено отрицателен отговор предвид това, че условието, свързано с писмената форма, не може да бъде прието за изпълнено само с включването на клаузата за предоставяне на компетентност в едностранно изготвения от емитента на CLN меморандум.

45.      Както отбелязва Комисията, положението би могло обаче да е различно, ако се установи, че клаузата е била предмет на приемане в момента на сключване на договора между Profit и Redi. Според мен изричното приемане на клаузата от страна на Profit би могло да произтича от възпроизвеждането ѝ в споразумението или от изрично позоваване на меморандума. Следва да отбележа обаче, че от акта за преюдициално запитване е видно, че условията, фигуриращи в меморандума, не са конкретно възпроизведени в договорните документи, подписани от приобретателите на CLN.

46.      Следователно предлагам на Съда да отговори на първата част на втория въпрос, че изискването за писмена форма съгласно член 23, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001 в случай на включване на клауза за пророгация на компетентност в проспекта за емитиране на ценни книжа, като разглежданите в главното производство CLN, е изпълнено само ако в подписания от страните договор се посочва приемането на тази клауза или се съдържа изрично позоваване на този проспект.

 2.      По втората част на втория въпрос

47.      На въпроса дали по иск за ангажиране на отговорност, предявен от вторичния приобретател на стока срещу производителя на същата, клауза за предоставяне на компетентност, уговорена в сключен между производителя на стока и нейния приобретател договор, може да бъде противопоставена на вторичния приобретател, Съдът дава много ясен отговор в решение Refcomp(28), като приема, че тази клауза не може да има действие по отношение на вторичния приобретател, който не е дал съгласието си за нея. Като се основава на липсата на договорно отношение между вторичния приобретател и производителя, той отбелязва, че „за тях не може да се счита, че „са се договорили“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за посочения за компетентен съд в първоначалния договор, сключен между производителя и първия приобретател“(29).

48.      В решение Powell Duffryn(30) обаче Съдът признава противопоставимостта на клауза, включена в устава на акционерно дружество, спрямо бъдещите акционери, доколкото приемането от акционер на устава на дружеството създава както между акционера и дружеството, така и между самите акционери отношение, което трябва да се разглежда като договорно(31). В решение Russ(32) Съдът също е приел в областта на морския транспорт противопоставимостта на включената в коносамента клауза спрямо трето лице — приносител, след като същият е правоприемник по силата на приложимото национално право на правата и задълженията на товародателя(33).

49.      Съгласно тази съдебна практика трябва ли да се приеме по примера на учредителния акт на дружество или морския коносамент прехвърлянето на съдържащата се в меморандума клауза за предоставяне на компетентност върху последващите приобретатели на CLN или, обратното, да се отхвърли това прехвърляне поради липсата на договорно отношение между емитента на книжа и вторичния приобретател?

50.      Считам, че въпросът трябва да бъде решен в полза на второто.

51.      Постоянно утвърждаваният принцип на съдебната практика, съгласно който съгласието на заинтересованите лица е необходимо, за да може клаузата за предоставяне на компетентност да бъде валидна, според мен води неизменно до това решение. Всъщност, след като не съществува договорно отношение между Profit и Commerzbank, предвид това, че нито едно от тях не е поело задължение с договорен характер по отношение на другото, се налага изводът, че те не могат да бъдат разглеждани като „договорили се“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Регламент № 44/2001 относно определения като компетентен съд(34).

52.      Доводът на правителството на Обединеното кралство, съгласно който Commerzbank е приела да се обвърже със заявените в меморандума условия за емитиране, ми се струва неотносим, тъй като въпросът не е дали Profit може да противопостави клаузата на Commerzbank, а обратното, дали банката може да противопостави клаузата на Profit. Що се отнася до довода на същото правителство, че се предполага, че Profit се е съгласило с клаузата за предоставяне на компетентност, като е придобило книжата, същият не изглежда точен, тъй като съгласието трябва да се заяви изрично и не може да бъде изведено от придобиването на книжата.

53.      От друга страна, обратно на поддържаното от Commerzbank, не считам, че противопоставимостта на клаузата спрямо вторичния приобретател може да се изведе от правилото, че доколкото един инвеститор придобива облигационни книжа както на първичния, така и на вторичния пазар, той заявява непременно волята си да приеме напълно, изцяло и безусловно всички разпоредби, включени в регламента за емитиране. Този анализ отрича всъщност особеността на клаузата за избор на съд, която се подчинява на специфични правила, изискващи съгласието на този, на когото се противопоставя.

54.      Известно ми е, че Съдът е смекчил практиката си в особения случай на морския коносамент и на дружествения договор. В решение Refcomp(35) обаче той ограничава приложното поле на практиката си, като уточнява, че тя трябва да бъде преценявана, като се има предвид твърде специфичният характер на коносамента, който съставлява международен търговски акт, предназначен за уреждане на правоотношение, в което участват поне три лица, и прехвърлима ценна книга, позволяваща на собственика да прехвърля стоките по време на техния превоз на приобретател, който става носител на всички права и задължения на товародателя по отношение на превозвача(36).

55.      Тази съдебна практика се основава на анализ на договор за транспорт, като тристранен договор, който изглежда не може да бъде пренесен в хипотезата за емитиране на ценни книжа, като разглежданите в главното производство CLN, които попадат в категорията на дълговите ценни книжа. Също така разрешението по отношение на акционер на дружество не може да бъде пренесено към приносителя на ценна книга, която, за разлика от акционера, носител на право върху капитала на дружеството, разполага само с право на вземане. Изключението по отношение на дружествата се обяснява със схващането, че лицата, които са се присъединили към юридическото лице, като са придобили акции, са станали страни по учредителния договор на последното. Този довод не е налице във връзка с придобиването на ценни книжа, като разглежданите в главното производство CLN.

56.      Поради тези съображения предлагам на втората част на втория въпрос да се отговори, че член 23 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност, съдържаща се в информационен документ, съставен едностранно от емитента на финансовите инструменти, е противопоставима на трето лице, придобило тези инструменти от финансов посредник, само ако се установи, че това трето лице е дало действителното си съгласие за тази клауза при условията, посочени в този член.

 3.     По третата част на втория въпрос

57.      Третата част на втория въпрос изглежда не създава особени трудности, доколкото вече е намерила до голяма степен отговор в практиката на Съда.

58.      В тази връзка, що се отнася до установяването на съществуване на известен на страните обичай от международната търговия, Съдът е преценил, че съгласие на договарящите се страни с клаузата за предоставяне на компетентност е налице, когато поведението им съответства на обичай, уреждащ областта на международната търговия, в която те работят, и такъв, който те познават или е трябвало да познават(37). Съществуването на обичай, който се предполага, че страните познават, е равностойно на презумпция за съгласие с клауза за предоставяне на компетентност. По отношение на установяването на съществуването на обичай е прието също така, че именно националният съд е компетентен да прецени дали въпросният договор попада в обхвата на международната търговия и да провери съществуването на обичай в отрасъла на международната търговия, в който работят въпросните страни(38).

59.      Все пак Съдът е предоставил на националните съдилища общи насоки за начина, по който да се установи съществуването на обичай и познаването му от страните.

60.      От една страна, съществуването на обичай, което трябва да се констатира в търговския отрасъл, в който договарящите страни упражняват своята дейност, е налице, когато дадено поведение се съблюдава обичайно и редовно от операторите в този отрасъл при сключването на договори от определен тип(39).

61.      От друга страна, действителното или „предполагаемо“ познаване на обичая от договарящите страни може да бъде установено по-специално чрез доказване, че страните са имали предходни търговски отношения помежду си или с други страни, работещи във въпросния отрасъл, или че в отрасъла дадено поведение е достатъчно познато, поради това че се съблюдава обичайно и редовно при сключването на определен тип договори, така че може да бъде прието за утвърдена практика(40). Следователно, противно на твърденията на Комисията на съдебното заседание, от тази съдебна практика става ясно, че познаването на обичая не е било доказано, тъй като то може да бъде предположено, при условие че е доказано, че страната, на която същият се противопоставя, е „трябвало“ да го познава.

62.      Прилагането на тези правила обуславя отговор на третата част на втория въпрос в смисъл, че включването на клауза за пророгация на компетентност в документ, предназначен да определи условията за емитиране на ценни книжа, като разглежданите в главното производство CLN, може да се счете за равностойно на форма, съобразена с обичай в международната търговия по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, която позволява да се предположи съгласието на този, на когото тя се противопоставя, при условие че по-специално бъде установено от националния съд, че от една страна, такова поведение се съблюдава обичайно и редовно от операторите в съответния отрасъл при сключването на договори от този вид, и от друга страна, че страните са имали предходни търговски отношения помежду си или с други страни, които работят в съответния сектор, или че въпросното поведение е достатъчно познато, за да може да бъде възприето като утвърдена практика.

 В – По третия въпрос

63.      С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали трябва да се счита за „свързан с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001 искът за обявяване на договор за нищожен и връщане на сумите, платени на основание на лишен от правна стойност акт.

64.      Веднага отхвърлям възможността за приемане на договорния характер на иска, предявен от Profit срещу Commerzbank, тъй като при липсата на договорно отношение, което да ги свързва, искът на първото дружество срещу второто не може да бъде квалифициран като „свързан с договор“, независимо от резултата, към който се стреми. Следователно според мен въпросът е свързан само с отношенията между Profit и Redi.

65.      Разглеждането на този въпрос изисква да се припомни приложимата съдебна практика.

66.      В решение Sanders(41), свързано с компетентността на съдилищата в държавата по местонахождение на недвижимия имот по отношение на договори за наем, Съдът се е произнесъл, че изключителната компетентност остава дори в случаи на оспорване, свързано със съществуването на договора, който е предмет на спора(42).

67.      Освен това Съдът, сезиран с преюдициално запитване, свързано по същество с въпроса дали специалната компетентност при дела, свързани с договори, трябва да се прилага, когато ответникът, срещу когото е заведен иск за изпълнение на договорно задължение, повдига възражение за неподсъдност, като оспорва съществуването на същия договор, е отбелязал в решение Effer(43), че „компетентността на националния съд относно решаване на въпроси, свързани с договор, включва компетентност за преценка на съставните елементи на самия договор, като такава преценка е необходима, за да се даде възможност на сезирания национален съд да провери компетентността си“(44). Съдът приема, че „ищецът се ползва от правилото за компетентност на съда по мястото на изпълнението на договора […] дори и сключването на договора, който е в основата на иска, да е спорно между страните“(45).

68.      Първият въпрос е дали решението, произтичащо от хипотезата, при която оспорването на съществуването на договор може да се изтъква в защита срещу иск за изпълнението на същия, може да бъде пренесено в хипотезата на главен иск за нищожност на договора.

69.      При положителен отговор на първия въпрос, вторият въпрос се състои в решаване на въпроса дали съдът, изследващ нищожността на договора, е компетентен да се произнесе и относно последиците от тази нищожност, и по-специално относно произтичащото от произнасянето му възстановяване на платената цена.

70.      Предлагам на първия въпрос да се отговори положително. Могат да бъдат изтъкнати пет довода в тази връзка.

71.      На първо място, може да се изведе теоретичен довод от факта, че нищожността е санкция на неспазване на правилата за сключване на договора(46). Искът за нищожност, който се основава на нарушаването на правилата в областта на договорите, е свързан с договор, независимо от това че е насочен към постигане не на неговото изпълнение, а прогласяване на неговата нищожност. Съгласно използваната от автор на доктрина формулировка, „спорът за валидността на договора при всички случаи представлява спор „свързан с договор“(47).

72.      На второ място, може да бъде изведен друг теоретичен довод от принципа, че всеки съд, когато бъде сезиран с иск, автоматично става компетентен да се произнесе относно собствената си компетентност. Всъщност често се случва определянето на подсъдността да предполага предварително разглеждане на въпросите по същество, сред които фигурират свързаните със съществуването или валидността на договора. Да се отнеме на съда, сезиран с възражение за подсъдност, възможността му да се произнесе по този въпрос би означавало да се попречи на този съд да се произнесе по своята компетентност. На такъв довод впрочем се позовава Съдът, когато отбелязва в решение Effer(48), че „преценка на съставните елементи на самия договор“(49) е „необходима, за да се даде възможност на сезирания национален съд да провери компетентността си“(50), независимо дали на нищожността се позовава ищецът или ответникът.

73.      На трето място, довод по аналогия може да бъде изведен от член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)(51). Съгласно тази разпоредба, която уточнява обхвата на приложимото право, сключването и действителността на договор или на отделна негова разпоредба се определят от правото, което би било приложимо съгласно настоящия регламент, ако договорът или разпоредбата бяха действителни. Следователно, ако условията за действителност на договора не са предмет на особен критерий за привръзка и се преценяват съгласно приложимото право към договорите и задълженията, е логично да се счита по аналогия, че искът за нищожност, който цели санкциониране на неспазването на условията, попада в понятието за дела, свързани с договор.

74.      На четвърто място, считам, че друг довод по аналогия може да бъде изведен от практиката на Съда, свързана с компетентността относно отрицателен установителен иск, който цели да установи, че не е налице отговорност за непозволено увреждане. В решение Folien Fischer и Fofitec(52) Съдът включва такъв иск в обхвата на „дела относно гражданска отговорност при деликт или квазиделикт“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, като се произнася, че размяна на обичайните роли по делата за непозволено увреждане не трябва да бъде вземана предвид(53). Ако положителният иск за установяване на отговорност и отрицателният установителен иск съставляват двата аспекта на едно и също дело относно деликтна отговорност, не е ли логично да се приеме, че по същия начин искът за изпълнение и искът за прогласяване на нищожност на един договор съставляват двете страни на едно и също дело, свързано с договор?

75.      На пето място, съществува довод за целесъобразност в подкрепа на този анализ. Всъщност не намирам никаква особена причина ищецът да бъде лишен от правото му на избор на компетентен съд, признато в негова полза, под претекст, че той е завел иск не за изпълнение на договор, а с цел същият да бъде признат за нищожен.

76.      Такива са причините, поради които считам, че ищецът, който е завел иск за нищожност на договора, се ползва от правото на избор на компетентен съд, предвидено в член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

77.      Ще дам положителен отговор и на втория въпрос, свързан с възможността на съда да се произнесе относно последиците от обявяване на договора за нищожен.

78.      Първото съображение е от теоретично естество. Ако, както препоръчвам, установяването на нищожността на договора означава произнасяне по дело, свързано с договор, по аргумент за по-силното основание положението е същото, когато става дума за извеждане на последиците от тази нищожност. Всъщност правото на дадена страна да получи възстановяване на платената цена предполага преди това да е изпълнила престацията по договора, чието връщане иска, така че става дума за дело, свързано с договор, в самостоятелния смисъл на това понятие съгласно Регламент № 44/2001.

79.      Commerzbank счита обаче, че искът за връщане, който е отделен и самостоятелен по отношение на иска за нищожност, не се основава на свободно прието договорно задължение, а поради това, че става въпрос за плащане без основание негов пряк източник е законът.

80.      Посоченият довод не е убедителен. Всъщност следва да припомним, че понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001 има самостоятелно тълкуване, което не би могло да зависи от правното основание на иска съгласно приложимото национално право, така че не е от особено значение фактът, че искът за връщане на платената цена може да има правно основание съгласно това право. Ако не съществуваше свободно прието договорно отношение между страните, задължението нямаше да бъде изпълнено и нямаше да има право на възстановяване на платеното. Тази причинно-следствена връзка между правото на връщане на платеното и договорното отношение е достатъчна, за да се включи искът за връщане на платеното в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“.

81.      Второто съображение е от практическо естество. Да се приеме, че ако договорът е нищожен, сезираният съд в изпълнение на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се ограничи с обявяването си за некомпетентен да се произнесе по същество, би означавало ищецът да се задължи да сезира друг съд, за да бъдат изведени практическите последици от тази констатация. Възникването на спор между две съдилища, едното от които да установи нищожността, а другото да изведе последиците, не би било съобразено нито с интереса на доброто правораздаване, нито с този на правните субекти.

82.      Третото съображение е аналогично. То е изведено от член 12, параграф 1, буква д) от Регламент № 593/2008, който предвижда, че приложимото към договора право по силата на настоящия регламент урежда в частност последиците от недействителността на договора. Както препоръчва правителството на Обединеното кралство, считам, че е целесъобразно да разсъждаваме по аналогия с тази разпоредба, която произтича от волята на законодателя на Съюза да подчини на един закон всички спорове, свързани с договор, като признава, че искът за връщане трябва да бъде подсъден на същия съд, който се е произнесъл по договора, когато ищецът избере да упражни правото си на избор на съд.

83.      Преди да предложа на Съда да отговори положително на третия въпрос на запитващата юрисдикция, трябва да разгледам практическата трудност, с която може да се сблъска приложението на разпоредбите на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001 по отношение на иска за нищожност.

84.      Тя произтича от факта, че компетентността на съда по силата на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001 се установява в зависимост от мястото, където задължението, което е в основата на иска, е било или трябва да бъде изпълнено. Приложението на тази разпоредба по отношение на иск за нищожност на договора се сблъсква с проблем от технически характер, свързан с установяването на задължението, което е основание за иска за унищожаване.

85.      Този иск не се основава на определено задължение, тъй като цели да постигне унищожаването на договорното отношение в неговата цялост с всички задължения, които то включва. Също така компетентността би могла да принадлежи на всяка една от юрисдикциите, в чийто ресор някое от договорните задължения е било или би трябвало да бъде изпълнено. Още повече, че ако при договор за продажба, като този в главното производство, трябва да се идентифицира определено задължение, е логично колебанието между задължението за предаване на продадената вещ, което съставлява характерното задължение на договора, и задължението за плащане на цената, което би било основание на иска за връщане на платеното. Без да отричам тази трудност, считам, че е възможно да се приеме, че в конкретния случай на иска за обявяване на нищожност на договора, задължението, което служи за основание на иска, е характерното задължение.

86.      Следователно според мен запитващата юрисдикция основателно отбелязва, че ако приложимостта на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001 бъде призната, би било определящо да се установи мястото, където придобитите от Profit CLN са били или е трябвало да бъдат предадени.

87.      Въз основа на гореизложените съображения считам, че искът за обявяване на договор за нищожен и за връщане на платените суми на основание на нищожност на акта трябва да се разглежда като произтичащ от „дело, свързано с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001.

 Г – По първия въпрос

88.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че за да има тясна връзка между искове, заведени срещу множество ответници, е достатъчно евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса, в защита на който е предявен другият иск, когато са различни предметът на предявените с исковете претенции и документите, на които се основават правните претенции, без помежду им да съществува отношение на евентуалност или несъвместимост.

89.      На практика за Corte suprema di cassazione трудността се състои в това да се установи дали съществува тясна връзка между иска за обявяване на договора за нищожен и връщане на платената цена, който запитващата юрисдикция приема за изключително насочен срещу Commerzbank и Redi, чиито седалища се намират в държави членки извън Италия, и иска за обезщетяване на вреди, основан на лошото управление, вменявано на Profit Holding. Като подчертава, че оплакването, насочено срещу същото, може да има стойност, независимо дали договорът за продажба на CLN е действителен, или нищожен, запитващата юрисдикция отбелязва, че евентуалното уважаване на основателността на иска за възстановяване на платената цена може да се отрази на преценката на конкретно претърпяната щета от Profit. В резултат на това иска да се установи дали възможността за съда да разшири компетентността си при повече ответници се основава на критерий, свързан с чиста целесъобразност, изведен от интереса, свързан с единно разпореждане и решение, или в по-строг смисъл е изведена от риска от противоречащи си решения в логически и правен план.

90.      В тази връзка е уместно да припомним, че Съдът вече е изразил нееднократно позицията си относно обхвата на правилото за специалната компетентност по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001, което предвижда изключение от принципа на компетентността на съда по местоживеене на ответника, прогласен в член 2 от Регламента, като предвижда към ответника да може да бъде предявен иск, ако има повече ответници, пред съда по местоживеене на един от тях, при условие че исковете са свързани помежду си с толкова тясна връзка, че има интерес да бъдат разгледани и решени едновременно, за да се избегнат решения, които биха си противоречали, ако делата се разглеждат поотделно.

91.      Относно преценката за наличие на връзка, тоест на риска от противоречиви съдебни решения, ако исковете се разглеждат поотделно, Съдът е приел, че националната юрисдикция е компетентна да прецени съществуването на такъв риск и в това отношение да вземе предвид всички необходими обстоятелства по делото(54). Считам, че Съдът разумно е въвел това правило, като се има предвид в колко голяма степен тази преценка зависи от особеното фактическо и правно положение на всеки иск, с който е сезирана националната юрисдикция.

92.      Съдът обаче е извел критерии, благодарение на които националният съд може да бъде определен.

93.      В решение Roche Nederland и др.(55) той е приел, че „за да се приеме, че решенията могат да бъдат противоречащи си, не е достатъчно да съществува различие в разрешаването на спора, но е необходимо още това различие да се вписва в рамките на едни и същи фактически и правни обстоятелства“(56). Като нюансира критерия за идентичност на правните обстоятелства, Съдът уточнява в решение Freeport(57), че идентичността на правните основания на предявените срещу различните ответници искове не е част от условията, предвидени за прилагането на член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001(58).

94.      Тези общи насоки не дават много ясна индикация за обхвата на обстоятелството, свързано с противоречивостта на решенията. Вярно е, че преценката на връзката зависи до голяма степен от фактическите обстоятелства на всеки казус, което прави трудно определянето на ясен критерий, който дава възможност да се очертае границата между това, което произтича от връзката, на която се основава изключението от правилото за обичайния съд, и това, което е изключено от нея.

95.      Ще изключа най-напред възможността националната юрисдикция да разшири компетентността си по отношение на съответниците с местоживеене в чужбина само въз основа на съображенията за целесъобразност, колкото и легитимни да са те, изведени от необходимостта от добро правораздаване. Подчиняването на разширяването на компетентността на сезирания съд само на условието да е оправдано от интереса за добро правораздаване би означавало да се обезсмисли принципът на съдебната практика, утвърден в член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съгласно който разширяването на компетентността е подчинено на условието, че съществува риск от противоречиви решения. Освен това тази разпоредба отразява волята на законодателя на Съюза да постигне равновесие между изискванията за добро правораздаване и необходимото спазване на основния принцип за компетентността на съдилищата на държавата членка по местоживеене на ответника, утвърден в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

96.      На следващо място считам, че за да могат да бъдат разглеждани като свързани два иска, насочени срещу различни ответници, не е достатъчно решението, прието по отношение на един от тях, да може да повлияе на отговора, който трябва да се даде на другия. Изискването за различие, което да се вписва в рамките на една и съща фактическа и правна обстановка, налага да се провери дали решенията, които могат да бъдат постановени от две различни съдилища, биха могли да бъдат непоследователни и противоречиви, дори да не е необходимо да се установява, че ще доведат до крайно противоречащи си правни последици.

97.      В тази връзка споделям гледната точка на запитващата юрисдикция, че отделното разглеждане и решаване на иска за нищожност и връщане на платената цена поради дисбаланс на договора, недостатъчност или липса на основание, насочен срещу Commerzbank и Redi, и на иска за отговорност, насочен основно срещу Profit Holding поради лошото управление, вменявано на това дружество, не поражда риск от постановяване на противоречащи си решения.

98.      Съмнявам се, че съществува идентична фактическа обстановка, дори двата иска да са свързани като цяло с последиците от записаните от Profit CLN. Всъщност според запитващата юрисдикция искът за отговорност се основава на различно от вписването фактическо обстоятелство, изведено от твърдението, че дружеството майка е замислило и провело операция в свой интерес или в интерес на трети лица, като е действало преднамерено в ущърб на интересите на дъщерното си дружество.

99.      Според мен не е налице идентична правна обстановка, доколкото предявените искове се различават не само по правните си основания, но и по предмета си. Следователно, както отбелязва запитващата юрисдикция, искът за отговорност може да се развива положително, независимо от успеха или провала на иска за нищожност.

100. Единственото обстоятелство, че евентуалното възстановяване на платената цена, произтичащо от уважаването на основателността на иска за нищожност, би могло да има отражение върху размера на вредата, претърпяна от Profit, в случай че бъде уважено правото му на обезщетяване срещу Profit Holding, според мен не съставлява риск от противоречащи си решения.

101. Следователно предлагам на първия въпрос да се отговори, че член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че за да има връзка между два иска, предявени срещу множество ответници, не е достатъчно евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса, в защита на който е предявен другият иск.

IV –  Заключение

102. С оглед на изложените съображения предлагам на поставените от Corte Suprema di Cassazione въпроси да се отговори по следния начин:

„1)      Член 23 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да бъде тълкуван в смисъл, че:

–        е изпълнено предвиденото в параграф 1, буква а) от посочения член изискване за писмена форма с включването на клауза за пророгация на компетентност в проспекта за емитиране на ценни книжа, като разглежданите в главното производство „credit linked notes“, само когато в подписания от страните договор се посочва приемането на клаузата или съдържа изрично позоваване на този проспект, и

–        клауза за пророгация на компетентност, съдържаща се в проспекта за емитиране на ценни книжа, като разглежданите в главното производство „credit linked notes“, едностранно изготвен от емитента на тези книжа, е противопоставима на третото лице, което ги е придобило от финансов посредник, само ако е установено, че същото е дало действителното си съгласие за тази клауза при условията, предвидени в посочения член.

При все това включването на клауза за пророгация на компетентност в проспекта за емитиране на ценни книжа, като разглежданите в главното производство „credit linked notes“, може да отговаря на форма, съобразена с обичая в международната търговия по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, която позволява да се предположи съгласието на този, на когото тя се противопоставя, при условие че е установено от националната юрисдикция, от една страна, че такова поведение се съблюдава обичайно и редовно от операторите в съответния отрасъл при сключването на договори от този тип, и от друга страна, че страните са поддържали предходни последователни търговски отношения помежду си или с други страни, които работят в съответния отрасъл, или въпросното поведение е достатъчно познато, за да може да се разглежда като утвърдена практика.

2)      Искът за обявяване на договор за нищожен и за възстановяване на платени суми въз основа на недействителен акт, трябва да бъде разглеждан като дело, „свързано с договор“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001.

3)      Член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че за да има връзка между два иска срещу множество ответници, не е достатъчно евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса, в защита на който е предявен другият иск“.


1 – Език на оригиналния текст: френски.


2 – ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.


3 – Наричано по-нататък „Profit“.


4 – Наричано по-нататък „Commerzbank“.


5 – Наричано по-нататък „Profit Holding“.


6 – Наричано по-нататък „E3“.


7 – Наричано по-нататък „Redi“.


8 – Наричани по-нататък „CLN“. Създадени от финансовата практика, CLN са дериватни финансови инструменти, които дават възможност на емитент, наречен „купувач на защита“, да прехвърли на инвеститор, наречен „продавач на защита“, кредитен риск срещу възнаграждение, потенциално по-високо от процента без риск. Правото на възстановяване на капитала в установения срок зависи от ненастъпването на един от тези кредитни рискове, които засягат основен субект, наречен „референтен субект“. Ценните книжа могат да бъдат емитирани с гарантиран или с негарантиран капитал. В последната хипотеза, при настъпването на кредитно събитие, което засяга референтния субект, записалото лице може да получи плащане съгласно процент на възстановяване („паричен сетълмент“) или в ценни книжа на неизправния субект („физически сетълмент“). Относно тези инструменти вж. Henderson, S. K. Credit Derivatives — Credit Derivatives – Law, Regulation and Accounting Issues, Sweet & Maxwell, 1999 г., р. 1, по-специално стр. 4, точка 1.005; Bonneau, T. et Drummond, F. Droit des marchés financiers. 3e éd., Economica, Paris, 2010 г., точка 145, стр. 218, както и Gauvin, A. Droit des dérivés de crédit, Revue banque, Paris, 2003 г., р. 103 sq.


9 – Наричан по-нататък „меморандум“.


10 – Този член се отнася до отговорността на дружеството майка в случай на нарушаване на принципите на доброто управление.


11 – ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3.


12 – Наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“.


13 – Вж. решения Refcomp (C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 18 и цитираната съдебна практика), както и Brogsitter (C‑548/12, EU:C:2014:148, т. 19 и цитираната съдебна практика).


14 – За член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 44/2001 вж. решение Brogsitter (C‑548/12, EU:C:2014:148, т. 19), а за член 23, параграф 1 от Регламента вж. решение Refcomp (C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 19).


15 – Вж. решение Kalfelis (189/87, EU:C:1988:459).


16 – Вж. решение A (C‑112/13, EU:C:2014:2195, т. 50 и цитираната съдебна практика).


17 – Вж. решение Kainz (C‑45/13, EU:C:2014:7, т. 21 и 22 и цитираната съдебна практика). Вж. също така решение OTP Bank (C‑519/12, EU:C:2013:674, т. 23 и цитираната съдебна практика).


18 – Вж. в тази връзка решение Berghoefer (221/84, EU:C:1985:337, т. 13 и цитираната съдебна практика).


19 – Вж. в тази връзка решение MSG (C‑106/95, EU:C:1997:70, т. 14 и цитираната съдебна практика).


20 – Вж. в тази връзка решение Benincasa (C‑269/95, EU:C:1997:337, т. 32).


21 – Вж. в тази връзка решение Refcomp (C‑543/10, EU:C:2013:62).


22 – Формулировката на въпроса го доказва, защото предполага съществуването на договор, чиято юридическа стойност се оспорва.


23 – Решение Estasis Saloti di Colzani (24/76, EU:C:1976:177, т. 10).


24 – Решение Galeries Segoura (25/76, EU:C:1976:178, т. 12).


25 – Вж. решения Coreck (C‑387/98, EU:C:2000:606, т. 13 и цитираната съдебна практика) и Refcomp (C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 27).


26 – Решение Refcomp (C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 28 и цитираната съдебна практика).


27 – Вж. в тази връзка решение MSG (C‑106/95, EU:C:1997:70, т. 17).


28 – C‑543/10, ЕС:C:2013:62.


29 – Точка 33.


30 – C‑214/89, ЕС:C:1992:115.


31 – Точки 15—17.


32 – 71/83, ЕС:C:1984:217.


33 – Точки 24—26. Тази съдебна практика е потвърдена с решение Coreck (С‑387/98, EU:C:2000:606, т. 23—27).


34 – Вж. в тази връзка решение Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37), постановено по-специално във връзка с придобиване на сертификати на приносител.


35 – C‑543/10, ЕС:C:2013:62.


36 – Точка 35.


37 – Вж. решения MSG (C‑106/95, EU:C:1997:70, т. 19) и Castelletti (C‑159/97, EU:C:1999:142, т. 21).


38 – Пак там (съответно точки 21 и 23).


39 – Пак там (съответно точки 23 и 26).


40 – Вж. решение MSG (C‑106/95, EU:C:1997:70, т. 24).


41 – 73/77, ЕU:C:1977:208.


42 – Точка 22, в която наистина решението е изведено от изричните разпоредби на член 16 от Брюкселската конвенция.


43 – 38/81, ЕU:C:1982:79.


44 – Точка 7.


45 – Точка 8.


46 – Вж. Cornu, G. Vocabulaire juridique, 9e éd., PUF, Paris, 2011 г., който определя нищожността като „[с]анкция, заплашваща юридически акт […], който е засегнат от формален порок […] или от нередовност по същество […], която намира изражение в унищожаването на акта“.


47 – Вж. текста на Huet, A. Revue critique de droit international privé. Dalloz, Paris, vol. 2, 1982 г., р. 383, по-специално р. 398.


48 – 38/81, ЕС:C:1982:79.


49 – Точка 7.


50 – Пак там.


51 – ОВ L 177, стр. 6 и поправка в ОВ L 309, 2009 г., стр. 87.


52 – C‑133/11, ЕС:C:2012:664.


53 – Точки 43 и 44. Вж. в тази връзка също решение Tatry (C‑406/92, EU:C:1994:400), в което е постановено, че иск, който цели да се установи, че ответникът е отговорен за увреждане и той да бъде осъден да изплати обезщетение за нанесени вреди, има същото основание и предмет като предходен иск от този ответник, който да установи, че не е налице отговорност за посоченото увреждане (точка 45).


54 – Вж. решение Solvay (C‑616/10, EU:C:2012:445, т. 23 и цитираната съдебна практика).


55 – C‑539/03, EU:C:2006:458.


56 – Точка 26. Курсивът е мой.


57 – C‑98/06, ЕС:C:2007:595.


58 – Точки 38 и 47.