Language of document : ECLI:EU:F:2015:20

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)

24 март 2015 година

Дело F‑61/14

Carola Maggiulli

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Повишаване — Процедура по повишаване за 2013 г. — Решение за неповишаване — Съпоставяне на заслугите“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Maggiulli иска отмяна на решението на Европейската комисия жалбоподателката да не бъде повишена в степен AD 13 в рамките на процедурата по повишаване за 2013 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Maggiulli понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Отчитане на атестационните доклади — Други критерии, които могат да бъдат взети предвид

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 45, параграф 1 от Правилника, за да присъди следващата степен след степента, към която принадлежи длъжностното лице, за целите на сравнителното съпоставяне на заслугите органът по назначаването взема предвид по-конкретно оценката, уменията на съответното длъжностно лице при упражняване на функциите си да ползва езици, различни от тези, за които е представило доказателства, че владее задълбочено, и при необходимост — нивото на функциите, упражнявани от подлежащите на повишаване длъжностни лица. Това са трите основни фактически критерия, които трябва задължително да бъдат взети предвид при съпоставянето на заслугите. В случай на равенство на заслугите между длъжностните лица, които подлежат на повишаване, органът по назначаването може въз основа на трите критерия, посочени изрично в член 45, параграф 1 от Правилника, евентуално да вземе предвид и други критерии, като възрастта на кандидатите и тяхното старшинство в степента или службата.

(вж. точка 28)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Casini/Комисия, T‑132/03, EU:T:2005:324, т. 57

Съд на публичната служба — решения Bouillez и др./Съвет, F‑53/08, EU:F:2010:37, т. 50 и AC/Съвет, F‑9/10, EU:F:2011:160, точка 25

2.      При съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, които подлежат на повишаване, органът по назначаването разполага с широко право на преценка, а съдилищата на Съюза следва в този контекст да проверяват само дали администрацията, с оглед на съображенията, които са в основата на преценката ѝ, е действала в рамките на правомощията си и не е упражнила същите явно неправилно. Следователно Съдът на публичната служба не може да замести със своята преценка за квалификацията и заслугите на кандидатите преценката на посочения орган. Така че не съдът на Съюза следва да осъществява контрол за това дали е обоснована преценката от страна на администрацията на професионалните умения на дадено длъжностно лице, включваща комплексни ценностни съждения, които поради самото си естество не подлежат на обективна проверка. На още по-силно основание Съдът на публичната служба не трябва да преразглежда подробно всички досиета на кандидатите, които могат да бъдат повишавани, за да се увери, че споделя извода, до който е стигнал органът по назначаването, тъй като в противен случай би излязъл от границите на възложения му контрол за законосъобразност, заменяйки със своя преценката на този орган относно заслугите на въпросните кандидати.

Признатото по този начин широко право на преценка на администрацията обаче се ограничава от необходимостта да се извърши грижливо и безпристрастно съпоставяне на заслугите в интерес на службата и съобразно принципа на равно третиране. Макар органът по назначаването да разполага с предвиденото в Правилника правомощие да извършва това съпоставяне съгласно процедурата или метода, която или който счита за най-подходящ, на практика това съпоставяне трябва да се извърши при условията на равнопоставеност и въз основа на сходни източници на информация и сведения.

В рамките на осъществявания от съдилищата на Съюза контрол върху направения от администрацията избор в рамките на процедурите по повишаване, дадена грешка е явна, когато може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин, в светлината на критериите, на които законодателят е подчинил решенията в областта на повишенията и по силата на член 45, параграф 1 от Правилника. Следователно, за да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, трябва са достатъчни, за да бъде лишена от достоверност възприетата от администрацията преценка. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства обжалваната преценка може да се приеме за вярна или валидна.

(вж. точки 29—31)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Casini/Комисия, EU:T:2005:324, т. 52 и 53

Общ съд — решения Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, EU:T:2013:252, т. 35, 41 и 42 и цитираната съдебна практика, и Stols/Съвет, T‑95/12 P, EU:T:2014:3, т. 31

Съд на публичната служба — решения AC/Съвет, EU:F:2011:160, т. 22 и 24 и Buxton/Парламент, F‑50/11, EU:F:2012:51, т. 38 и определение Debaty/Съвет, F‑47/13, EU:F:2013:215, т. 33