Language of document : ECLI:EU:F:2015:55

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

21 април 2015 година

Дело F‑31/11 DEP

BI

срещу

Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop)

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Представляване на агенция на Съюза от адвокат — Предварително твърдо определено възнаграждение — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Материално състояние на жалбоподателя“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски, подадено от Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), след постановяване на определението на Съда на публичната служба от 7 март 2012 г., BI/Cedefop (F‑31/11, EU:F:2012:28)

Решение:      Съдебните разноски по дело F‑31/11, подлежащи на възстановяване от BI в полза на Европейския център за развитие на професионално обучение, са в размер на 5 000 eur.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Искане за определяне на съдебните разноски — Срок за представяне — Задължение за подаване на искането за определяне на съдебните разноски в разумен срок

(член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Хонорар, изплатен от институция, орган, служба или агенция на Съюза на адвоката ѝ — Включване — Нарушаване на принципа на равно третиране на жалбоподателите поради факта че по някои дела се използват услугите на адвокат, а по други не — Липса

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Хонорар, изплатен от институция на адвоката ѝ — Включване — Обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на съдебните разноски — Материално състояние на страната, осъдена да заплати съдебните разноски — Изключване

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Искането за определяне на съдебните разноски трябва да се направи в разумен срок, след изтичането на който страната, осъдена да ги заплати, ще има основание да смята, че страната кредитор се е отказала от правото си. Преценката дали даден срок е разумен, трябва обаче да се направи с оглед на съвкупността от характерните за всяко дело обстоятелства, по-конкретно с оглед на значението на спора за заинтересованото лице, сложността на делото и поведението на страните.

Когато става въпрос за поведението на страните, макар подаването на жалба да не спира изпълнението, разбираемо е, че страна, която има право да ѝ бъдат заплатени разноските, може да изчака да изтече срокът за обжалване и след това да подаде искането си за възстановяване на разноските.

(вж. точки 14 и 16)

Позоваване на:

Съд — решение за преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 28, 30 и 33 и определение Dietz/Комисия, 126/76 DEP, EU:C:1979:158, т. 1

Първоинстанционен съд — определение Air France/Комисия, T‑2/93 DEP, EU:T:1996:48, т. 10 и сл.

Съд на публичната служба — определение BI/Cedefop, F‑31/11, EU:F:2012:28

2.      От член 19, първа алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут, е видно, че що се отнася до начина, по който смятат да бъдат представлявани пред Съда на Съюза, институциите на Европейския съюз са свободни да ангажират адвокат, който да ги подпомага. С оглед на това възнаграждението на този адвокат се включва в съдържанието на понятието за необходими за производството разходи, без институцията да е длъжна да доказва, че помощта на този адвокат е била обективно обоснована. За целите на прилагането на посочената разпоредба от Статута на Съда органите на Съюза следва да бъдат приравнени на посочените институции.

Освен това обстоятелството, че орган на Съюза е ангажирал представител и външен адвокат, е без значение за това дали съответните съдебни разноски евентуално подлежат на възстановяване, тъй като нищо не позволява те да се изключат по принцип. То може обаче да има значение при определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които в крайна сметка трябва да бъдат възстановени. Затова не може да става въпрос за нарушение на принципа на равно третиране на жалбоподателите, когато институция или орган на Съюза реши да използва услугите на адвокат по някои дела, докато по други дела тази институция или този орган е представляван от служителите си.

Всяко друго виждане, което поставя правото на институция или орган на Съюза да иска частично или пълно възстановяване на изплатения хонорар на адвокат в зависимост от доказването на „обективна“ необходимост от използването на неговите услуги, на практика би ограничило непряко свободата, гарантирана с член 19, първа алинея от Статута на Съда, и би принудило съдилищата на Съюза да извършват преценка вместо институциите и органите, отговарящи за организацията на службите си. Тази задача обаче не е съвместима нито с член 19, първа алинея от Статута на Съда, нито с правомощието на институциите и агенциите на Съюза да определят вътрешната си организация с оглед на воденето на техните дела в съдилищата на Съюза. От това следва, че обстоятелството, че орган на Съюза има правен отдел, не се отразява на възможността за възстановяване на съдебните разноски за изплатеното от този орган възнаграждение на адвокат, който не е негов служител.

(вж. точки 30—33)

Позоваване на:

Съд — определение Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑554/11 P‑DEP, EU:C:2013:706, т. 17

Общ съд — определение Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P‑DEP, EU:T:2014:1083, т. 24—26 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — определение Chatzidoukakis/Комисия, F‑84/10 DEP, EU:F:2014:41, т. 21

3.      При определяне на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски съдът на Съюза не е оправомощен да определя дължимия от страните на техните адвокати хонорар, а размера, до който този хонорар може да бъде възстановен от страната, осъдена да заплати съдебните разноски. Когато се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

Освен това, когато в правото на Съюза не съществуват разпоредби от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.

В това отношение, тъй като хонорарът е предварително твърдо определен, дори при липсата на опис на предоставените от адвоката услуги и времето, което им е било отделено, само въз основа на факта, че има изготвена писмена защита, може да се заключи, че този адвокат действително е представил документи и е извършил действия, необходими за производството пред Съда на публичната служба. Впрочем обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му представят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.

Освен това материалното състояние на страна, която е осъдена да заплати съдебните разноски, не попада сред критериите, въз основа на които размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски се определя от съда на Съюза в рамките на производство за определяне на съдебните разноски.

(вж. точки 35, 36, 41, 42 и 48)

Позоваване на:

Общ съд  — определения Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, EU:T:2013:269, т. 20 и Longinidis/Cedefop, EU:T:2014:1083, т. 67

Съд на публичната служба — решение Blais/ЕЦБ, F‑6/08, EU:F:2008:160, т. 111—116; определения Martinez Erades/ЕСВД, F‑64/12 DEP, EU:F:2013:111, т. 21 и Chatzidoukakis/Комисия, EU:F:2014:41, т. 22 и 23 и цитираната съдебна практика