Language of document : ECLI:EU:F:2015:60

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

18 юни 2015 година

Дело F‑27/13

CX

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Дисциплинарно производство — Функция и правомощия, съответно на дисциплинарния съвет и на органа по назначаването — Дисциплинарно наказание — Понижаване, последвано от решение за повишаване — Пропорционалност на санкцията“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която CX по същество иска, от една страна, решението от 5 юни 2012 г., с което Европейската комисия му налага санкция понижаване от степен AD 9 в степен AD 8, да бъде отменено и от друга страна, Комисията да бъде осъдена да поправи вредите, които CX счита, че е претърпял

Решение:      Отхвърля жалбата. CX понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Производство пред Дисциплинарния съвет — Срокове, определени в приложение IX към Правилника — Срокове, които не се прекратителни — Принцип на добра администрация

(член 22, параграф 1 от приложение ІX към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Функции и правомощия, съответно на дисциплинарния съвет и на органа по назначаването — Преценка дали са установени фактите, свързани с предполагаемото нарушение

(членове 18 и 25 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове — Задължение на администрацията да действа в разумен срок — Преценка

(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Понижаване — Взаимовръзка с прието впоследствие решение за повишаване по отношение на същото длъжностно лице

(членове 45 и 86 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Понижаване — Право на преценка на органа по назначаване — Обхват

(член 9 от приложение ІX към Правилника за длъжностните лица)

1.      Предвиденият в член 22, параграф 1 от приложение IX към Правилника срок не е прекратителен. Тази разпоредба е израз на принципа на добра администрация, чиято цел е да се избегне, в интерес както на администрацията, така и на длъжностните лица, неоправдано забавяне при приемането на решението, с което приключва дисциплинарното производство. Ето защо дисциплинарните органи са длъжни да проведат надлежно дисциплинарното производство и да действат така, че всяко следващо процесуално действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното. Неспазването на разумен срок, което се преценява единствено с оглед на конкретните по делото обстоятелства, може да доведе до отмяна на приетия извън този срок акт, по-специално при нарушаване на правото на защита.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения N/Комисия, T‑198/02, EU:T:2004:101, т. 125 и François/Комисия, T‑307/01, EU:T:2004:180, т. 47 и цитираната съдебна практика

2.      Органът по назначаването може да обсъди разглежданите в дисциплинарно производство факти и да им даде оценка, която е различна от съдържащата се в становището на дисциплинарния съвет, при условие че в това отношение мотивира обстойно решението си.

На практика в никоя разпоредба от Правилника не се предвижда, че становището на дисциплинарния съвет е задължително за този орган, що се отнася до това дали са установени фактите, свързани с предполагаемото нарушение. Напротив, от анализа на член 18 във връзка с член 25 от приложение IX към Правилника следва, че становището на дисциплинарния съвет, който е консултативен орган, не обвързва в това отношение органа по назначаването.

Всъщност в член 18 от приложение IX към Правилника не се предвижда, че становището на дисциплинарния съвет има обвързващ характер.

От друга страна обаче, от член 25 от приложение IX към Правилника е видно, че органът по назначаването има право да се позове на фактическите констатации, извършени в окончателен осъдителен акт, дори и съответното длъжностно лице да оспорва извършването на деянията в хода на дисциплинарното производство. С други думи, законодателят е искал да ограничи правомощията на органа по назначаването при преценката на това дали са извършени разглежданите в дисциплинарно производство деяния, конкретно когато във връзка със същите деяния успоредно се води наказателно производство. В замяна на това законодателят не е предвиждал, че посоченият орган не може да се отклонява изцяло или частично от становището на дисциплинарния съвет.

Въпреки това дисциплинарният съвет не е лишен от съществената си функция на консултативен орган и съответното длъжностно лице разполага със съществена гаранция, тъй като органът по назначаването е длъжен да се мотивира всеки път, когато реши да се отклони от становището на дисциплинарния съвет, включително по отношение на преценката на фактите.

(вж. точки 54—58)

Позоваване на:

Съд — решение F./Комисия, 228/83, EU:C:1985:28, т. 16

Първоинстанционен съд — решение Stevens/Комисия, T‑277/01, EU:T:2002:302, т. 76 и определение Di Rocco/CES, T‑8/92, EU:T:1992:122, т. 28

Съд на публичната служба — решение Bedin/Комисия, F‑128/14, EU:F:2015:51, т. 30

3.      От принципа на добра администрация следва, че дисциплинарните органи са длъжни да проведат дисциплинарното производство с дължимата грижа и да действат така, че всяко следващо процесуално действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното. Неразумната продължителност на дисциплинарно производство може да се дължи както на воденето на предварителните административни разследвания, така и на самото дисциплинарно производство като такова. Разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата по всеки случай, и по-специално предвид значението на спора за заинтересованото лице, сложността на случая, както и поведението на жалбоподателя и на компетентните органи.

(вж. точка 77)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, EU:F:2010:2, т. 390—393

4.      Що се отнася до длъжностно лице, по отношение на което са приети решение за налагане на дисциплинарно наказание „понижаване“ и впоследствие решение за повишаването му със задна дата, тези решения представляват два отделни и самостоятелни административни акта, почиващи на две различни правни основания — единият на член 86, а другият на член 45 от Правилника. С тези две решения също така се преследват различни и противоположни цели. В това отношение никъде в Правилника не се предвижда, че дисциплинарно решение за понижаване автоматично се ползва с предимство пред последващо решение за повишаване, ако адресатът на двете решения е едно и също длъжностно лице или служител.

Освен това повишаването по естеството си е правен акт, който не допуска нито наличието на отлагателно или прекратително условие, нито ограничение във времето. Всъщност предвид по-специално членове 4 и 6 от Правилника следва да се приеме, че Правилникът не допуска повишаването pro tempore на длъжностно лице или служител от 1 януари на дадена година например до 1 юли следващата година.

(вж. точки 95, 99 и 100)

5.      Що се отнася до избора на дисциплинарното наказание, което трябва да се наложи, съгласно член 9 от приложение IX към Правилника компетентният орган по назначаването няма право да санкционира съответното длъжностно лице, като го „класира“ директно в определена степен, а има единствено право временно или окончателно да го понижи от степента, която лицето действително притежава към момента на прилагане на посочената санкция.

(вж. точка 101)