Language of document : ECLI:EU:F:2015:53

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

9 юни 2015 година

Дело F‑65/14

EF

срещу

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

„Публична служба — Персонал на ЕСВД — Длъжностни лица — Процедура за повишаване за 2013 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 13 — Възражение от жалбоподателя срещу списъка на предлаганите за повишаване длъжностни лица — Член 45 от Правилника — Минимален стаж в степента от две години — Изчисляване на двегодишния срок — Дата на решението за повишаване“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която EF иска отмяна на решенията на Органа по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 9 и от 14 октомври 2013 г. той да не бъде повишен в степен AD 13 в процедурата за повишаване за 2013 г. (наричана по-нататък „процедурата за повишаване за 2013 г.“)

Решение:      Отхвърля жалбата. EF понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе направените от Европейската служба за външна дейност съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Условия — Минимално прослужено време в степента — Изискване за съвпадане с периода, обхванат от атестационните доклади — Липса — Дата, която следва да се вземе под внимание

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Критерии — Лични заслуги на кандидатите — Право на преценка на Органа по назначаване

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Жалба на неповишен кандидат, подадена по административен ред — Решение за отхвърляне — Мотивиране — Обхват

(член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От член 45 от Правилника е видно, че длъжностните лица, които се избират за повишаване, трябва да са прослужили най-малко две години в своята степен. Тази разпоредба не предвижда като допълнително условие изискваните две прослужени години да съвпадат точно с периода от две години, обхванат от двата годишни атестационни доклада, които по принцип се изготвят за всяко длъжностно лице за периода, който съответства на календарната година.

За преценката на това дали длъжностното лице има необходимото минимално прослужено време, за да може то да бъде избрано за повишаване, обаче е релевантна датата на решението за повишаване.

От друга страна, член 45 от Правилника не изисква датата, на която трябва да бъде изпълнено условието за прослужено време, непременно да съвпада с края на атестационния период, обхванат от годишния атестационен доклад.

(вж. точки 26, 27 и 29)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Casini/Комисия, T‑132/03, EU:T:2005:324, т. 84

Съд на публичната служба — решение Balabanis и Le Dour/Комисия, F‑77/05, EU:F:2006:127, т. 35

2.      Обстоятелството, че длъжностно лице има явни и признати заслуги, не изключва при съпоставянето на заслугите на кандидатите за повишаване други служители да бъдат с по-големи заслуги.

В това отношение администрацията, като се основава на атестационните доклади на повишените длъжностни лица и като преценява, че заслугите на тези длъжностни лица са по-големи от тези на заинтересованото лице, не допуска явна грешка в преценка, т.е. грешка, която може лесно да бъде установена, тъй като тя може да бъде открита по очевиден начин.

Същият извод се налага и по отношение на съображението, свързано с критерия за ползване на езиците, според който владеенето на английски и на френски език като общо правило е достатъчно за функционалните нужди на органа на Съюза и затова ползата от владеенето на други езици е от вторично значение.

Що се отнася до отговорностите на заинтересованото лице в неговите отделни функции, то не доказва, че съображението на администрацията, че тези отговорности съответстват на обичайно упражняваните от длъжностно лице в същата степен и че вследствие на това те не се преценяват като особени заслуги за повишаване, е опорочено от явна грешка в преценката.

(вж. точки 43—46)

Позоваване на:

Съд — решение Cubero Vermurie/Комисия, C‑446/00 P, EU:C:2001:703, т. 21

Първоинстанционен съд — решение Morello/Комисия, T‑164/00, EU:T:2002:312, т. 100

Съд на публичната служба — решение Trentea/FRA, F‑112/10, EU:F:2012:179, т. 104

3.      Органът по назначаването не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на отстранените кандидати. Въпреки това обаче той трябва да мотивира своето решение, с което отхвърля подадена по реда на член 90, параграф 2 от Правилника административна жалба от неповишен кандидат, тъй като се приема, че мотивите на това решение за отхвърляне на жалбата съвпадат с мотивите на решението, срещу което е подадена административната жалба.

Като се има предвид, че съгласно текста на член 45 от Правилника длъжностните лица „се избират“ за повишаване, мотивите следва да се отнасят само до наличието на нормативноопределените условия, на които Правилникът подчинява правомерния характер на повишението. В частност органът по назначаването не е длъжен да излага пред неповишения кандидат своята преценка, извършена чрез сравнение между него и избраните за повишаване кандидати.

(вж. точки 50 и 51)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Contargyris/Съвет, T‑6/96, EU:T:1997:76, т. 147 и 148

Съд на публичната служба — решение Merhzaoui/Съвет, F‑18/09, EU:F:2011:180, т. 71 и цитираната съдебна практика