Language of document : ECLI:EU:F:2015:36

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)

29 април 2015 година

Дело F‑17/14

Carlos Ibáñez Martínez

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Присъждане на точки за заслуги — Становище на комитета по атестиране — Широко право на преценка на администрацията — Равно третиране“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Ibáñez Martínez иска отмяната на решението на Европейския парламент да му бъдат присъдени две точки за заслуги в рамките на процедурата по повишаване за 2012 г., доколкото с това решение не му се присъжда трета точка

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Ibáñez Martínez понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейския парламент.

Резюме

Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

Администрацията разполага с широко право на преценка при оценяването на заслугите, които следва да бъдат взети под внимание в рамките на решение за повишаване на основание член 45 от Правилника и също следователно се отнася за присъждането на точките за заслуги. Затова контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до проверката на това дали с оглед на различните съображения и основания, които са довели до преценката на администрацията, последната е действала в границите на допустимото и не е използвала правомощията си по явно погрешен начин.

При все това установяването на явна грешка, допусната от страна на администрацията в преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, предполага, че доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, са достатъчни, за да лишат от достоверност възприетата от компетентния орган преценка на фактите. С други думи, основанието, изведено от твърдение за явна грешка, трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от съответното длъжностно лице доказателства разглежданата преценка може да се приеме за вярна или валидна. В областта на повишаването следователно дадена грешка може да се квалифицира като явна само когато тя може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин, в светлината на критериите, на които законодателят е искал да подчини решенията в тази област.

В това отношение администрацията разполага с широко право на преценка относно значението, което придава на всеки от трите критерия, предвидени в член 45, параграф 1 от Правилника, като неговите разпоредби не изключват възможността за балансиране помежду им.

(вж. точки 42—44)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — решение Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, EU:T:2013:252, т. 123

Съд на публичната служба — решения Collee/Парламент, F‑148/06, EU:F:2008:169, т. 39 и 40, Canga Fano/Съвет, F‑104/09, EU:F:2011:29, т. 35, Buxton/Парламент, F‑50/11, EU:F:2012:51, т. 37 и 38 и Bouillez/Съвет, F‑75/11, EU:F:2012:152, т. 58