Language of document : ECLI:EU:F:2015:46

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

18 май 2015 година

Дело F‑44/14

Jaana Pohjanmäki

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Съответни роли на органа по назначаването и на ККП — Липса на атестационни доклади — Липса на запознаване от страна на членовете на ККП с атестационните доклади — Съвместимост на функциите на докладчик в ККП и на бивш атестиращ — Явна грешка в преценката — Прослужено време в степента — Ниво на упражняваните функции — Задължение за полагане на грижа“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Pohjanmäki иска решението на Съвета на Европейския съюз да не я повиши в степен AD 13 в процедурата по повишаване за 2013 г., да бъде отменено, както и Съветът да бъде осъден да я обезщети за претърпените вследствие на това решение неимуществени вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Pohjanmäki да понесе половината от направените от нея съдебни разноски. Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе наред с направените от него съдебни разноски и половината от тези на г‑жа Pohjanmäki.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Правила — Отчитане на атестационните доклади — Непълно лично досие, при чието водене са допуснати нередности — Последици

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Правила — Отчитане на атестационните доклади — Предварително разглеждане от консултативни комисии по повишаване — Правила — Разглеждане на атестационните доклади само от един член на консултативната комисия по повишаване — Допустимост

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Правила — Отчитане на атестационните доклади — Предварително разглеждане от консултативни комисии по повишаване — Правила — Проучване на атестационните доклади от член на консултативната комисия по повишаване, оценявал съответното длъжностно лице — Допустимост

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Решение за отхвърляне — Замяна на мотивите на оспорвания акт

(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на прослуженото време в степента — Субсидиарен характер — Отчитане на неизменността на заслугите във времето — Обхват

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Критерии, които могат да бъдат взети предвид — Ниво на упражняваните функции

(членове 5 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Повишаване — Жалба на неповишен кандидат, подадена по административен ред — Решение за отхвърляне — Задължение за мотивиране — Обхват — Непълнота на мотивите — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Условия

(членове 25 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.     За да се отмени решение за неповишаване, не е достатъчно досието на кандидата да е непълно и при воденето му да са допуснати нередности, а трябва също да се установи, че това обстоятелство е имало решаващо значение за изхода на процедурата по повишаване.

Така, що се отнася до нередностите при воденето на личното досие, и по-конкретно липсата на сведения за работата на длъжностното лице през два периода, обхващащи общо седем месеца, не се установява, че тази нередност е имала решаващо значение за процедурата по повишаване. Всъщност периодът от общо седем месеца, през който работата на заинтересованото лице не е била оценена в рамките на атестационния доклад, е много кратък в сравнение с осемте години, прослужени в съответната степен, и заинтересованото лице не доказва, нито дори твърди, че заслугите му през тези седем месеца са били от такова значение, че резултатът от съпоставянето на заслугите е можел да бъде различен, ако те бяха взети предвид.

(вж. точки 41, 43 и 44)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение Sabbag Afota/Съвет, F‑9/11, EU:F:2011:196, т. 42—44

2.     Когато въведената от институцията система за повишаване допуска в рамките на консултативната комисия по повишаване да се определи докладчик, който да проучи досиетата и атестационните доклади и да запознае с тях консултативната комисия по повишаване, фактът, че с атестационните доклади на някое от подлежащите на повишаване длъжностни лица се е запознал само един от членовете на консултативната комисия по повишаване, не е основание да се заключи, че съпоставянето на заслугите е като цяло нередовно. Освен това, доколкото вътрешният правилник на институцията не предвижда особена процедура или формалности за определянето на докладчика на консултативната комисия по повишаване, фактът, че един от членовете ѝ се е запознал с атестационните доклади, е достатъчен, за да се приеме, че същият е действал като докладчик на консултативната комисия по повишаване.

(вж. точка 46)

3.     Когато въведената от институцията система за повишаване допуска в рамките на консултативната комисия по повишаване да се определи докладчик, който да проучи досиетата и атестационните доклади и да запознае с тях консултативната комисия по повишаване, и в случай че първият оценител на подлежащото на повишаване длъжностно лице е член на консултативна комисия по повишаване, този член не трябва да участва в разискванията за съответното длъжностно лице. Това последно правило обаче няма причина да се прилага и по отношение на функцията на докладчика, която въпросният член е поканен да изпълнява в рамките на консултативната комисия по повишаване, на етапа на проучване на досиетата и съответните доклади.

(вж. точка 49)

4.     Поради етапността на досъдебната процедура администрацията може при обжалване по административен ред да преразгледа обжалвания акт от гледна точка на нови фактически и правни обстоятелства и ако е необходимо да измени или допълни мотивите за приемането му.

(вж. точка 52)

Позоваване на:

Общ съд — решение Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 34, 35 и 45

Съд на публичната служба — решения AZ/Комисия, F‑26/10, EU:F:2011:163, т. 38 и BD/Комисия, F‑36/11, EU:F:2012:49, т. 47

5.     Член 45 от Правилника изисква за повишаване да се избират само най-заслужилите подлежащи на повишаване длъжностни лица. Поради това прослуженото време на дадена длъжност и с дадена степен може да бъде при повишаването на длъжностното лице само субсидиарен критерий, в случай че се установят равни заслуги с други подлежащи на повишаване длъжностни лица.

Критерият за неизменност на заслугите във времето не е отделен от изброените в член 45 от Правилника три критерия, а се отнася пряко до първия от тях, основан на докладите от атестирането на длъжностните лица, и дава възможност на органа по назначаването да намери справедливо равновесие между целта да се осигури бърз служебен напредък на длъжностните лица, които се справят блестящо и имат изключително високо ниво на работа, и целта да се осигури нормално кариерно развитие на длъжностните лица, които през дълъг период от време поддържат постоянно високо ниво на работа.

(вж. точки 57 и 58)

Позоваване на:

Общ съд — решение Stols/Съвет, T‑95/12 P, EU:T:2014:3, т. 40—45

Съд на публичната служба — решения Barbin/Парламент, F‑68/09, EU:F:2011:11, т. 91 и Nieminen/Съвет, F‑81/12, EU:F:2014:50, т. 43 и 44, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑464/14 P

6.     При съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, органът по назначаването разполага с широко право на преценка, а съдът на Съюза следва да проверява само дали администрацията, предвид съображенията в основата на преценката ѝ, е действала в рамките на правомощията си и не е упражнила същите явно неправилно. Следователно съдът не може да заменя със своя направената от органа по назначаването преценка на квалификацията и заслугите на кандидатите.

В това отношение дадена грешка е явна, когато може лесно да бъде открита и е очевидна в светлината на критериите, с които законодателят е обвързал вземането на решенията за повишаване. Следователно, за да се установи, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, доказателствата, които жалбоподателят следва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да се изключи правдоподобността на изводите на администрацията. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства оспорваните изводи може да се приемат за верни или допустими.

(вж. точки 61 и 62)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решения AC/Съвет, F‑9/10, EU:F:2011:160, т. 22—24 и Nieminen/Съвет, EU:F:2014:50, т. 59

7.     Съгласно принципа за съответствие между степента и длъжността, закрепен в член 5 от Правилника, длъжностните лица и служители от една и съща степен заемат длъжности с равностойни функции. Следователно при съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица администрацията взема предвид нивото на упражняваните от тях функции, когато същите надхвърлят обичайно възлаганите на длъжностно лице от същата степен.

(вж. точка 66)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение Merhzaoui/Съвет, F‑18/09, EU:F:2011:180, т. 59

8.     Макар да не е длъжен да мотивира решенията за повишаване пред неповишените кандидати, органът по назначаването все пак е длъжен да мотивира решението си, с което отхвърля жалбата, която неповишеният кандидат е подал по административен ред срещу решението да не бъде повишен, като мотивите на решението за отхвърляне следва да съвпадат с мотивите на обжалваното по административен ред решение.

В този контекст пълнотата на мотивите трябва да се преценява с оглед на основните доводи, на които институцията отговаря. Тъй като съгласно член 45 от Правилника органът по назначаването избира кои от съответните длъжностни лица да повиши, достатъчно е мотивите на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, да посочват как са били приложени спрямо индивидуалното положение на длъжностното лице законоустановените и предвидени в Правилника условия за повишаване.

Освен това, ако решението на органа по назначаването съдържа наченки на мотиви, в хода на съдебното производство могат да бъдат внесени допълнителни уточнения.

(вж. точки 79, 80 и 83)

Позоваване на:

Общ съд — определение Van Neyghem/Съвет, T‑113/13 P, EU:T:2013:568, т. 17

Съд на публичната служба — решения AC/Съвет, EU:F:2011:160, т. 29; Sabbag Afota/Съвет, EU:F:2011:196, т. 65 и Bouillez и др./Съвет, F‑11/11, EU:F:2012:8, т. 22