РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
23 декември 2015 година(*)
„Жалба за отмяна — Замяна на обжалваното решение в хода на производството — Предмет на жалбата — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Подлагане на ново психоактивно вещество на контролни мерки — Приложима правна уредба след влизането в сила на Договора от Лисабон — Преходни разпоредби — Консултация с Европейския парламент“
По дело C‑595/14
с предмет жалба за отмяна, подадена на основание член 263 ДФЕС на 19 декември 2014 г.,
Европейски парламент, за който се явяват F. Drexler, A. Caiola и M. Пенчева, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват K. Pleśniak и K. Michoel, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състава, D. Šváby, J. Malenovský, M. Safjan и M. Vilaras, съдии,
генерален адвокат: Y. Bot,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Европейският парламент иска отмяна на Решение за изпълнение 2014/688/ЕС на Съвета от 25 септември 2014 година за подлагане на 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин) на мерки за контрол (ОВ L 287, стр. 22, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Правна уредба
Решение 2005/387/ПВР
2 Член 1 от Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 година относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества (ОВ L 127, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 170) гласи:
„С настоящото решение се въвежда система за бърз обмен на информация за нови психоактивни вещества. […]
Освен това настоящото решение предвижда оценка на рисковете, свързани с новите психоактивни вещества, така че действащите в държавите членки мерки за контрол върху наркотичните вещества и психотропните вещества да могат да бъдат прилагани в еднаква степен и върху нови психоактивни вещества“.
3 Член 6 от посоченото решение предвижда, че Съветът на Европейския съюз може да поиска изготвяне на доклад за оценка на рисковете, свързани с ново психоактивно вещество.
4 Член 8 от посоченото решение, озаглавен „Процедури за въвеждане на мерки за контрол за нови психоактивни вещества“, е формулиран, както следва:
„1. Комисията внася в Съвета шест седмици след получаване на доклада за оценка на риска инициатива за въвеждане мерки за контрол за новото психоактивно вещество. […]
2. Ако Комисията не счете за необходима инициативата за въвеждане мерки за контрол на новото психоактивно вещество, една или няколко държави членки могат да внесат в Съвета такава инициатива, за предпочитане в срок шест седмици след постъпване на доклада на Комисията в Съвета.
3. Ако бъде внесена инициатива по параграф 1 или 2, Съветът с квалифицирано мнозинство взема решение по член 34, параграф 2, буква в) [ЕС] дали да бъдат въведени мерки за контрол за новото психоактивно вещество“.
Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1875
5 Текстът на съображения 34 и 35 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1875 на Съвета от 8 октомври 2015 година за подлагане на 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин) на мерки за контрол (ОВ L 275, стр. 38) е следният:
„(34) В решението си от 16 април 2015 г. по съединени дела C‑317/13 и C‑679/13 [(EU:C:2015:223)] Съдът на Европейския съюз посочи, че преди да приеме решения за изпълнение на основание член 8, параграф 3 от Решение 2005/387/ПВР, Съветът следва да се консултира с Европейския парламент. [Обжалваното решение] беше прието без такова предварително консултиране, с което следователно е допуснато процесуално нарушение. Поради това [обжалваното решение] следва да бъде заменено с настоящото решение.
(35) С оглед да се осигури последователност на мерките за контрол на територията на Съюза, […] настоящото решение следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на крайния срок, в който да подложат тези нови психоактивни вещества на мерки за контрол и наказателноправни санкции в националното им право съгласно предвиденото в член 2 от [обжалваното решение]“.
6 Член 1 от това решение предвижда:
„Въвеждат се мерки за контрол на територията на Съюза по отношение на следните нови психоактивни вещества:
а) 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил) фенилетиламин (25I-NBOMe);
б) N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921);
в) 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV);
г) 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил) циклохексанон (метоксетамин)“.
7 Член 2 от посоченото решение предвижда:
„[Обжалваното решение] се заменя, без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на крайния срок, в който да подложат 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин) на мерки за контрол и наказателноправни санкции в националното им право съгласно предвиденото в член 2 от [обжалваното решение]“.
8 Съгласно член 3 от същото решение то влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Обжалваното решение
9 Обжалваното решение, което взема предвид Договора за функционирането на ЕС, Решение 2005/387, и по-специално член 8, параграф 3 от последното, предвижда в член 1:
„Въвеждат се мерки за контрол на територията на Съюза по отношение на следните нови психоактивни вещества:
а) 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил) фенилетиламин (25I-NBOMe);
б) N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921);
в) 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV);
г) 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил) циклохексанон (метоксетамин)“.
10 Член 2 от това решение предвижда, че до 2 октомври 2015 г. държавите членки вземат необходимите мерки да подложат психоактивните вещества, посочени в член 1, на мерките за контрол и наказателноправните санкции, предвидени в националното им законодателство.
Искания на страните
11 Парламентът иска от Съда:
– да отмени обжалваното решение,
– да запази последиците от това решение до замяната му с нов акт, и
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
12 Съветът иска от Съда:
– да установи липсата на основание за произнасяне по същество по настоящото дело,
– при условията на евентуалност, да отхвърли първото твърдение на Парламента като неоснователно, и
– в случай че Съдът отмени обжалваното решение, да запази неговите последици до замяната му с нов акт.
По жалбата
По предмета на жалбата
Доводи на страните
13 Съветът твърди, че след като обжалваното решение е отменено и заменено с Решение за изпълнение 2015/1875, прието след консултация с Парламента и предвиждащо подлагане на мерки за контрол на същите психоактивни вещества като посочените в обжалваното решение, Съдът трябва да констатира липсата на основание за произнасяне по същество по настоящото дело.
14 Действително от постоянната практика на Съда следвало, че предметът на спора и правният интерес трябва да продължават да съществуват до обявяването на съдебното решение, което предполагало жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала.
15 Освен това Съветът счита, че макар Съдът да е допуснал, че правният интерес на жалбоподателя може да продължи да съществува, когато твърдяното неправомерно положение може да се възпроизведе в бъдеще независимо от обстоятелствата по разглежданото дело, настоящият случай е различен, тъй като Съветът вече е предприел мерките във връзка с изпълнението на решения Парламент/Съвет (C‑317/13 и C‑679/13, EU:C:2015:223) и Парламент/Съвет (C‑540/13, EU:C:2015:224) и е заличил от правния ред на Съюза неправомерността, опорочаваща обжалваното решение.
Съображения на Съда
16 Доколкото Съветът се позовава на отмяната и замяната на обжалваното решение с Решение за изпълнение 2015/1875, следва да се напомни, че отмяната на обжалвания акт, настъпила след подаването на жалба, сама по себе си не поражда задължение за съда на Съюза да констатира липсата на основание за произнасяне по същество поради отпаднал предмет на делото или липса на правен интерес към датата на обявяване на съдебното решение (решение Xeda International и Pace International/Комисия, C‑149/12 P, EU:C:2013:433, т. 32 и цитираната съдебна практика).
17 Все пак, както отбелязва Съветът, от постоянната практика на Съда следва, че правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а). Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала (вж. в този смисъл решение Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 61 и цитираната съдебна практика).
18 При това положение Съдът е стигнал до извода, че когато в хода на производството обжалваният акт е престанал да поражда правни последици, той следва да прецени in concreto запазването на правния интерес на жалбоподателя, като вземе предвид по-специално последиците от твърдяната неправомерност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна (вж. в този смисъл решение Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 62 и 65).
19 Същевременно е важно да се отбележи, че това разрешение е било възприето по дела, образувани по жалби, чиято допустимост се обуславя от доказването на правен интерес у жалбоподателя, тъй като жалбите са подадени от физически или юридически лица по член 263, четвърта алинея ДФЕС.
20 Правото на жалба на Парламента, предвидено в член 263, втора алинея ДФЕС, подобно на правото на жалба на държавите членки, предвидено в същата разпоредба, обаче не е обусловено от доказването на правен интерес (вж. в този смисъл решение Парламент/Съвет, C‑355/10, EU:C:2012:516, т. 37).
21 При това положение решението на Съда да се произнесе или, обратно, да констатира липсата на основание за произнасяне по същество по настоящото дело, не би могло от гледна точка на логиката да зависи от проверката дали продължава да е налице правен интерес у Парламента след приемане на Решение за изпълнение 2015/1875.
22 При все това Съдът е имал възможност да констатира, че основанието за произнасяне по подадени от държави членки жалби е отпаднало, когато след отмяната или оттеглянето на обжалвания акт посочените държави са постигнали целения с жалбите си резултат (вж. в този смисъл определение Германия/Комисия, C‑46/96, EU:C:1997:103, т. 6, както и решения Италия/Комисия, C‑372/97, EU:C:2004:234, т. 37 и Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, EU:C:2005:714, т. 25).
23 В случая се налага констатацията, че при всички положения заместването на обжалваното решение с Решение за изпълнение 2015/1875 е запазило отпадналите последици на обжалваното решение и следователно не е произвело последици, еквивалентни на онези, които биха произтекли по принцип от отмяната на това решение.
24 В този смисъл, видно от член 1 във връзка с член 3 от посоченото решение за изпълнение, предвиденото от него задължение за въвеждането на мерки за контрол по отношение на съответните психоактивни вещества е започнало да поражда действие едва в деня след публикуването на решението за изпълнение в Официален вестник на Европейския съюз. Оттук следва, че това задължение не е в състояние да замести предвиденото в обжалваното решение еквивалентно задължение за периода до влизането в сила на споменатото решение за изпълнение.
25 Също така, макар от съображение 34 и член 2 от Решение за изпълнение 2015/1875 да произтича, че то заменя обжалваното решение, в решението за изпълнение няма данни, че замяната е с обратна сила.
26 Обратно, от съображение 35 и член 2 от посоченото решение за изпълнение следва, че то се прилага, „без да се засягат“ задълженията, произтичащи от обжалваното решение по отношение на крайния срок за подлагане на разглежданите психоактивни вещества на мерки за контрол и наказателноправни санкции, а именно най-късно на 2 октомври 2015 г. От това следва, че Съветът нито е имал намерение да оспорва валидността на посочените задължения, произтичащи от обжалваното решение, нито е въвел с обратна сила валидността на същите на основание Решение за изпълнение 2015/1875.
27 Освен това следва да се отбележи, че пред Съда Съветът е посочил само отмяната и замяната на обжалваното решение с Решение за изпълнение 2015/1875, без да твърди, че замяната е имала ефект ex tunc, равностоен на отмяната на обжалваното решение.
28 Следователно се установява, че влизането в сила на посоченото решение за изпълнение не е заличило всички последици на обжалваното решение, поради което не е лишило изцяло от предмет подадената по настоящото дело от Парламента жалба.
29 Този извод не би могъл да се постави под съмнение поради обстоятелството, че Парламентът иска от Съда, ако отмени обжалваното решение, да запази неговите последици до заменянето му с ново решение, след като Съдът следва да се произнесе по последиците от отмяната, без да е обвързан от формулираните в тази насока от страните предложения, както и че при всички положения дадена институция има право да поиска констатация на неправомерност дори в случай че последиците от отменения акт бъдат запазени изцяло (вж. в този смисъл решение Съвет/Парламент, C‑284/90, EU:C:1992:154, т. 36).
30 С оглед на изложеното следва Съдът да се произнесе по внесената от Парламента жалба.
По същество
31 Парламентът излага две твърдения в подкрепа на жалбата си, изведени съответно от избора на отменено или неправомерно правно основание и от съществено процесуално нарушение поради неучастие на Парламента в процедурата по приемане на обжалваното решение.
По второто твърдение, изведено от съществено процесуално нарушение
– Доводи на страните
32 Парламентът твърди, че неучастието му при приемането на обжалваното решение представлява съществено процесуално нарушение.
33 Той сочи, че това решение е трябвало да се приеме посредством обикновена законодателна процедура на основание член 83, параграф 1 ДФЕС, а не в рамките на процедура, в която той не е привлечен.
34 Съветът приема, че поради липсата на консултиране с Парламента следваната при приемане на обжалваното решение процедура не е в съответствие с изискванията на член 34, параграф 2, буква в) ЕС.
– Съображения на Съда
35 Следва най-напред да се подчертае, че надлежното консултиране с Парламента в случаите, предвидени от приложимите правила на правото на Съюза, представлява основно формално изискване, чието пренебрегване води до недействителност на съответния акт (решения Парламент/Съвет, C‑317/13 и C‑679/13, EU:C:2015:223, т. 63 и Парламент/Съвет, C‑540/13, EU:C:2015:224, т. 53 и цитираната съдебна практика).
36 Следователно, за де се разгледа второто твърдение на Парламента в подкрепа на жалбата му, е необходимо да се установи дали Парламентът е трябвало да бъде консултиран преди приемане на обжалваното решение.
37 В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда правното основание на акта определя процедурата, която да се следва за приемането му (вж. в този смисъл решения Парламент/Съвет, C‑130/10, EU:C:2012:472, т. 80 и Парламент/Съвет, C‑658/11, EU:C:2014:2025, т. 57).
38 В случая, макар между страните да е налице спор относно действително използваното от Съвета правно основание при приемане на обжалваното решение, от текста на същото личи ясно, че то се основава на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 (вж. по аналогия решение Парламент/Съвет, C‑317/13 и C‑679/13, EU:C:2015:223, т. 28—31).
39 От практиката на Съда, от друга страна, е видно, че докато не бъде отменен, обявен за нищожен или изменен, по силата на член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби, член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 продължава да поражда правни последици след влизането в сила на Договора от Лисабон и следователно позволява приемането на мерки за изпълнение при спазване на установената от него процедура (вж. в този смисъл решение Парламент/Съвет, C‑317/13 и C‑679/13, EU:C:2015:223, т. 57 и 65).
40 Освен това Съдът е постановил, че член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 трябва да се тълкува в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС в смисъл, че позволява на Съвета да приеме акт за подлагането на ново психоактивно вещество на мерки за контрол едва след консултиране с Парламента (решение Парламент/Съвет, C‑317/13 и C‑679/13, EU:C:2015:223, т. 50).
41 Отмяната на член 39, параграф 1 ЕС с Договора от Лисабон не би могла да постави под съмнение това задължение за консултиране с Парламента, след като, от една страна, задължението актът от вторичното право да се тълкува в съответствие с първичното право, произтича от общия принцип на тълкуване, според който разпоредбата трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение нейната законосъобразност, и след като, от друга страна, законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства към датата на приемане на акта (вж. в този смисъл решение Парламент/Съвет, C‑317/13 и C‑679/13, EU:C:2015:223, т. 45, 49 и 67).
42 Безспорно е обаче, че Съветът е приел обжалваното решение без предварително консултиране с Парламента.
43 Следователно второто твърдение на Парламента е основателно, поради което обжалваното решение трябва да бъде отменено.
По първото твърдение, изведено от отменено или неправомерно правно основание
44 Тъй като второто твърдение на Парламента бе прието, поради което обжалваното решение трябва да бъде отменено, не е необходимо да се разглежда първото посочено от него твърдение в подкрепа на жалбата му.
По искането за запазване на последиците от обжалваното решение
45 Както Парламентът, така и Съветът искат от Съда, в случай че отмени обжалваното решение, да запази неговите последици до замяната му с нов акт.
46 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът може, ако счете за необходимо, да определи правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.
47 В случая е важно да се отбележи, че за да отстрани процесуалното нарушение, от което страда обжалваното решение, Съветът е приел Решение за изпълнение 2015/1875, което, считано от датата на влизането си в сила, е заменило обжалваното решение.
48 Същевременно, да се постанови отмяна на обжалваното решение, без да се предвиди запазване на последиците му, би могло, създавайки по-специално несигурност относно датата, от която държавите членки са задължени да подложат съответните психоактивни вещества на мерки за контрол и на наказателноправни санкции, да засегне ефективността на контрола над психоактивните вещества, за които се отнася решението, а следователно и защитата на общественото здраве. Затова, макар да иска отмяната на това решение поради допуснато съществено процесуално нарушение, Парламентът не оспорва нито целта, нито съдържанието му.
49 Следователно последиците на обжалваното решение трябва да се запазят.
По съдебните разноски
50 По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Парламентът е направил искане за осъждане на Съвета и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отменя Решение за изпълнение 2014/688/ЕС на Съвета от 25 септември 2014 година за подлагане на 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин) на мерки за контрол.
2) Оставя в сила правните последици на Решение за изпълнение 2014/688.
3) Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Подписи