Language of document : ECLI:EU:F:2015:112

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

30 септември 2015 година

Дело F‑14/12 RENV

Peter Schönberger

срещу

Сметна палата на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Връщане на делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба след отмяна — Повишаване — Процедура по повишаване за 2011 г. — Отказ за повишаване — Жалба, която отчасти е явно недопустима и отчасти е явно неоснователна“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Schönberger иска по същество да бъде отменено решението на Сметната палата на Европейския съюз, с което се отказва повишаването му в степен AD 13 в рамките на процедурата по повишаване за 2011 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна. По дела F‑14/12 и F‑14/12 RENV г‑н Schönberger понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Сметната палата на Европейския съюз. По дело T‑26/14 P Сметната палата на Европейския съюз понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на г‑н Schönberger.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Жалба срещу решение, с което се отказва повишаване — Основание, изведено от нередовност на процедурата по повишаване — Тежест на доказване

(член 6, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и член 91, Б от приложение I към него)

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Понятие — Граници

1.      При жалба за отмяна на решение, с което се отказва повишаване на длъжностно лице, последното следва да докаже, че в неговото конкретно положение исканата отмяна би довела до откриване на възможност за повишаване.

Всяка процедура по повишаване задължително е независима спрямо процедурата по повишаване, която я предхожда, или тази, която я следва, тъй като длъжностните лица, чиито заслуги трябва да се сравняват, и определените за тази цел критерии са различни за всяка процедура по повишаване.

(вж. т. 46, 54 и 55)

2.      Принципът на равно третиране забранява сходни положения да се третират по различен начин, а различни положения да се третират еднакво, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. В този смисъл съществуването на евентуални разлики в мерките, които някои институции предприемат по отношение на длъжностните си лица, не е основание да се твърди, че по отношение на длъжностните лица на друга институция е допуснато нарушение на принципа на равно третиране.

(вж. т. 60 и 62)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение от 14 февруари 2007 г., Simões Dos Santos/СХВП, T‑435/04, EU:T:2007:50, т. 162 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — решение от 29 април 2009 г., Balieu-Steinmetz и Noworyta/Парламент, F‑115/07, EU:F:2009:41, т. 26 и цитираната съдебна практика