Language of document : ECLI:EU:F:2015:157

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)

17 декември 2015 година

(Дело F‑134/14)

T

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Социално осигуряване — Професионално заболяване — Член 73 от Правилника — Искане за признаване на професионалния произход на заболяването — Причинно-следствена връзка — Искане за поправяне на неимуществена вреда, претърпяна вследствие на срока, необходим на институцията за признаване на професионалния произход на заболяването — Задължение за произнасяне в разумен срок — Неимуществена вреда“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която T иска, от една страна, да бъде отменено решението на Европейската комисия от 8 август 2014 г. за потвърждаване на решението от 3 февруари 2014 г., с което е уважено само частично искането му за обезщетение за поправянето на неимуществената вреда, произтичаща от неспазването на разумен срок в рамките на образуваното по член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) производство по признаване на професионално заболяване, и от друга страна, да бъде поправена неимуществената вреда, която смята, че е претърпял

Решение:      Осъжда Европейската комисия да заплати на T сумата от 5 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на T.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Лекарска комисия — Спазване на разумен срок — Нарушение — Отговорност на администрацията — Изключение

(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 73 от Правилника за длъжностните лица; Правила за осигуряване за рисковете злополука и професионално заболяване)

2.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Причинно-следствена връзка — Неимуществена вреда, произтичаща от неспазването от институцията на разумен срок в рамките на производството по признаване на професионалния произход на заболяването — Наличие на посочената вреда или на причинно-следствена връзка, за които може да се направи извод от обстоятелствата или от естеството на допуснатото от институцията нарушение

(член 340 ДФЕС)

1.      Задължението за спазване на разумен срок при провеждането на административните производства е общ принцип на правото на Съюза, за чието спазване следи съдът и който е включен като съставна част от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В това отношение съответната институция носи отговорност за бързината, с която работят определяните от нея лекари, както и за бързината на работата на лекарската комисия, оправомощена да издава заключенията, предвидени в Общите правила за осигуряване за рисковете злополука и професионално заболяване на длъжностите лица на Европейските общности.

Въпреки това, доколкото е доказано, че забавянето на дейността на лекарската комисия се дължи на отлагащото и дори препятстващо поведение на длъжностното лице или на посочения от него лекар, съответната институция не трябва да се счита за отговорна за това забавяне.

(вж. т. 68—70)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение от 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, EU:T:2006:111, т. 152, 154 и 162

Съд на публичната служба — решение от 1 юли 2010 г., Füller-Tomlinson/Парламент, F‑97/08, EU:F:2010:73, т. 167

2.      Що се отнася до неимуществената вреда, претърпяна вследствие на нарушаването от институцията на принципа на разумния срок в рамките на производство по признаване на професионалния произход на заболяването, съответното длъжностно лице не е длъжно да доказва наличието на такава вреда или на причинно-следствена връзка, тъй като за последните може да се направи извод от обстоятелствата и от естеството на констатираното нарушение. Поради това е безспорно, че чувството за несправедливост и терзанията, които поражда за лицето фактът, че трябва да води досъдебно, а впоследствие и съдебно производство, за да бъдат признати правата му, представлява вреда, за която може да се направи извод от самия факт, че администрацията е допуснала незаконосъобразност.

(вж. т. 80 и 81)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение от 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, EU:T:2006:111, т. 167