Language of document : ECLI:EU:F:2015:164

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)

18 декември 2015 година

Дело F‑104/13

Carlo De Nicola

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Психически тормоз — Процедура по разследване — Доклад на комисията по разследване — Неправилно определяне на психическия тормоз — Решение на председателя на ЕИБ да не предприема никакви действия по жалбата — Отмяна — Иск за обезщетение“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н De Nicola иска по същество, от една страна, да се отмени решението от 29 април 2013 г., с което председателят на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, или по-нататък „Банката“), отхвърля неговата жалба за психически тормоз, и от друга страна, да се осъди ЕИБ да поправи вредите, които според него е претърпял в резултат на посочения тормоз

Решение:      Отменя решението от 29 април 2013 г., с което председателят на Европейската инвестиционна банка отхвърля жалбата на г‑н De Nicola за психически тормоз. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската инвестиционна банка да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати направените от г‑н De Nicola съдебни разноски.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Становище на комисията по разследване във връзка с тормоз

(член 3.6 от Кодекса за поведение на персонала на Европейската инвестиционна банка; точка 5.5 от Политиката на Европейската инвестиционна банка за лично достойнство на работното място)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Вътрешно разследване на твърдян психически тормоз — Опорочено становище на комисията по разследване — Несъобразяване с определението за тормоз, дадено във вътрешните актове на Банката — Изискване за злонамереност от страна на упражняващото тормоз лице — Недопустимост

(член 3.6.1 от Кодекса за поведение на персонала на Европейската инвестиционна банка; член 2.1 от Политиката на Европейската инвестиционна банка за лично достойнство на работното място)

1.      Увреждащи мерки са единствено тези, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, обжалваеми актове по принцип са само мерките, с които се определя окончателно позицията на администрацията в края на тази процедура, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение. Подготвителните актове за определено решение не са увреждащи актове и едва при обжалване на решението, прието в края на процедурата, жалбоподателят има възможност да обжалва незаконосъобразността на предходните актове, които са в тясна връзка с това решение.

Като се има предвид, че становището на комисията по разследване на Европейската инвестиционна банка само по себе си не е обжалваем акт, исканията за неговата отмяна трябва да се отхвърлят като недопустими.

В замяна на това незаконосъобразността на становището на посочената комисия по разследване може да бъде изтъкната в подкрепа на исканията за отмяна на окончателното решение, взето от председателя на Европейската инвестиционна банка. Всъщност, видно от вътрешните правила, озаглавени „Политика в областта на зачитането на личното достойнство на работното място“, приети от Европейската инвестиционна банка и посочени в член 3.6 от кодекса за поведение на персонала на Банката, становището на комисията по разследване съставлява съществена процесуална предпоставка, като евентуално допуснатите при изготвянето му нередности от материален или процесуален характер съставляват порок, който засяга законосъобразността на окончателното решение на председателя на Банката, взето от последния именно въз основа на посоченото становище.

(вж. т. 44—46)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение от 11 ноември 2014 г., De Nicola/ЕИБ, F‑52/11, EU:F:2014:243, т 144 и 145

2.      Съгласно текста на член 3.6.1 от Кодекса за поведение на Европейската инвестиционна банка психическият тормоз е определен като повтарящи се в продължение на достатъчно дълъг период враждебни или неуместни изказвания, прояви или действия на един или няколко членове на персонала по отношение на друг член на персонала. В Политиката на Банката за лично достойнство на работното място се уточнява, че обстоятелството дали въпросното поведение е умишлено или не, е без значение. Определящият принцип е, че тормозът и сплашването са нежелателно и недопустимо поведение, което засяга самоуважението на лицето, към което е насочено, и увереността му в себе си.

От това следва, че от гледна точка на вътрешните правила на Банката психически тормоз, който поражда задължение за съдействие от страна на Банката, е налице, когато изказванията, проявите или действията на лицето, упражняващо тормоза, са довели обективно и следователно със своето съдържание до засягане на самоуважението и на увереността в себе си на лицето, станало обект на тормоз в рамките на Банката, без да е необходимо да се установява наличието на умисъл на упражняващото тормоза лице.

Не е в съответствие с тези задължителни вътрешни правила становището на комисията по разследване във връзка с психически тормоз, което изисква дадени действия да са умишлени, за да съставляват психически тормоз.

(вж. т. 50, 51 и 53)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение от 11 ноември 2014 г., De Nicola/ЕИБ, F‑52/11, EU:F:2014:243, т. 154