Language of document : ECLI:EU:C:2016:225

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

N. WAHL

представено на 7 април 2016 година(1)

Дело C‑102/15

Gazdasági Versenyhivatal

срещу

Siemens Aktiengesellschaft Österreich

(Преюдициално запитване от Fővárosi Ítélőtábla
(Апелативен съд Будапеща, Унгария)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 1, параграф 1 — Приложно поле — Понятието „граждански и търговски дела“ — Член 5, параграф 3 — Компетентност за разглеждане и решаване на дела относно деликтна и квазиделиктна отговорност — Иск за връщане поради неоснователно обогатяване“





1.        Разглежданият случай се заема с въпроса дали искове за връщане поради неоснователно обогатяване попадат в обхвата на компетентността съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001(2) относно „[деликтна или квазиделиктна отговорност]“ (наричани по-нататък заедно „извъндоговорна отговорност“).

2.        Освен това, още по-важно е, че се предоставя възможност на Съда да поясни приложното поле на Регламент № 44/2001.

3.        С настоящото заключение ще обясня защо иск като разглеждания в главното производство, който произтича изцяло от налагането на глоба за нарушение на национална правна уредба в областта на конкуренцията, не се отнася към „граждански и търговски дела“, за които се прилага Регламент № 44/2001. Той се отнася по-скоро до „административни[те] дела“, които съгласно член 1, параграф 1 от същия регламент са изключени от неговото приложно поле.

4.        По неясни причини запитващата юрисдикция не е задала въпроса дали заведеното пред нея дело попада в приложното поле на Регламента. Едно от възможните обяснения за това, както се посочи в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, всъщност е, че съгласно унгарското законодателство този вид дела са безспорно граждански дела.

5.        Освен това за изчерпателност ще поясня още защо исковете за връщане на недължимо платеното съществено се различават от исковете за деликтна или квазиделиктна отговорност. Това ме кара да мисля, че член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, който предоставя специална компетентност за разглеждане и решаване на дела за деликтна или квазиделиктна отговорност, не допуска образуване на производство по такива искове в държава членка, в която ответникът няма местоживеене.

I –  Правна уредба

 A – Регламент № 44/2001

6.        По силата на член 1, параграф 1 („Обхват“) от Регламент № 44/2001 той се прилага „по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела“.

7.        Член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който се намира в глава II от Регламент № 44/2001 („Компетентност“), и по-специално раздел 1 („Общи разпоредби“), предвижда, че „[п]ри условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

8.        Глава II, раздел II от Регламент № 44/2001 съдържа правила относно „специална компетентност“, включително член 5.

9.        Съгласно член 5, параграф 1, от Регламент № 44/2001 срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка „по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение“.

10.      Съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.

 Б – Унгарското право

11.      Съгласно член 301, параграф 1 от унгарския Граждански кодекс(3) при парично задължение — освен ако не е предвидено друго — длъжникът плаща лихва в размер на основния лихвен процент на унгарската централна банка, действащ към последния ден, предшестващ календарното полугодие, в което е настъпила забавата, дори ако става въпрос за дълг, който не се олихвява. Задължението за плащане на лихва възниква дори ако длъжникът посочи оправдание за забавата.

12.      Член 361, параграф 1 от Гражданския кодекс предвижда, че лице, което получи имуществена облага без правно основание в ущърб на друго лице, е длъжно да я върне.

13.      Съгласно действащия към релевантния момент член 83, параграф 5 от Закон № LVII of 1996 г. за забрана на нелоялните пазарни практики и ограничаване на конкуренцията(4), ако решението на Versenytanács (Съвет за защита на конкуренцията — колективен орган, който е структурна част от Gazdasági Versenyhivatal (Унгарска служба за защита на конкуренцията, наричана по-нататък „Агенцията“), наруши правна норма и вследствие на това страната има право да ѝ се възстанови глобата, към подлежащата на възстановяване сума се начислява лихва в размер на удвоения действащ основен лихвен процент на централната банка.

II –  Фактически обстоятелства, производство и преюдициалния въпрос

14.      В производство за защита на конкуренцията Агенцията налага на Siemens Aktiengesellschaft Österreich (наричано по-нататък „Siemens“), със седалище в Австрия, глоба от 159 000 000 HUF (наричано по-нататък „спорното решение“). Siemens обжалва спорното решение пред унгарските административни съдилища. Тъй като жалбата няма суспензивно действие, Siemens плаща глобата.

15.      Първоинстанционният административен съд намалява размера на глобата на 27 300 000 HUF. Впоследствие това решение е потвърдено от второинстанционния административен съд.

16.      Въз основа на второто решение на 31 октомври 2008 г. Агенцията връща на Siemens 131 700 000 HUF като част от наложената глоба в размер на 159 000 000 HUF, а в съответствие с член 83, параграф 5 от Закон LVII от 1996 г. му плаща и лихви в размер на 52 016 230 HUF.

17.      Агенцията подава касационна жалба пред Legfelsőbb Bíróság (Върховен съд, Унгария; понастоящем Kúria) срещу решението на второинстанционния административен съд. Касационният съд обявява за правилно наложена на Siemens глобата от 159 000 000 HUF. В съответствие с това на 25 ноември 2011 г. Siemens плаща остатъка от 131 700 000 HUF от глобата, но отказва да върне сумата от 52 016 230 HUF.

18.      На 12 юли 2013 г. въз основа на член 361, параграф 1 от Гражданския кодекс Агенцията предявява иск за неоснователно обогатяване срещу Siemens за връщане на последната сума (наричано по-нататък „спорното вземане“), както и на начислените върху тази сума лихви за забава.

19.      Освен това Агенцията иска плащане, съгласно член 301, параграф 1 от Гражданския кодекс, на натрупаните лихви за забава в размер на 29 183 277 HUF върху размера на глобата от 131 700 000 HUF за периода между 2 ноември 2008 г. и 24 ноември 2011 г. В подкрепа на това Агенцията твърди, че спорното решение е било обявено за законосъобразно с действие ex tunc, поради което остатъкът от размера на глобата трябвало да ѝ бъде преведен в първия работен ден (2 ноември 2008 г.) след датата на недължимото връщане (31 октомври 2008 г.).

20.      Агенцията счита, че неоснователното обогатяване е въпрос на квазиделиктна отговорност. Следователно според нея правилата за специална компетентност, установени в член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, предоставят на запитващата юрисдикция необходимата компетентност в главното производство.

21.      Siemens възразява срещу тези доводи и твърди, че член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 не е приложим към настоящия спор, доколкото съгласно унгарската правна уредба задължението за възстановяване поради неоснователно обогатяване не се основава на противоправно поведение, а се извежда от липсата на правно основание за имуществената облага. Що се отнася до претенцията на Агенцията относно лихви за забава, Siemens твърди, че такива лихви не са обезщетение за вреди, тъй като тяхното плащане не зависи от това дали е нанесена вреда.

22.      На 12 юни 2014 г. Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) решава да прекрати производството, тъй като преценява, че неоснователното обогатяване не може да се разглежда като въпрос от областта на извъндоговорната отговорност. Според него неоснователното обогатяване не ангажира отговорност, нито има вреда, а е налице само обедняване и липса на правно основание.

23.      Агенцията обжалва решението от 12 юни 2014 г. пред запитващата юрисдикция, като твърди, че компетентен е Fővárosi Törvényszék (Градски съд, Будапеща). Запитващата юрисдикция понастоящем следва да преразгледа решението за прекратяване на производството поради липса на компетентност.

24.      Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, на 2 март 2015 г. запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Попада ли в областта на „квазиделиктната отговорност“ по смисъла на член 5, точка 3 от [Регламент № 44/2001] вземане на орган за защита на конкуренцията, произтичащо от възстановяването на глоба, наложена в производство за защита на конкуренцията, на страна със седалище в друга държава членка — в полза на който орган впоследствие възстановяването е обявено за необосновано — което той предявява срещу тази страна, за да получи обратно лихвите, платени от него в съответствие с предвиденото в закона в случай на възстановяване?“.

25.      Писмени становища са представили Siemens, Агенцията, унгарското, германското и италианското правителство, както и Комисията. В съдебното заседание от 14 януари 2016 г. са изслушани всички страни с изключение на италианското правителство.

III –  Анализ

26.      Както беше споменато, със своя въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали искане да се възстанови плащане, направено на страна, установена в различна държава членка, тъй като впоследствие това плащане се оказва необосновано, може да бъде разглеждано от юрисдикциите на държавата членка, в която е установен ищецът, в съответствие с правилото за специална компетентност, посочено в член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 относно извъндоговорната отговорност.

27.      Както беше посочено обаче, „административни дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не попадат в приложното поле на този регламент. В този контекст, преди да се отговори на въпроса по същество, е необходимо да се провери дали спорното вземане, което произтича от глоба, наложена от национален орган за защита на конкуренцията в административно производство за нарушение на националните правила за конкуренцията, попада в приложното поле на Регламент № 44/2001.

 А – Приложно поле на Регламент № 44/2001

1.     Встъпителни бележки

28.      От самото начало предметът на Регламент № 44/2001 е ограничен до „граждански и търговски дела“. Според постоянната съдебна практика понятията „граждански и търговски дела“, и от друга страна, „административни дела“, са самостоятелни понятия на правото на ЕС(5).

29.      Следователно въпросът дали съгласно унгарското законодателство главното дело може да се счита по същество за административно или гражданско и търговско, няма отношение към приложимостта на Регламент № 44/2001. Затова Регламентът не става приложим от факта, че преюдициалното запитване не съдържа въпрос за приложното поле на Регламент № 44/2001, нито от това, че всички страни в преюдициалното производството приемат главното дело за гражданско съгласно унгарското законодателство.

30.      Във връзка с това фактът, че не е отправен въпрос за приложното поле на Регламент № 44/2001, не е пречка Съдът да разгледа този проблем. На практика той разполага с няколко реални възможности. Първо, Съдът може да приеме, че не компетентен да се произнесе, когато е явно, че разпоредбата на общностното право, чието тълкуване се иска от него, не може да се приложи(6). Второ, при условията на евентуалност Съдът може да обяви, че искането е недопустимо съгласно член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда (наричан по-нататък „ПП“)(7). Трето, той може да приеме член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 за неприложим, тъй като не се отнася до допустимостта на преюдициалното запитване, а до неговото същество(8).

31.      От своя страна бих посочил, че ако Съдът се съгласи с мен, че предметът на главното производство е извън приложното поле на Регламент № 44/2001, това във всички случаи би довело до разрешаване на спора в главното производство. Следователно това би дало de facto отговор по същество на отправения въпрос. Освен това преюдициалното запитване изглежда отговаря на другите формални изисквания, посочени в член 94, букви а) и б) от ПП. В този контекст и с оглед на духа на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на преюдициалното производство — сътрудничество, което изисква Съдът да даде на запитващата юрисдикция полезен отговор — предлагам на Съда да преформулира отправения въпрос, така че да провери дали главното производство попада в приложното поле на Регламент № 44/2001.

2.     Приложното поле на Регламент № 44/2001

32.      Доколкото не съдържа въпрос в този смисъл, актът за преюдициално запитване не посочва дали спорното вземане попада в приложното поле на Регламент № 44/2001. Въпреки това, позовавайки се основно на решение Sapir и др.(9), Агенцията, унгарското правителство и Комисията твърдят, че производството за спорното вземане не е „административно дело“ (подробно по въпроса е унгарското правителство). В съдебното заседание както Siemens, така и германското правителство усърдно подкрепят това мнение.

33.      Ще припомня, че приложното поле на Регламент № 44/2001, ограничено до понятието „граждански и търговски дела“, е дефинирано основно с обстоятелствата, които характеризират естеството на правоотношенията между страните по спора или с предмета на същия. Макар да е възможно някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да попадат в приложното поле на същия регламент, това не се отнася за случаите, когато с действията си тези органи упражняват публична власт(10). От решаващо значение е дали искът се основава на разпоредби, чрез които законодателят е предоставил на органа на публична власт правомощие от своята собствена компетентност(11).

34.      Както според мен е ясно, че „частни“ искове, предявени във връзка с прилагането на правото в областта на конкуренцията, попадат в приложното поле на Регламент № 44/2001(12), така е очевидно още, че санкция, наложена от административен орган при упражняване на предоставените му от националното законодателство регулаторни правомощия, попада в обхвата на понятието „административни дела“. Последният случай със сигурност включва глоби за нарушения на национални норми, забраняващи ограничаване на конкуренцията, което според мен е израз на „типичното“ упражняване на публична власт.

35.      Наистина случаят в главното производство не е съвсем ясен. Всъщност разглежданото искане не е за плащане на самата глоба, а е иск за възстановяване, включващ i) връщане на наказателни лихви в размер на удвоения основен лихвен процент на централната банка, платени първоначално от Агенцията след приключване на националното производство пред въззивната инстанция, ii) лихви за забава върху тази сума и iii) лихви за забава върху остатъка от самата глоба.

36.      Освен това съдебната практика по този проблем е казуистична по своето естество(13), което затруднява възприемането на общ подход.

37.      Въпреки това по отношение на предшественика на Регламент № 44/2001, а именно Брюкселската конвенция(14), Съдът се е произнесъл, че „фактът, че при възстановяването […] на разходи управителят действа въз основа на задължение, породено от акт на публичен орган, е достатъчен, за да се приеме, че искът на този управител е извън приложното поле на Брюкселската конвенция, независимо от естеството на производството, предвиждано за тази цел от националното законодателство“(15).

38.      Според мен същността на посоченото в предходната точка е валидно и днес: задължения, породени от акт на публичен орган, тоест от упражняването на публични правомощия, не попадат в приложното поле на Регламент № 44/2001. Следователно въз основа на анализа на главното производство, образувано по предявеното от Агенцията искане, и приложимите за него норми, считам, че спорното вземане и другите претенции, произтичащи от наложената от Агенцията глоба, не са „граждански и търговски дела“.

39.      В разглеждания случай намаляването на наложената от Агенцията глоба има автоматично странично действие съгласно унгарското законодателство — уреждащо действието на решенията на Агенцията, и по-точно, член 83, параграф 5 от Закон LVII от 1996 г. — а именно възниква спорното вземане. По-конкретно, спорното вземане е комбинация от няколко особени характеристики на унгарското законодателство, а именно че i) обжалването на спорното решение не спира неговото изпълнение, ii) след контрола на решението на второинстанционния административен съд Агенцията е длъжна, съгласно посочената разпоредба, да плати на Siemens лихви върху сумата на върнатата глоба в размер на удвоения основен лихвен процент на централната банка и iii) решението на Kúria (Върховния съд) поражда действие ex tunc. Действително, струва ми се, че всеки път, когато наложена от Агенцията глоба бъде отменена или намалена от административните съдилища, а впоследствие бъде потвърдена, комбинацията от горепосочените характеристики на унгарското административно производство обикновено ще води до същия резултат: засегнатото предприятие получава лихви съгласно член 83, параграф 5 от Закон LVII от 1996 г., които Агенцията иска да си възстанови. Следователно този резултат е неизменна част от контрола върху административното решение съгласно унгарското законодателство. Фактът, че Агенцията е предявила иск срещу Siemens пред унгарски граждански съд, не променя публичноправния характер на спора между страните.

40.      Ще илюстрирам своята гледна точка с подходящ по-прост пример: съмнявам се, че ако спорът в главното производство се отнасяше само за вземането на Агенцията, посочено в точка 19 по-горе, за лихви поради забавено плащане от страна на Siemens на неизплатената част от глобата, разглежданият въпрос би представлявал проблем. Това вземане несъмнено би възниквало от упражнена публична власт. Така, макар спорното вземане да представлява доста сложно искане за връщане на недължимо платеното, остава фактът, че също като останалите искания на Агенцията в главното производство, то произтича изцяло от административната санкция, наложена от Агенцията на Siemens.

41.      Въпреки това Агенцията, подкрепяна по този въпрос от унгарското правителство, твърди, че се е опитала, вероятно след като Kúria (Върховният съд) потвърждава спорното решение, без успех да събере своето вземане за възстановяване на платена съгласно член 83, параграф 5 от Закон LVII от 1996 г. лихва, в административно изпълнително производство пред Кözigazgatási és munkaügyi bíróság (Съд по административни и трудови спорове, Унгария). Твърди се, че изпълнението е отказано на основание, че спорното вземане не произтича пряко от спорното решение и следователно не подлежи на принудително изпълнение. Siemens потвърждава така описаните обстоятелства. Поради това Агенцията твърди, че не може да събере своето вземане по административен ред.

42.      Освен факта, че тези твърдения не са възпроизведени в акта за преюдициално запитване и следователно не са потвърдени, ще посоча в началото, че отказът да се изпълни спорното решение относно разглежданото вземане е разбираем. Действително, когато се взема решение за налагане на глоба, не е ясно дали то ще бъде обжалвано и ако бъде, дали административните юрисдикции ще го отменят, а още по-малко е ясно дали ще бъде потвърдено в производството по обжалване. С други думи, при условие че Siemens изцяло е изплатило глобата, спорното решение е било изпълнено според предвидените в него условия. Убеден съм, че този довод потвърждава моето становище: Агенцията по принцип разполага с изключителни правомощия за изпълнение, в сравнение с нормите, приложими към отношенията между частноправни субекти. Фактът, че в настоящия случай това правомощие не се разпростира върху спорното вземане, е ирелевантен, също както определянето на компетентната според унгарското законодателство юрисдикция по искането за възстановяване на спорното вземане не е решаващо за прилагането на Регламент № 44/2001. Всъщност за целите на това възстановяване посочените от Агенцията доводи биха довели само до налагане на символични (административни) глоби, съчетани обаче с драстично високи (граждански и търговски) лихвени проценти.

43.      Освен това за мен не е убедителен доводът на унгарското правителство, че според сведенията Kúria се е произнесъл, че „съдебният контрол не е етап от административното производство, не е негово продължение, а е независим от последното не само на организационно, но и на процесуално равнище“ и че „тези две производства ясно се разграничават едно от друго, като административното производство приключва с окончателно решение“(16). Освен факта, че дадено решение влиза в сила само ако не е отменено в хода на съдебен контрол, начинът, по който се възприема дадена процедура на национално равнище, няма отношение към приложното поле на Регламент № 44/2001. Регламентът не може да се тълкува единствено в светлината на разделението на компетентността между различните видове съдилища, съществуващи в някои държави членки(17). За да съм съвсем точен, в правните системи на няколко държави членки дори не се прави разграничение между системата на гражданските съдилища и системата на административните съдилища(18).

44.      При тези обстоятелства бих изтъкнал още, че няколко подчертани от съответните органи обстоятелства подкрепят моето виждане. Първо, спорното вземане не е резултат от отделно, свободно поето задължение, което е независимо от разглежданата глоба(19). Второ, глобата, от която произтича спорното вземане, не отразява типично „гражданско и търговско дело“ по смисъла на Регламент № 44/2001, а точно обратното(20). Трето, и най-важно, сумата по спорното вземане не е платена на Siemens по погрешка. Тя не е следствие на обикновена грешка на Агенцията, каквато би могла да допусне всяка частноправна страна (иск, известен като condictio indebiti). Обратно, спорното вземане произтича единствено и изцяло от действието на правната уредба, приложима по отношение на административната процедура, разглеждана в главното производство(21).

45.      Накрая, решение Sunico и др. относно твърдение за измама с данък върху добавена стойност (наричан по-нататък „ДДС“) от типа на „верижна измама“ не ме кара да мисля друго. Действително, когато по това дело Съдът приема, че Регламентът се прилага, той придава голямо значение на националната правна уредба. Не трябва обаче да се пренебрегва фактът, че искът на органите на Обединеното кралство срещу Sunico не се основава на законодателството в областта на ДДС, а на твърдяната извъндоговорна отговорност на Sunico (под формата на „сговаряне с престъпна цел, насочено към извършване на измами“), която поражда възможно задължение за плащане на вреди. Освен това между Sunico и органите на Обединеното кралство не съществува административно правоотношение, тъй като първото не дължи ДДС в Обединеното кралство(22).

46.      От гореизложеното следва, че искането за плащане на спорното вземане, предявено в главното производство, е равностойно на искане, по което се образува административно дело, което съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 е извън обхвата на същия регламент. Следователно Съдът трябва да отговори на отправения въпрос в смисъл, че иск като разглеждания в главното производство, за връщане поради неоснователно обогатяване, който произтича от възстановяването на санкция, наложена в производство за защита на конкуренцията, не представлява искане, по което се образува „гражданск[о] и търговск[о] дел[о]“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

47.      Все пак, ако Съдът приеме, че главното производство съставлява „гражданск[о] и търговск[о] дел[о], в следващото изложение ще обясня защо така или иначе не считам, че член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 предоставя специална компетентност на запитващата юрисдикция да гледа по същество спора в главното производство.

 Б – По съществото на спора

1.     Встъпителни бележки

48.      Разглежданият случай предоставя на Съда възможност да даде някои така необходими общи разяснения относно взаимовръзката между член 2, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001. Ще започна анализа си, като припомня ръководните принципи, приложими към настоящото дело.

49.      Регламент № 44/2001 има за цел да направи правилата за компетентността във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Компетентността винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор (изключителна компетентност) — например в производство относно вещни права върху недвижимо имущество. Освен това наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие (специална компетентност) — например юрисдикциите по местоизпълнението на договорно задължение(23).

50.      Това все пак не променя факта, че Регламент № 44/2001 се основава на идеята, че исковете следва да се предявяват пред съда по местоживеене на ответника.

51.      Следователно не е изненадващо, че според практиката на Съда системата на общите правила за предоставяне на компетентност, предвидени в глава II от Регламент № 44/2001, се основава на общото правило, установено в член 2, параграф 1, че искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава, независимо от гражданството на страните. Единствено като изключение от това общо правило за компетентност на съдилищата по седалището или местоживеенето на ответника глава II, раздел 2 от Регламент № 44/2001 предвижда някои правила за специална компетентност, между които и предвидената по член 5 от този регламент(24).

52.      Правилата за специална компетентност, които допълват общото правило в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, следва да се разбират в точния им смисъл, в светлината на тяхната цел и формулировка, на системата и предмета на Регламента, а не да се тълкуват по начин, който би ги лишил от ефективност(25). Независимо от всичко факт е, че те подлежат на стриктно тълкуване във връзка с общото правило и не допускат тълкуване, излизащо извън хипотезите, изрично предвидени в посочения регламент(26). Например Съдът е приел, че иск за вреди, основан на твърдение за преддоговорна отговорност на ответника (culpa in contrahendo), не може да се основава на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция, а трябва да се основава, доколкото е възможно, на член 5, параграф 3 от Конвенцията(27). Тези общи съображения следва да се вземат предвид при определяне на отговора на преюдициалния въпрос.

53.      Този отговор не е съвсем ясен. Текстът на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 не съдържа понятията „връщане“ или „неоснователно обогатяване“ наред с „деликтна и квазиделиктна отговорност“, нито указва пряко, че иск за връщане на това основание би попаднал в приложното му поле. Явното разминаване в позициите на страните, които са представили становища пред Съда в настоящото производството, също е показателно за тази неяснота. Според Siemens, германското и италианското правителство искането за плащане на спорното вземане не попада в обхвата на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001. Агенцията, унгарското правителство и Комисията са на противоположно мнение.

54.      Моето мнение по този въпрос обаче е категорично: искове за връщане поради неоснователно обогатяване не попадат в обхвата на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001.

2.     Представлява ли връщането поради неоснователно обогатяване „деликтна или квазиделиктна отговорност“?

55.      За да се определи дали даден иск е от областта на извъндоговорната отговорност по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, постоянната съдебна практика изисква(28) да са изпълнени две условия: първо, с иска да се цели ангажиране на отговорността на ответник и второ, да не се отнася към „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от този регламент.

56.      Независимо от факта, че според становището на Агенцията Siemens е санкционирано за участие в антиконкурентно споразумение, безспорно е, че главното производство не е свързано с договор. Това несъмнено е вярно, тъй като предмет на главното производство е искане за връщане, основано на твърдяно неоснователно обогатяване на Siemens за сметка на Агенцията, което обогатяване няма договорна основа.

57.      Следователно остава да се изясни въпросът дали искът цели да ангажира отговорността на Siemens.

58.      Случаят не е такъв.

59.      Първо, ще припомня, че според постоянната съдебна практика правилото за специална компетентност, установено в член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези съдилища за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса. В областта на деликтната или квазиделиктната отговорност съдът по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, по принцип е най-подходящият да се произнесе по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства. Изразът „място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, който се съдържа в тази разпоредба, се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място(29). Освен това извъндоговорната отговорност може да възникне само при условие че бъде установена причинно-следствена връзка между вредата и събитието, което я е причинило(30).

60.      От това следва, че правилото за специална компетентност, установено в член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, изисква настъпването на „вредоносно събитие“, което причинява ‚вреда“, с други думи, загуба(31).

61.      Обратно, иск за връщане поради неоснователно обогатяване не се основава на загуба. Въпреки че Регламент № 44/2001 не съдържа определение на „връщане“ или „неоснователно обогатяване“, ще се опитам да го опиша по следния начин. За разлика от иска за установяване на извъндоговорна отговорност на ответника, който цели поправяне на понесени от ищеца вреди или загуби и с който се твърди, че ответникът носи отговорност заради свое действие или бездействие или поради други дължащи се на него причини, искът за връщане поради неоснователно обогатяване има за цел да възстанови на ищеца полза, която ответникът е придобил неправомерно за сметка на първия (или плащане на нейната парична равностойност). Както по същество твърди германското правителство, връщането поради неоснователно обогатяване неизбежно се фокусира по-скоро върху придобитата от ответника полза, отколкото върху понесената от ищеца загуба(32). Неоснователното обогатяване е основанието на иска, а връщането е правното средство за защита. Затова не поддържам виждането, че самото неполучаване на спорно вземане представлява „вредоносно събитие“, което причинява загуба(33).

62.      Освен това, въпреки че връщането поради неоснователно обогатяване изисква последното да е неправомерно, това не съвпада с извъндоговорна отговорност. Наред с изискването за загуба и причинно-следствена връзка с поведението на ответника, извъндоговорната отговорност предполага и наличието на основание да се ангажира отговорността на ответника за понесената от ищеца загуба, под формата на намерение, небрежност или дори обективна отговорност. Обратно, възстановяването на неоснователно платена сума не зависи непременно от това дали действията на получателя са били безукорни. По подобен начин, съгласно правото на ЕС, когато държава членка събира такси по начин, несъвместим с правото на Съюза, тяхното връщане не се обуславя от наличието на каквато и да било отговорност от страна на тази държава членка(34). Обратно, правото на обезщетение за вреди от държава членка, произтичащо от нейната отговорност за нарушение на правото на Съюза, се обуславя от изпълнението на някои ясно установени от Съда критерии(35). Следователно, противно на посоченото в писменото становище на унгарското правителство, фактът, че унгарското законодателство не позволява се направи ясно разграничение между неправомерния характер на обогатяване, от една страна, и загуба, от друга, е без значение, доколкото националното законодателство отново няма решаваща роля при тълкуването на Регламент № 44/2001(36).

63.      Въпреки че по дело Sapir и др.(37), по което също се иска връщане на недължимо платено, Съдът не е помолен да тълкува член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, други решения на Съда подкрепят донякъде моето мнение.

64.      По дело Kalfelis(38) Съдът е запитан по-специално дали „член 5, параграф 3 от [Брюкселската конвенция] предоставя допълнителна компетентност, поради фактическа връзка, по иск за вземане на основание на непозволено увреждане и на договорна отговорност и за неоснователно обогатяване, дори и по отношение на исковете, които не се основават на непозволено увреждане“ (курсивът е мой), на което Съдът отговаря, че „юрисдикцията, която е компетентна съгласно член 5, параграф 3 по дело, основано на деликтна отговорност, не е компетентна по това дело, доколкото то има друго основание“. Разбира се, Съдът не посочва дали според него неоснователното обогатяване се равнява на деликтна или квазиделиктна отговорност: той само изключва възможността дело, което не се основава на извъндоговорна отговорност, да попада в обхвата на член 5, параграф 3(39). Все пак решението свидетелства за разбиране на характерните различия между различните видове правоотношения.

65.      Освен това по дело Reichert и Kockler II Съдът е приел, че член 5, параграф 3 от Брюкселската конвенция не предоставя специална компетентност по конкретен вид дело с квазиреституционен характер съгласно френската правна уредба относно несъстоятелността (actio pauliana). Целта на такъв иск не е длъжникът да бъде осъден да поправи вредите, които е причинил на кредитора с измамните си действия, а да се обявят за недействителни разпорежданията на длъжника както по отношение на кредитора, така и на трети страни(40).

66.      Ето защо не приемам мнението на генералния адвокат Darmon, който в по-късно дело твърди, че с определението на понятието за дела относно деликтна и квазиделиктна отговорност, което е дал в решение Kalfelis(41), Съдът е „включил към делата за непозволено увреждане иска за неоснователно обогатяване“(42). Във всички случаи Съдът е приел, че не е необходимо да се произнася по отправените в това дело въпроси и не е взел отношение по мнението на генералния адвокат(43).

67.      За изчерпателност ще добавя, че няколко върховни съдилища на държави членки са гледали дела за връщане поради неоснователно обогатяване, без да включват дела относно непозволено увреждане, деликт или дори квазиделикт(44). Не е изненадващо, че някои автори също не са склонни да определят исковете за връщане на недължимо платеното като искове, основани на извъндоговорна отговорност(45).

68.      Второ, тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 в смисъл, че обхваща исковете за връщане поради неоснователно обогатяване, би означавало широко тълкуване на правилата за специална компетентност, което противоречи на възприетите тълкувателни норми. Освен това би нарушило създадената с Регламента система, посочена по-горе в точки 49—52.

69.      Всъщност отговорите, дадени на поставените на страните въпроси в съдебното заседание, не ми позволяват да открия по-тясна връзка между главното производство и унгарските юрисдикции от връзката с австрийските юрисдикции. Напротив, от факта, че исковете за връщане на недължимо платеното не са включени в член 5, параграф 3, основателно може да се направи изводът, че това се дължи точно на липсата на фактор, който трайно да свързва такива искове с компетентност, различна от местоживеенето на ответника(46). На практика единственият елемент, който действително свързва спорното вземане с унгарските съдилища, е фактът, че то произтича от глоба, наложена от Агенцията, което обаче само доказва административния характер на разглеждания спор, както обясних по-горе. Затова според мен търсеният от Агенцията, унгарското правителство и Комисията отговор би довел до тълкуване на тази разпоредба отвъд допустимото.

70.      В същия дух, още по-неубедителен ми се струва доводът на Комисията, че не може да съществува празнота в правото между член 5, параграф 1 и член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001. Текстът на Регламент № 44/2001 по никакъв начин не предполага това. Фактът, че член 5, параграф 3 се прилага само когато делото не е свързано с договор, не изключва възможността за дело, което не е свързано нито с договор, нито с извъндоговорна отговорност. Наистина, изчерпателността на член 5, параграф 1 и член 5, параграф 3, която допуска Комисията, би означавала превръщането на тези изключения в общо правило, което би лишило член 2 от всякакво практическо значение за облигационното право(47).

71.      Трето, анализ с оглед на контекста, който включва преглед на други норми на международното частно право на ЕС, потвърждава гореизложеното мнение.

72.      Действително, на първо място, както твърди германското правителство, от член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007(48) следва, че в сравнение с делата, свързани с договор, и делата относно извъндоговорна отговорност, по принцип международното частно право приема неоснователното обогатяване за самостоятелна категория. Въпреки че Регламент № 44/2001 предхожда Регламент № 864/2007, законодателят на ЕС е счел, че материалният обхват и разпоредбите на единия регламент трябва да съответстват на тези на другия(49).

73.      На второ място както член 5, параграф 4 от Регламент № 44/2001, така и член 7, параграф 3 от преработения текст на този регламент, а именно Регламент (ЕС) № 1215/2012(50), съдържат текстове относно специалната компетентност по отношение на „граждански иск[ове] за вреди или реституция вследствие на деяние, което води до наказателно производство — в съда, сезиран с това производство“ (курсивът e мой), вместо да ги слеят с основния текст за компетентността по отношение на извъндоговорната отговорност. Освен това Регламент № 1215/2012 понастоящем съдържа още текст за специалната компетентност по отношение на „граждански иск[ове] за възстановяване, въз основа на собственост, на паметник на културата по смисъла на определението в член 1, точка 1 от [Директива 93/7][(51)] […] в съдилищата на мястото, където се намира паметникът на културата в момента на сезиране на съда“ (курсивът е мой). И в двата примера има ясен свързващ фактор между производствата за реституция или възстановяване и юрисдикциите на държава членка, различна от държавата по местоживеенето или седалището на ответника — връзка, която се различава от посочената по-горе в точка 59. Заслужава също така да се отбележи фактът, че текстът на член 7, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 показва, че законодателят на ЕС не е сметнал за необходимо да разшири текста за специалната компетентност по отношение на извъндоговорната отговорност. Всичко това потвърждава мнението, че исковете за възстановяване или реституция се разглеждат системно по различен начин в сравнение с исковете за плащане на вреди, произтичащи от извъндоговорна отговорност.

74.      Накрая, Агенцията твърди, че ако главното производство не попада в обхвата на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001, не би имало юрисдикция, пред която да предяви иск, или, както пояснява Агенцията в съдебното заседание, не би имало юрисдикция в Унгария, пред която да предявява искове срещу всички участници в антиконкурентното нарушение, което е в основата на разглеждания спор. Агенцията твърди, че това би противоречало на целта за опростяване на процедурите, която преследва регламентът. В това отношение ще припомня първо, че макар да е вярно, че произнасянето на различни юрисдикции по различни аспекти на един и същи спор може да има недостатъци, ищецът винаги има право да предяви иска си в неговата цялост пред юрисдикциите по местоживеене на ответника(52). Следователно има юрисдикция, пред която Агенцията да предяви своето искане. Във всеки случай, ако австрийските юрисдикции откажат да гледат делото поради публичноправния характер на спорното вземане, тази последица ще се дължи на взаимодействието между степента на хармонизация, достигната съгласно този регламент, от една страна, и националните процесуални правила, от друга страна (in casu, унгарските правила за административно правоприлагане). Второ, по отношение на целта за опростяване, на която се позовава Агенцията, от съображение 11 от Регламента следва, че поради съображения за предвидимост водещият принцип, на който той се основава, е компетентност на юрисдикциите по местоживеене на ответника и обратно — специалната или изключителната компетентност са възможни само в ограничена степен. Следователно тази цел всъщност е в противоречие с мнението на Агенцията.

75.      Въз основа на всичко гореизложено, искане за връщане поради неоснователно обогатяване не е равносилно на искане, по което се образува „дело относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001.

IV –  Заключение

76.      По гореизложените съображения считам, че Съдът следва да отговори на отправения от Fővárosi Ítélőtábla (Районен апелативен съд Будапеща, Унгария) въпрос по дело C‑102/12 в смисъл, че иск като разглеждания в главното производство за връщане поради неоснователно обогатяване, произтичащ от възстановяването на санкция, наложена в производство за защита на конкуренцията, не съставлява искане, по което се образува „гражданск[о] и търговск[о] дел[о]“ по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

77.      При условията на евентуалност, предлагам Съдът да отговори на отправения въпрос в смисъл, че член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува в смисъл, че иск за връщане поради неоснователно обогатяване не представлява искане, по което се образува „дел[о] относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ по смисъла на тази разпоредба.


1 – Език на оригиналния текст: английски.


2 – Регламент на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19 том 3, стр. 74).


3 – A Polgári Törvénykönvyről szóló 1959. évi IV. törvény.


4 – A tisztességtelen piaci magatartás és a versenykorlátozás tilalmáról szóló 1996. évi LVII. Törvény (наричан по-нататък „Закон № VII от 1996 г.“).


5 – Вж. в този смисъл решения LTU (29/76, EU:C:1976:137, т. 3) и flyLAL-Lithuanian Airlines (C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 24).


6 – Вж. в този смисъл решение Woningstichting Sint Servatius (C‑567/07, EU:C:2009:593, т. 42 и 43) относно искане за тълкуване на член 86, параграф 2 ЕО. Вж. още аналогично, решение Romeo (C‑313/12, EU:C:2013:718, т. 20) (относно изцяло вътрешно положение) и определение Parva Investitsionna Banka и др. (C‑488/13, EU:C:2014:2191, т. 26) (относно тълкуването на вторично законодателство на ЕС, прието в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела).


7 –      Срв. например определението за явна недопустимост, произнесено по дело SKP (C‑433/11, EU:C:2012:702, т. 32—38), от една страна, и определението за явна липса на компетентност, произнесено по дело Pohotovosť (C‑153/13, EU:C:2014:1854, т. 22—25) относно същия инструмент на вторичното законодателство на ЕС.


8 –      Вж. в този смисъл решение Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 30).


9 –      C‑645/11, EU:C:2013:228.


10 –      Решение Sunico и др. (C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 33 и 34).


11 – Вж. решение Baten (C‑271/00, EU:C:2002:656, т. 37).


12 – В този смисъл вж. по-специално решения flyLAL-Lithuanian Airlines (C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 28 и 29) и CDC (C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 56). Все пак макар в последното дело генералният адвокат Jääskinen да приема, че въпросните искове са от категорията „граждански и търговски дела“, той също така е на мнение, че прилагането на член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 по отношение на тези искове е проблематично; вж. заключение по дело CDC (C‑352/13, EU:C:2014:2443, т. 8—10, 33, 39, 52 и 53).


13 – Като примери за дела, за които Съдът е постановил, че не попадат в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“, вж. по-специално решения LTU (29/76, EU:C:1976:137) (възстановяване на такси, дължими за ползвани услуги и оборудване на Евроконтрол), Rüffer (814/79, EU:C:1980:291) (възстановяване на разходи, свързани с отстраняване на потънало имущество) и Lechouritou и др. (C‑292/05, EU:C:2007:102) (искове за обезщетение срещу Германия за деяния, извършени по време на окупацията на Гърция от въоръжените сили на Третия райх). Като примери за дела, които според Съда влизат в обхвата на това понятие, вж. по-специално решения Sonntag (C‑172/91, EU:C:1993:144) (искане за обезщетение за вреди срещу учител в държавно училище поради проявена по време екскурзия небрежност, довела до смърт на ученик), Henkel (C‑167/00, EU:C:2002:555) (иск, предявен от организация за защита на потребителите, за да се забрани на търговец да използва неравноправни клаузи в потребителски договори) и Baten (C‑271/00, EU:C:2002:656) (суброгация по искове за издръжка на бивш съпруг и дете). Вж. също посочените по-нататък в точки 44 и 45 решения.


14 –      Конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 304, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3).


15 –      Решение Rüffer (814/79, EU:C:1980:291,т 15). Курсивът е мой.


16 –      № II. 37. 671/2014/12., решение от 12 ноември 2014 г.


17 –      Вж. аналогично решение Rüffer (814/79, EU:C:1980:291, т. 14).


18 –      Така е по-специално в Дания, Ирландия и Обединеното кралство.


19 –      Вж. решение Préservatrice Foncière Tiard (C‑266/01, EU:C:2003:282, т. 29—34) относно гаранция за плащане на митнически задължения, която френското застрахователно дружество поема по отношение на Нидерландия.


20 –      Вж. решения Realchemie Nederland (C‑406/09, EU:C:2011:668, т. 41) относно глоба, наложена от германски съд за нарушение на патентни права, и обратно, Bohez (C‑4/14, EU:C:2015:563, т. 40), което се отнася до имуществена санкция, наложена от съда за да се гарантира спазването на правото на лични отношения с детето.


21 –      Вж. решение Sapir и др. (C‑645/11, EU:C:2013:228, т. 37) относно искане за връщане на надвнесена по погрешка сума (condictio indebiti) от провинция Берлин в рамките на административно производство, чиято цел е поправянето на вредата, причинена от загубата на недвижим имот по време на нацисткия режим.


22 –      Решение Sunico и др. (C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 13 и 36—38).


23 –      Вж. съображения 11 и 12 от Регламент № 44/2001.


24 –      Решение ÖFAB (C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 30 и цитираната съдебна практика).


25 –      Вж. аналогично заключение на генералния адвокат Jacobs по дело Henkel (C‑167/00, EU:C:2002:171, т. 33) и в този смисъл решение Zuid-Chemie (C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 31).


26 –      Решение ÖFAB (C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика).


27 –      Решение Tacconi (C‑334/00, EU:C:2002:499, т. 26 и 27).


28 –      Вж. наред с много други решения Kalfelis (189/87, EU:C:1988:459, т. 17) и Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 44) и цитираната съдебна практика.


29 –      Решение CDC (C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 38—40 и цитираната съдебна практика).


30 –      Решение ÖFAB (C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 34 и цитираната съдебна практика).


31 –      В заключението си по дело Reichert и Kockler (C‑261/90, EU:C:1992:78, стр. 2169) генералният адвокат Gulmann посочва, че „текстовете на различните езици на член 5, параграф 3 от [Брюкселската конвенция] във всички случаи имат две общи характеристики. Първата е изискването за „противоправно“ поведение, а другата — това поведение да е причинило „вредоносно събитие“.


32 –      Вж. по-специално Goff & Jones. The Law of Restitution. 4. ed., 1993, London, Sweet & Maxwell, р. 16, където се твърди, че „искът за възстановяване се отнася до облагата, обогатяването, получено от ответника за сметка на ищеца; той не се отнася за претърпените загуби“ (курсивът е в оригинала). Вж. аналогично Virgo, G. The Principles of the Law of Restitution. 3. ed., 2015, OUP, р. 3, според когото „правната уредба на възстановяването е свързана с предоставянето на група основни правни средства за защита, които произтичат от закона и имат една обща функция, а именно да лишат ответника от придобитото, а не да обезщетят ищеца за претърпените загуби“. Във връзка с искове за възстановяване, поради нередности, на парични средства, платени съгласно законодателството на ЕС, такива нередности водят до „отнемане на незаконно придобитата облага, по-специално посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно“; вж. решение Somvao (C‑599/13, EU:C:2014:2462, т. 35).


33 –      Противно на заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело Austro-Mechana (C‑572/14, EU:C:2016:90, т. 86).


34 –      Вж. по-специално решение Fantask и др. (C‑188/95, EU:C:1997:580, т. 38 и цитираната съдебна практика).


35 –      Вж. решение Brasserie du pêcheur and Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 51).


36 –      Според постоянната съдебна практика член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 (също) следва да се тълкува самостоятелно. Вж. по-специално решение Holterman Ferho Exploitatie и др. (C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 74 и цитираната съдебна практика. Като пример за явно различно мнение вж. заключение на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело Austro-Mechana (C‑572/14, EU:C:2016:90, т. 85).


37 –      C‑645/11, EU:C:2013:228, където Съдът вместо това тълкува член 6 от Регламент № 44/2001 във връзка с искове, предявени срещу няколко ответници.


38 –      189/87, EU:C:1988:459


39 –      Обратно, генералният адвокат Darmon счита, че компетентността по член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция — тоест при дела, свързани с договор — следва да „канализира“ други искове, основани на непозволено увреждане и неоснователно обогатяване: вж. заключението на генералния адвокат Darmon по дело Kalfelis (189/87, EU:C:1988:312, т. 25—31).


40 –      Решение Reichert и Kockler (C‑261/90, EU:C:1992:149, т. 19 и 20).


41 –      189/87, EU:C:1988:459 (вж. т. 55 по-горе).


42 –      Вж. заключение на генералния адвокат Darmon по дело Shearson Lehman Hutton (C‑89/91, EU:C:1992:410, т. 102).


43 –      Решение Shearson Lehman Hutton (C‑89/91, EU:C:1993:15, т. 25 — вж. по-специално четвъртия отправен въпрос).


44 –      Вж. решение на House of Lords (Обединено кралство) от 30 октомври 1997 г. по дело Kleinwort Benson Ltd v. City of Glasgow District Council [1997] UKHL 43, решение на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) от 13 януари 1998 г. по дело 7 Ob 375/97s и решение на Högsta Domstolen (Върховен съд, Швеция) от 31 август 2009 г. по дело Ö 1900‑08 (NJA 2000:49).


45 –      Вж. по-специално Mankowski, P. — in: Magnus, U., et Mankowski, P. (eds.). Brussels Ibis Regulation, European Commentaries on Private International Law, vol. I, 2016, Dr. Otto Schmidt, Köln, p. 245; и Hertz, K. Bruxelles I-forordningen med kommentarer. 2. ed., 2015, Jurist- og Økonomforbundets Forlag, Copenhagen, р. 172.


46 –      По този въпрос мнението ми съвпада с решението на Lord Goff по дело Kleinwort Benson Ltd v. City of Glasgow District Council [1997] UKHL 43, решение от 30 октомври 1997 г.


47 –      В решение Brogsitter (C‑548/12, EU:C:2014:148, т. 27) Съдът посочва, че ако главното производство не е свързано с договор, то трябва да е свързано с извъндоговорна отговорност. Това твърдение обаче се основава на идеята, че ищецът по това дело — което се отнася до различни искове за вреди, претърпени в резултат на действия на ответника, за които се твърди, че представляват нелоялна конкуренция — иска да ангажира отговорността на ответника. По същия начин, по висящото понастоящем дело Granarolo (C‑196/15) от Съда се иска да определи дали искът за вреди — а не за връщане на недължимо платено — поради внезапно прекратяване на установени бизнес отношения се равнява на иск на основание на договор или е иск за извъндоговорна отговорност.


48 –      Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, стр. 40). Член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 („Неоснователно обогатяване“) предвижда: „В случай че извъндоговорно задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, включително плащане на недължими суми, е свързано със съществуващо отношение между страните, като например отношение, породено от договор или непозволено увреждане, което е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което урежда това друго отношение“. Вж. още член 2 от същия регламент.


49 –      Вж. член 7 от Регламент № 864/2007.


50 –      Регламент  на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (ОВ L 351, стр. 1).


51 –      Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 година относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (ОВ L 74, 1993 г., стр. 74; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 150).


52 –      Решение Kalfelis (189/87, EU:C:1988:459, т. 20).