Language of document : ECLI:EU:F:2016:10

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

5 февруари 2016 година

Дело F‑96/14

Hilde Bulté и Tom Krempa

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Наследници на починало длъжностно лице — Пенсии — Наследствени пенсии — Член 85 от Правилника — Възстановяване на неоснователно платени суми — Неоснователност на плащането — Явно надплащане — Липса“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Bulté и г‑н Krempa по същество искат отмяна на решението на Европейската комисия от 22 ноември 2013 г. за преизчисляване със задна дата, считано от 1 август 2010 г., на пенсиите, които те получават като наследници на починало длъжностно лице, и за удържане на недължимо изплатените им след тази дата суми

Решение:      Отменя решението на Европейската комисия от 22 ноември 2013 г., така както то следва от съобщението на служба „Управление и плащане по индивидуални права“ от същия ден, да измени със задна дата, считано от 1 август 2010 г., пенсиите, отпуснати съответно на г‑жа Bulté и на г‑н Krempa като наследници на починало длъжностно лице, и да им удържи надплатените суми за периода от 1 август 2010 г. до ноември 2013 г. Осъжда Европейската комисия да върне на г‑жа Bulté и на г‑н Krempa сумите, удържани от съответните им пенсии въз основа на решението, посочено в точка 1 от диспозитива. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Явно надплащане — Критерии

(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 85 от Правилника за длъжностните лица)

На основание член 85, първа алинея от Правилника, за да може неоснователно платена сума да бъде възстановена, е необходимо да се докаже, че получателят действително е знаел за неоснователността на плащането или че надплащането е било толкова явно, че получателят не е можел да не знае за него.

Изразът „толкова явно“, който определя какво трябва да е надплащането по смисъла на член 85, първа алинея от Правилника, не означава, че получателят на недължимото плащане изобщо не е длъжен да внимава или да проверява плащането, а означава, че сумата подлежи на връщане винаги когато е налице грешка, която действащо с обичайната грижа длъжностно лице не би могло да не забележи. Всъщност, точно както всяко длъжностно лице има личен интерес да проверява месечните плащания към него, така и получателят на наследствена пенсия има задължение за полагане на грижа и от него се очаква да познава правилата за финансовите придобивки, на които има право.

Освен това не е необходимо при изпълнението на задължението си за полагане на грижа заинтересованият да може с точност да определи размера на допуснатата от администрацията грешка. В това отношение е достатъчно той да има съмнения в основателността на въпросните плащания, за да е длъжен да се обърне към администрацията с цел тя да извърши необходимите проверки.

Правото на институциите на Съюза по член 85 от Правилника да изискат възстановяване на неоснователно платените суми трябва да се претегля спрямо задължението им да гарантират правото на гражданите на добра администрация. Това право, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предполага задължение за полагане на грижа, което означава, че компетентната институция трябва надлежно и старателно да разглежда и обработва преписките относно имуществените права на гражданите, включително наследствените пенсии.

(вж. т. 46, 48, 50 и 51)

Позоваване на:

Съд — решение от 11 юли 1979 г., Broe/Комисия, 252/78, EU:C:1979:186, т. 13

Първоинстанционен съд — решения от 5 ноември 2002 г., Ronsse/Комисия, T‑205/01, EU:T:2002:269, т. 46 и от 29 септември 2005 г., Thommes/Комисия, T‑195/03, EU:T:2005:344, т. 124

Съд на публичната служба — решения от 9 септември 2008 г., Ritto/Комисия, F‑18/08, EU:F:2008:110, т. 29 и 31, както и от 21 ноември 2013 г., Roulet/Комисия, F‑72/12 и F‑10/13, EU:F:2013:184, т. 46, 48 и 50