Language of document : ECLI:EU:C:2015:686

Дело C‑216/14

Наказателно производство

срещу

Gavril Covaci

(Преюдициално запитване,
отправено от Amtsgericht Laufen)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2010/64/ЕС — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Език на производството — Осъждане на глоба с наказателно определение — Възможност за подаване на възражение на език, различен от езика на производството — Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Право на информация относно обвинението — Връчване на наказателно определение — Способи — Задължително определяне на съдебен адресат от обвиняемия или подсъдимия — Срок за подаване на възражение, който тече от връчването на наказателното определение на съдебния адресат“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 октомври 2015 г.

1.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Директива 2010/64 — Приложно поле — Възражение срещу постановено в опростено производство наказателно определение, което не е влязло в сила — Включване

(член 1 от Директива 2010/64 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Директива 2010/64 — Обхват — Национална правна уредба, която задължава осъденото лице да оспорва съдебния акт, с който е осъдено, на езика на производството в държавата членка, където е издаден този акт — Допустимост — Предел — Молба, с която се инициира производство по оспорване, представляваща документ от съществено значение

(членове 1—3 от Директива 2010/64 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на информация в наказателното производство — Директива 2012/13 — Право на заподозрените лица и обвиняемите на информация относно правата им и обвинението срещу тях — Обхват

(членове 1, 3 и 6 от Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на информация в наказателното производство — Директива 2012/13 — Приложно поле — Възражение срещу постановено в опростено производство наказателно определение, което не е влязло в сила — Включване

(член 6 от Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета)

5.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на информация в наказателното производство — Директива 2012/13 — Право на информация относно обвинението — Обхват — Връчване на осъдителен съдебен акт — Правила — Национална правна уредба, задължаваща лицата, които не живеят в държавата, където е издаден актът, да определят съдебен адресат — Допустимост — Условие — Възможност за лицето, срещу което е постановен актът, да ползва целия срок за оспорване

(член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Положението на лице, което иска да подаде възражение против наказателно определение, което още не е придобило характер на влязла в сила присъда и на което то е адресат, попада в приложното поле на Директива 2010/64 относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, така че това лице трябва да може да упражни гарантираното с посочената директива право на устен и писмен превод.

(вж. т. 26 и 27)

2.        Членове 1—3 от Директива 2010/64 относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, съгласно което в наказателното производство лицето, срещу което е постановено наказателно определение, няма право да подаде писмено възражение против това определение на език, различен от езика на производството, въпреки че не владее последния език, освен ако в съответствие с член 3, параграф 3 от посочената директива компетентните органи не приемат, че предвид съответното производство и обстоятелствата по случая подобно възражение е документ от съществено значение.

Всъщност, от една страна, правото на устен превод, предвидено в член 2 от Директива 2010/64, обхваща превода от устен преводач на устните изявления между заподозрените лица или обвиняемите и разследващите органи, съдебните органи или евентуално защитника, като изключва писмения превод на направените от тези заподозрени лица или обвиняеми писмени изявления. В този смисъл посоченият член осигурява безплатна помощ от страна на устен преводач, ако съответното лице самò подава против постановеното срещу него наказателно определение устно възражение в деловодството на компетентния национален съд, който изготвя нарочен протокол, или пък ако това лице подава писмено възражение — помощ от страна на защитник, който да изготви съответния документ на езика на производството. За сметка на това, да се изисква от държавите членки не само да осигуряват възможност на съответните лица да се информират напълно и на техния език в какви деяния са обвинени и да представят своята версия на фактите, но и винаги да осигуряват превод на всяко писмено изявление, с което съответните лица оспорват съдебния акт, на който са адресати, би надхвърлило целите, преследвани с Директива 2010/64.

От друга страна, предвиденото в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/64 право на превод на някои документи от съществено значение поначало се отнася само до възможността някои документи, съставени от компетентните органи на езика на производството, да бъдат преведени писмено на език, който съответното лице разбира. То поначало не включва писмения превод на езика на производството на документ като подаденото против наказателно определение възражение.

Същевременно, доколкото член 3, параграф 3 от посочената директива разрешава на компетентните органи да решават във всеки конкретен случай дали някой друг документ извън тези по член 3, параграфи 1 и 2 от посочената директива е от съществено значение, запитващата юрисдикция е тази, която следва — като има предвид по-конкретно особеностите на производството, в което се постановява такова наказателно определение, както и тези на висящото пред нея дело — да прецени дали подаденото против наказателно определение писмено възражение трябва да се счита за документ от съществено значение, който се нуждае от превод. В тази връзка значение имат обстоятелството, че това възражение, което може да бъде подадено писмено или устно направо в деловодството на компетентния съд, не следва задължително да бъде мотивирано, подава се в доста кратък срок от две седмици, считано от връчването на определението, и не изисква задължителното участие на адвокат, както и обстоятелството, че съответното лице го е съставило на език, който владее, но който не е езикът на производството.

(вж. т. 38, 40—44, 47, 49—51; т. 1 от диспозитива)

3.        При тълкуване във връзка един с друг на членове 3 и 6 от Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство се вижда, че споменатото в член 1 от тази директива право на заподозрените лица и обвиняемите на информация относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях касае най-малко две отделни права, а именно, от една страна, правото на заподозрените лица или обвиняемите да бъдат уведомени, в съответствие с член 3 от посочената директива, най-малко за някои процесуални права, сред които правото на достъп до адвокат, правото на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване, правото на информация относно обвинението, правото на устен и писмен превод, както и правото да се запази мълчание и от друга страна, определеното в член 6 от посочената директива право на информация относно обвинението.

(вж. т. 54—56)

4.        Положението на лице, срещу което е издадено наказателно определение — неокончателен съдебен акт, който се постановява по искане на прокуратурата за престъпления с ниска степен на обществена опасност и без провеждане на съдебно заседание или изслушване от съда, и който придобива характер на влязла в сила присъда едва след изтичането на срока за подаване на възражение против него — попада в приложното поле на Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство, поради което това лице трябва да може да се ползва от правото на информация относно обвинението, и то в хода на цялото производство.

Без съмнение, доколкото въпросното производство е съкратено и опростено, връчването на такова наказателно определение се извършва едва след като съдията се е произнесъл по основателността на обвинението, като не по-малко вярно е обаче, че с това определение съдията се произнася само временно и че за обвиняемия или подсъдимия връчването на определението е първата възможност да бъде уведомен за обвинението срещу него. Следователно връчването на наказателно определение трябва, в съответствие с член 6 от Директива 2012/13, да се счита за начин за съобщаване на обвинението, повдигнато срещу съответното лице, поради което трябва да отговаря на поставените с този член изисквания.

(вж. т. 59—61)

5.        Член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, съгласно което в наказателното производство обвиняемият, който не живее в тази държава членка, е длъжен да определи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, стига обвиняемият действително да разполага с пълния срок за подаване на възражение против посоченото определение.

Всъщност както целта да се даде възможност на обвиняемия да подготви защитата си, така и нуждата да се избегне всяка дискриминация между, от една страна, обвиняемите, които имат адрес на територията, на която се прилага съответният национален закон, и от друга страна, тези, които нямат такъв адрес, които са единствените длъжни да определят съдебен адресат за целите на връчването на съдебни актове, изискват обвиняемият да разполага с целия този срок, тоест със срок, който не се скъсява поради времето, нужно на съдебния адресат да доведе наказателното определение до знанието на този, срещу когото то е постановено.

(вж. т. 65—68; т. 2 от диспозитива)