РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
12 октомври 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 91/250/ЕИО — Член 4, букви а) и в) — Член 5, параграфи 1 и 2 — Директива 2009/24/ЕО — Член 4, параграфи 1 и 2 — Член 5, параграфи 1 и 2 — Правна закрила на компютърните програми — Препродажба на копия от „използвани“ компютърни програми с лиценз върху неоригинални материални носители — Изчерпване на правото на разпространение — Изключително право на възпроизвеждане“
По дело C‑166/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija (Окръжен съд Рига, наказателно отделение, Латвия) с акт от 18 март 2015 г., постъпил в Съда на 13 април 2015 г., в рамките на производство по наказателно дело срещу
Aleksandrs Ranks,
Jurijs Vasiļevičs,
в присъствието на:
Finanšu un ekonomisko noziegumu izmeklēšanas prokuratūra,
Microsoft Corp.,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras (докладчик), J. Malenovský, M. Safjan и D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: I. Illéssy, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 март 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за A. Ranks и J. Vasiļevičs, от M. Krūmiņš, advokāts,
– за Microsoft Corp., от I. Veikša, I. Krodere и N. Tuominen, advokātes,
– за латвийското правителство, от I. Kalniņš и J. Treijs-Gigulis, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Varrone, avvocato dello Stato,
– за полското правителство от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda и A. Sauka, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 1 юни 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася формално до тълкуването на член 4, параграф 2 и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 2009 г., стр. 16).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано от Finanšu un ekonomisko noziegumu izmeklēšanas prokoratūra (прокурор от отдела за борба с финансовите и икономическите престъпления, Латвия) срещу г‑н Aleksandrs Ranks и г‑н Jurijs Vasiļevičs за организирана незаконна продажба на обекти на авторското право, умишлено използване без правно основание на чужда търговска марка, което нанася тежка вреда на защитените от закона права и интереси на лицето, и упражняване на нерегистрирана търговска дейност, тъй като посредством електронен пазар са търгували онлайн с копия от използвани компютърни програми, записани на неоригинални носители.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2009/24
3 Член 4, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 2009/24 гласи:
„1. При спазване на разпоредбите на членове 5 и 6 изключителните права на носителя на правата по смисъла на член 2 включват правото да извършва или да разрешава:
а) постоянното или временното възпроизвеждане на компютърна програма по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти; доколкото зареждането, изобразяването на екран, изпълняването, предаването на разстояние или съхраняването на компютърната програма налагат такова възпроизвеждане, тези действия изискват разрешението на носителя на правата;
[…]
2. Първата продажба в Общността на копие от програмата от притежателя на права или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение в Общността върху това копие, с изключение на правото на контрол върху по-нататъшното отдаване под наем на програмата или на копие от нея“.
4 Член 5, параграфи 1 и 2 от посочената директива предвижда:
„1. При липсата на специални договорни клаузи действията, посочени в член 4, параграф 1, букви а) и б), не изискват разрешението на носителя на право, когато те са необходими за използването на компютърната програма в съответствие с нейното предназначение от лицето, което законно я е придобило, включително за отстраняване на грешки.
2. Изготвянето на резервно копие от лице, което има право да използва компютърната програма, не може да бъде ограничено с договор, доколкото това е необходимо за използването“.
Директива 91/250/ЕИО
5 Член 4 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, 1991 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114) гласи:
„При условията на членове 5 и 6 изключителните права на притежателя на право, по смисъла на член 2, включват правото да извършва или да разрешава:
а) постоянното или временното възпроизвеждане на компютърна програма по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти. Доколкото зареждането, изобразяването на екран, изпълняването, предаването на разстояние или съхраняването на компютърната програма изискват такова възпроизвеждане, [те] изискват разрешението на носителя на правата;
[…]
в) всяка форма на разпространение сред обществото, включително отдаването под наем на оригинална компютърна програма или на копия от нея. Първата продажба в Общността на копие от програмата от притежателя на права или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение в Общността върху това копие, с изключение на правото на контрол върху по-нататъшното отдаване под наем на програмата или на копие от нея“.
6 Текстът на член 5, параграфи 1 и 2 от посочената директива е следният:
„1. При липсата на специфични договорни разпоредби, действията[,] посочени в член 4, букви а) и б), не изискват разрешението на притежателя на права, когато те са необходими за използването на компютърната програма от лицето, което законно я е придобило[,] в съответствие с предназначението ѝ, включително за отстраняване на грешки.
2. Изготвянето на резервно копие от лице, което има право да използва компютърната програма, не може да бъде ограничено с договор, доколкото това е необходимо за използването“.
7 Член 7, параграф 1 от същата директива гласи:
„Без да се засягат разпоредбите на членове 4, 5 и 6, държавите членки предвиждат, в съответствие със своите национални законодателства, подходящи мерки срещу лице, което извършва някои от действията, изброени в букви а), б) и в) по-долу:
а) каквото и да е действие по пускането в обращение на копие от компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това копие е незаконно;
б) притежаването с търговска цел на копие от компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това копие е незаконно;
[…]“.
8 Директива 91/250 е отменена с Директива 2009/24.
Латвийското право
9 Член 32 от Autortiesību likums (Законът за авторското право), озаглавен „Изчерпване на правото на разпространение“, предвижда, че правото на разпространение на дадено произведение се изчерпва с първата продажба или друга сделка, с която се прехвърлят правата върху него на територията на Европейския съюз, когато продажбата е извършена от автора или с неговото съгласие. Тази разпоредба се прилага само за материалните произведения или за копията от тях.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 Срещу г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs е образувано наказателно производство за това, че между 28 декември 2001 г. и 22 декември 2004 г. са продавали онлайн посредством електронен пазар различни защитени с авторско право компютърни програми на Microsoft Corp. като версиите на софтуера Microsoft Windows и на пакета от офис програми Microsoft Office.
11 В хода на разследването не е било възможно да се установи с точност броят на подадените екземпляри от компютърни програми, изчислен на повече от 3000, нито точната сума, получена от продажбата им. Все пак размерът на имуществената вреда, понесена от Microsoft вследствие на дейността на г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs, е пресметнат на 293 548,40 USD (щатски долара) (около 265 514 EUR) въз основа на сумите, кредитирани по тяхната сметка PayPal.
12 Срещу г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs е образувано наказателно производство за няколко престъпления по латвийското наказателно право, и по-специално, първо, за организирана незаконна продажба на обекти на авторското право, второ, за умишлено използване без правно основание на чужда търговска марка, и трето, за упражняване нерегистрирана търговска дейност.
13 С присъда от 3 януари 2012 г., постановена в първоинстанционно производство, те са признати за виновни за извършването на организирана незаконна продажба на обекти на авторското право и за умишлено използване без правно основание на чужда търговска марка, престъпления, уредени и санкционирани в член 149, параграф 3 и член 206, параграф 2 от латвийския Наказателен закон, и са осъдени да обезщетят частично Microsoft за претърпените от него вреди, както и да заплатят всички разноски по делото.
14 Както прокуратурата, така и г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs, а също и Microsoft, оспорват по въззивен ред тази присъда пред Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija (Окръжен съд Рига, наказателно отделение, Латвия), който с решение от 22 март 2013 г. потвърждава посочената присъда в частта ѝ, в която г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs са признати за виновни за извършването на организирана незаконна продажба на обекти на авторското право и им е наложено наказание.
15 Прокуратурата подава протест, а г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs подават поотделно ревизионни жалби пред Augstākās tiesas Senāts (Върховен съд на Латвия), който с определение от 13 октомври 2013 г. отменя изцяло решението на Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija (Окръжен съд Рига, наказателно отделение) и връща делото на въззивния съд за преразглеждане.
16 В хода на преразглеждането на делото г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs правят искане пред Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija (Окръжен съд Рига, наказателно отделение) да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на член 4, параграф 2 и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/24.
17 При тези обстоятелства Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija (Окръжен съд Рига, наказателно отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли лице, придобило „използвана“ компютърна програма с лиценз, записана върху неоригинален диск, който работи и не се ползва от друг потребител, да се позове в съответствие с член 5, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 на изчерпване на правото на разпространение на екземпляр (копие) от тази компютърна програма, чийто първи купувач я е придобил от носителя на авторските права с оригиналния диск, но той се е повредил и първият приобретател е изтрил своя екземпляр (копие) или вече не го използва?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, има ли право лице, което може да се позове на изчерпване на правото на разпространение, да препродава тази компютърна програма, записана върху неоригинален диск, на трето лице по смисъла на член 4, параграф 2 и член 5, параграф 2 от Директива 2009/24?“.
По преюдициалните въпроси
18 В началото следва да се припомни, че както отбелязва генералният адвокат в точка 4 от заключението си, Директива 2009/24, член 10 от която отменя Директива 91/250, е влязла в сила на 25 май 2009 г. съгласно член 11 от нея. От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че срещу г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs е образувано наказателно производство за деяния, извършени между 28 декември 2001 г. и 22 декември 2004 г. Следователно спорът по главното производство се урежда от Директива 91/250, а не от Директива 2009/24.
19 Ето защо двата въпроса, отнасящи се до тълкуването на член 4, параграф 2 от последната директива, който урежда правилото за изчерпване на правото на разпространение на носителя на авторското право, и на член 5, параграфи 1 и 2 от посочената директива, предвиждащ изключения от изключителното право на носителя на авторското право на възпроизвеждане, трябва да се тълкуват като насочени към съответните разпоредби на Директива 91/250, а именно член 4, буква в) от нея, от една страна, и член 4, буква а), както и член 5, параграфи 1 и 2 от същата, от друга страна.
По допустимостта
20 Латвийското правителство изразява съмнения относно допустимостта на въпросите, като твърди, че запитващата юрисдикция, изглежда, смята, че г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs законосъобразно са придобили обетите на авторското право, докато от акта за преюдициално запитване е видно, че спорните компютърни програми са пиратски копия.
21 В това отношение следва да се припомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Ето защо, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. решение от 12 октомври 2010 г., Rosenbladt, C‑45/09, EU:C:2010:601, т. 32 и цитираната съдебна практика).
22 Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решение от 12 октомври 2010 г., Rosenbladt, C‑45/09, EU:C:2010:601, т. 33 и цитираната съдебна практика).
23 В случая главното производство се отнася до въпроса дали извършената от г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs препродажба на копия от използвани компютърни програми е законна от гледна точка на разпоредбите на Директива 91/250. Следователно отговорът на този въпрос зависи пряко от тълкуването на член 4, буква в) от тази директива, уреждащ правилото за изчерпване на правото на разпространение на носителя на авторското право, както и на член 4, буква а) и член 5, параграфи 1 и 2 от посочената директива, които предоставят в полза на носителя на авторското право изключително право на възпроизвеждане и предвиждат изключения от това право.
24 Ето защо преюдициалните въпроси са допустими.
По същество
25 С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, букви а) и в), както и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 91/250 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че приобретателят на копие от вече използвана компютърна програма, записано върху неоригинален материален носител, може съгласно правилото за изчерпване на авторското право да препродаде това копие, когато, от една страна, оригиналният материален носител е бил повреден, и от друга страна, този първоначален приобретател е изтрил своя екземпляр от това копие или вече не го използва.
26 В това отношение трябва да се припомни преди всичко, че съгласно член 4, буква в) от посочената директива първата продажба в Съюза на копие от компютърна програма от носителя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение в Съюза върху това копие.
27 От тази разпоредба е видно, че за изчерпването на правото на разпространение на копието от компютърна програма е необходимо да са изпълнени две условия, а именно то да е пуснато на пазара, и по-специално продадено от носителя на правото или с негово съгласие, и това пускане на пазара да е извършено в Съюза (вж. по аналогия, що се отнася до член 4 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), решения от 12 септември 2006 г., Laserdisken, C‑479/04, EU:C:2006:549, т. 21 и от 22 януари 2015 г., Art & Allposters International, C‑419/13, EU:C:2015:27, т. 31).
28 Впрочем Съдът вече е приел, че съдържащият се в тази разпоредба термин „продажба“, който трябва да се тълкува широко, обхваща всички форми на предлагане на пазара на копието от компютърна програма, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на това копие срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право върху програмата да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 49).
29 Безспорно е, че първото пускане на пазара в Съюза от носителя на авторското право на копие от неговата компютърна програма, записано върху материален носител като дискета, CD-ROM или DVD-ROM, представлява първа продажба на това копие по смисъла на член 4, буква в) от Директива 91/250. От друга страна, следва да се приеме, че при липсата на данни в противен смисъл в акта за преюдициално запитване, тази продажба се придружава от лиценз за безсрочно използване на посоченото копие.
30 От изложеното по-горе следва, че по силата на член 4, буква в) от посочената директива носителят на авторското право върху компютърна програма, който е продал в Съюза копието от тази програма на материален носител като CD-ROM или DVD-ROM, придружено от лиценз за безсрочно използване на това копие, по-нататък не може да се противопостави на последващите препродажби от първоначалния приобретател или последователните приобретатели на това копие, независимо от съществуването на договорни клаузи, забраняващи всяко последващо прехвърляне (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 77).
31 Поставените въпроси обаче се отнасят не до хипотезата на препродажбата от първоначалния приобретател на копие от вече използвана компютърна програма, записано върху оригинален материален носител, а до препродажбата на копие от вече използвана компютърна програма, записано върху неоригинален материален носител, от лице, което го е придобило от първоначалния или от последващ приобретател.
32 Microsoft, италианското и полското правителство и Европейската комисия твърдят в това отношение в становищата си, че предвиденото в член 4, буква в) от Директива 91/250 правило за изчерпване на правото на разпространение намира приложение само за продадения на първия приобретател оригинален материален носител (дискета, CD-ROM или DVD-ROM), върху който е записано копието от компютърната програма, пуснато в продажба от носителя на правото или с негово съгласие, а не за неоригиналния материален носител на това копие.
33 Така формулирани, тези доводи не могат да бъдат приети.
34 Всъщност предвиденото в член 4, буква в) от Директива 91/250 право на разпространение се отнася до самото копие от компютърната програма и придружаващия го лиценз за използване, а не до материалния носител, върху който това копие евентуално е пуснато в продажба в Съюза за първи път от носителя на авторското право или с негово съгласие.
35 В това отношение от практиката на Съда е видно, че в член 4, параграф 2 от Директива 2009/24, който възпроизвежда съдържанието на член 4, буква в) от Директива 91/250, е посочена без други уточнения на „продажбата на копие от компютърна програма“ и следователно не е направено разграничение според това дали формата на съответното копие е материална или нематериална (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 55).
36 По-специално Съдът е направил извода, че изчерпването на предвиденото в член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 право на разпространение поражда действие след първата продажба на копие от компютърна програма в Съюза от носителя на авторското право или с неговото съгласие, независимо дали продажбата се отнася за материално или нематериално копие от тази програма (решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 55 и 61).
37 Същевременно член 4, буква а) от Директива 91/250 предоставя на носителя на авторското право върху компютърна програма и изключителното право да извършва или да разрешава постоянното или временното възпроизвеждане на тази програма по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти, освен когато са налице изключенията, предвидени в членове 5 и 6 от тази директива.
38 Следователно законният приобретател на копие от компютърна програма, пусната на пазара от носителя на правото или с негово съгласие, може да препродаде, вече използвана, тази програма съгласно правилото за изчерпване на правото на разпространение, предвидено в член 4, буква в) от Директива 91/250, доколкото продажбата не засяга изключителното право на възпроизвеждане, гарантирано на носителя с член 4, буква а) от тази директива, и следователно при условие че за всяко действие по възпроизвеждане на програмата е дадено разрешение от същия носител на правото или се прилага някое от предвидените в членове 5 и 6 от посочената директива изключения.
39 Г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs, както и Комисията поддържат в становищата си, че правилото за изчерпване на правото на разпространение позволява препродажбата на копие от компютърна програма, записано върху неоригинален материален носител, в случай че материалният носител е бил повреден, при спазване на условията, изведени от Съда в решението му от 3 юли 2012 г., UsedSoft (C‑128/11, EU:C:2012:407). В съответствие с тези условия първоначалният приобретател на копие от програма, записано върху оригинален материален носител, трябвало да разполага с лиценз за безсрочно използване на тази програма и да направи неизползваемо всяко копие от нея, което притежава, към момента на препродажбата ѝ. В този случай изготвянето на копие от компютърна програма върху неоригинален носител било позволено въз основа на изключенията от изключителното право на възпроизвеждане, предвидени в член 5, параграфи 1 и 2 от същата директива.
40 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 5, параграф 2 от Директива 91/250 изготвянето на резервно копие от лице, което има право да използва компютърната програма, не може да бъде ограничено с договор, доколкото това е необходимо за използването. В член 9, параграф 1 от тази директива се уточнява, че всякакви договорни разпоредби, противоречащи на посочения член 5, параграф 2, са нищожни.
41 Ето защо, както следва от член 5, параграф 2 от посочената директива, изготвянето на резервно копие от компютърна програма е поставено в зависимост от две условия. От една страна, това копие трябва да бъде изготвено от лице, което има право да използва програмата, и от друга страна, то трябва да бъде необходимо за посоченото използване.
42 Тази разпоредба, предвиждаща изключение от изключителното право на възпроизвеждане, което притежава носителят на авторското право върху компютърна програма, трябва да се тълкува стриктно съгласно трайната практика на Съда (вж. по аналогия решение от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 109).
43 Ето защо резервно копие от компютърна програма може да се изготви и използва само за да отговори на нуждите на лицето, имащо право да използва програмата, и следователно, дори да е повредило, унищожило или пък загубило оригиналния материален носител на програмата, същото лице не може да използва това копие за препродажбата на посочената използвана програма на трето лице.
44 Следователно, както поддържат Microsoft и италианското и полското правителство в становищата си, законният приобретател на копие от компютърна програма, придружено от лиценз за безсрочно използване, който възнамерява да го препродаде след изчерпването на правото на носителя на авторските права съгласно член 4, буква в) от Директива 91/250, не може, при липсата на разрешение от този носител на правото, да прехвърли на последващ приобретател резервното копие от тази програма, изготвено на основание член 5, параграф 2 от посочената директива, с мотива че е повредил, унищожил или загубил оригиналния материален носител, който му е продаден от същия носител на правото или с негово съгласие.
45 В случая, въпреки че от акта за преюдициално запитване е видно, че г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs са препродали копия от компютърни програми, записани върху неоригинални материални носители, в него не е уточнено дали като първоначални приобретатели на тези програми те лично са изготвили препродадените копия, или последните са изготвени от лицата, от които са ги придобили, независимо дали тези лица са законни приобретатели или не.
46 Все пак се налага изводът, че независимо от това при какви условия г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs са придобили копията от компютърните програми, които са препродали, за тях се прилагат разпоредбите на член 7, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/250, ако е установено, че са пуснали в обращение и са притежавали за търговски цели незаконни копия от компютърни програми.
47 Единствено запитващата юрисдикция обаче следва да прецени с оглед на установените от нея фактически обстоятелства за всяко препродадено от г‑н Ranks и Vasiļevičs копие от компютърна програма дали същото е незаконно копие по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива и, ако това е така, да изведе съответните последици.
48 На второ място следва да се припомни, че по силата на член 5, параграф 1 от Директива 91/250, когато актът на възпроизвеждане е необходим на законния приобретател, за да може да използва компютърната програма в съответствие с нейното предназначение, при липсата на специфични договорни разпоредби за този акт не се изисква разрешение от носителя на правото.
49 В това отношение от практиката на Съда е видно, че когато приобретателят на копие от компютърна програма го закупува и изтегля от уебсайта на носителя на правото, той извършва допустимо съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива възпроизвеждане на копието, доколкото това възпроизвеждане е необходимо, за да може да използва компютърната програма в съответствие с нейното предназначение (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 75).
50 Освен това Съдът приема, че при препродажба на копието от компютърната програма, което е закупено и изтеглено от неговия първи приобретател от уебсайта на носителя на правото, последващият приобретател на това копие, който е законен приобретател по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 91/250, също има право в съответствие с тази разпоредба да изтегли на своя компютър посоченото копие, тъй като това изтегляне представлява необходимо възпроизвеждане на програмата, което му дава възможност да я използва в съответствие с нейното предназначение (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 80 и 81).
51 Следва обаче да се отбележи, че обстоятелствата по главното производство се различават от разглежданите по делото, по което е постановено решението от 3 юли 2012 г., UsedSoft (C‑128/11, EU:C:2012:407). Действително, от материалите по представената пред Съда преписката е видно, че г‑н Ranks и г‑н Vasiļevičs са търгували по интернет с копия от компютърни програми върху неоригинални материални носители, за които няма никакво основание да се предполага, че са закупени и изтеглени от уебсайта на носителя на правото.
52 Все пак, от гледна точка на правилото за изчерпване на правото на разпространение и на признатото на носителя на правото изключително право на възпроизвеждане, положението на законния приобретател на копие от компютърна програма, продадена записана върху материален носител, който е повреден, унищожен или загубен, е сравнимо с това на законния приобретател на компютърна програма, закупена и изтеглена по интернет.
53 Законният приобретател на копието от компютърна програма, който притежава лиценз за безсрочно използване на тази програма, но не разполага повече с оригиналния материален носител, върху който това копие му е предоставено първоначално, тъй като го е унищожил, повредил или загубил, не може само на това основание да бъде лишен от всякаква възможност да препродаде, вече използвано, това копие на трето лице, иначе изчерпването на правото на разпространение, предвидено в член 4, буква в) от Директива 91/250, би било лишено от полезно действие (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 83).
54 По този начин, както признава Microsoft в писмения си отговор на поставените от Съда въпроси, законният приобретател на лиценз за безсрочно използване на копие от вече използвана компютърна програма трябва да има възможност да изтегли тази програма от уебсайта на носителя на авторското право, тъй като това изтегляне представлява необходимо възпроизвеждане на компютърна програма, позволяващо на приобретателя да я използва в съответствие с нейното предназначение, както е приел Съдът в решението от 3 юли 2012 г., UsedSoft (C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 85).
55 Следва обаче да се припомни, че първоначалният приобретател на копие от компютърна програма с изчерпано право на носителя на авторското право на разпространение съгласно член 4, буква в) от Директива 91/250, който препродава тази програма вече използвана, трябва, за да не наруши предвиденото в член 4, буква a) от тази директива изключително право на същия носител на авторско право на възпроизвеждане на неговата компютърна програма, да направи неизползваемо всяко копие от нея, което притежава, към момента на препродажбата ѝ (вж. по аналогия решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft, C‑128/11, EU:C:2012:407, т. 70 и 78).
56 Освен това трябва да се уточни, че приобретателят на лиценза за безсрочно използване на копие от вече използвана компютърна програма, който, позовавайки се на правилото за изчерпване на правото на разпространение, изтегля копие от програмата на своя компютър от уебсайта на носителя на правото, следва да докаже с всякакви доказателствени средства, че е придобил законно този лиценз.
57 От всички изложени по-горе съображения следва, че член 4, букви а) и в) и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 91/250 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че макар първоначалният приобретател на копие от компютърна програма, придружено от лиценз за безсрочно използване, да има право да препродаде на последващ приобретател, вече използвано, това копие и лиценза за него, той не може, когато оригиналният материален носител на първоначално полученото от него копие е повреден, унищожен или загубен, да предостави на посочения последващ приобретател своето резервно копие от тази програма без разрешението на носителя на правото.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 4, букви а) и в) и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че макар първоначалният приобретател на копие от компютърна програма, придружено от лиценз за безсрочно използване, да има право да препродаде на последващ приобретател, вече използвано, това копие и лиценза за него, той не може, когато оригиналният материален носител на първоначално полученото от него копие е повреден, унищожен или загубен, да предостави на посочения последващ приобретател своето резервно копие от тази програма без разрешението на носителя на правото.
Подписи