Language of document : ECLI:EU:C:2016:854

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

N. WAHL

представено на 10 ноември 2016 година(1)

Дело C‑660/15 P

Viasat Broadcasting UK Ltd

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Държавни помощи — Помощ, приведена в действие от датските органи, в полза на датския обществен радиотелевизионен оператор TV2/Danmark — Публично финансиране, предоставено за компенсиране на разходите за изпълнение на задължения за обществена услуга — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Връзка между член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС“





1.        Със своята жалба Viasat Broadcasting UK Ltd (наричано по-нататък „Viasat“) иска от Съда да отмени решението от 24 септември 2015 г. по дело T‑125/12(2), с което Общият съд отхвърля искането му за отмяна на Решение 2011/839/ЕС(3), доколкото в него Комисията обявява някои мерки, приведени в действие от Кралство Дания в полза на TV2/Danmark, за съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС(4).

2.        Разглеждана през призмата на дисциплината в областта на държавните помощи, тази жалба повдига един важен въпрос във връзка с финансирането на задълженията за обществена услуга. По същество Viasat поставя под съмнение връзката между условията, определени в основополагащото решение Altmark(5), и тези, които следват от член 106, параграф 2 ДФЕС(6). Основната теза на Viasat в неговата жалба е, че Европейската комисия следва да прилага условията Altmark, когато преценява дали помощта може да бъде обявена за съвместима съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС. Общият съд неколкократно отхвърля тази теза(7), а сега Съдът е приканен да я разгледа за пръв път след постановяването на решение Altmark.

3.        Поради изложените по-долу съображения считам, че Общият съд е имал основания да не приеме въпросната теза. Ето защо препоръчвам жалбата да се отхвърли.

I –  Обстоятелства, предхождащи спора

4.        В отговор на жалба, подадена на 5 април 2000 г., с решение от 19 май 2004 г. Комисията разпорежда на Кралство Дания да събере от автономното държавно предприятие TV2/Danmark сумата от 628,2 милиона DKK [датски крони] заедно с лихвите(8). Впоследствие това решение е отменено от Общия съд през октомври 2008 г.(9)

5.        Междувременно, тъй като в резултат на това решение правоприемникът на TV2/Danmark (публично дружество с ограничена отговорност TV2/Danmark A/S(10)) изпада в несъстоятелност, с писмо от 23 юли 2004 г. Кралство Дания уведомява Комисията за проект за рекапитализация на TV2. С решение от 6 октомври 2004 г. Комисията приема, че всеки елемент на държавна помощ, който би могъл да бъде свързан с предвидената рекапитализация на TV2, е съвместим с вътрешния пазар в съответствие с настоящия член 106, параграф 2 ДФЕС(11). През септември 2009 г. Общият съд установява, че липсва основание за произнасяне по подадени срещу това решение жалби(12).

6.        След отмяната на решението, посочено в точка 4 по-горе, през април 2011 г. Комисията приема спорното решение след преоценка на въпросните мерки и консултация със заинтересованите страни. Спорното решение се отнася до мерките, предоставени на TV2 в периода между 1995 г. и 2002 г. При анализа си обаче Комисията взема предвид и мерките за рекапитализация, приети през 2004 г., посочени по-горе в точка 5 (заедно наричани по-нататък „разглежданите мерки“.

7.        В спорното решение Комисията квалифицира разглежданите мерки като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на TV2. След това тя стига до извода, че сумата от 628,2 милиона датски крони представлява резерв от собствени средства на TV2. Член 1 от спорното решение съответно гласи:

„Мерките, приведени в действие от [Кралство] Дания в полза на [TV2] в периода между 1995 г. и 2002 г. под формата на ресурси от лицензионни такси и другите мерки, разгледани в настоящото решение, са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС]“.

II –  Производство пред Общия съд

8.        С жалба, подадена на 14 март 2012 г., Viasat иска отмяна на спорното решение.

9.        В подкрепа на жалбата си Viasat изтъква две основания за отмяна: първо, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като в извършената от нея съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС преценка на съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар не е взела предвид второто и четвъртото условие Altmark, и второ, че Комисията е нарушила член 296 ДФЕС, тъй като в спорното решение не е изяснила защо в този случай се прилага член 106, параграф 2 ДФЕС, въпреки че второто и четвъртото условие Altmark не са били изпълнени.

10.      След проведено на 15 януари 2015 г. открито съдебно заседание в обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че не е необходимо да се произнася по жалбата, доколкото с нея се иска отмяната на спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2 от т. нар. фонд TV2, представляват държавна помощ (вж. т. 18 по-долу относно причините за това), и отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Той също така осъжда Viasat да понесе направените от него и от Комисията съдебни разноски и разпорежда Кралство Дания и TV2 да понесат направените от тях съдебни разноски.

III –  Производство пред Съда и искания на страните

11.      С жалба, подадена в Съда на 8 декември 2015 г., Viasat иска от Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да отмени спорното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Viasat, направени както в първоинстанционното, така и в производството пред Съда;

при условията на евентуалност:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

–        да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното и в настоящото производство.

12.      В писмения си отговор от 11 февруари 2016 г. Комисията поддържа, че Съдът трябва да отхвърли жалбата като недопустима, неоснователна и несъстоятелна и да осъди Viasat да заплати съдебните разноски по двете производства.

13.      В своя отговор от 19 февруари 2016 г. TV2 иска от Съда да отхвърли жалбата. При условията на евентуалност, ако жалбата бъде уважена, TV2 иска от Съда да остави в сила обжалваното съдебно решение и спорното решение в съответствие с член 264, параграф 2 ДФЕС. На последно място, TV2 иска от Съда да осъди Viasat да заплати съдебните разноски на TV2.

14.      В отговора си от 22 февруари 2016 г. Кралство Дания иска от Съда да отхвърли жалбата.

15.      В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда съдебно заседание не е проведено.

IV –  Анализ

 А – Уводни бележки

16.      Общият съд многократно е разглеждал дела относно компенсацията за изпълнението на възложената на TV2 обществена услуга по публично радиоразпръскване(13). За пръв път обаче по този дългогодишен спор трябва да се произнесе Съдът.

17.      Освен настоящото дело, в Съда към момента са висящи три жалби, подадени съответно от Viasat, TV2 и Комисията. И трите се отнасят до решение, постановено в същия ден като обжалваното съдебно решение, в което Общият съд частично уважава жалба на TV2 за отмяна на спорното решение в частта, в която с това решение се приема, че разглежданите мерки представляват държавна помощ(14).

18.      В другото обжалвано съдебно решение Общият съд, в съответствие с доводите на TV2, първо, отменя спорното решение в частта, в която в него Комисията приема, че приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2 чрез фонд TV2, представляват държавна помощ, тъй като Общият съд счита, че не е изпълнено условието за „държавни ресурси“ (вж. т. 211—220 от второто обжалвано съдебно решение). (15) Второ, по отношение на второто условие Altmark Общият съд приема, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като изисква предоставената на TV2 компенсация да бъде формулирана по начин, който да гарантира ефективното изпълнение на задължението за обществена услуга (вж. т. 106 от другото обжалвано съдебно решение). Тези изводи са в основата на паралелните жалби, понастоящем висящи пред Съда.

19.      Ако бъде прието твърдението на TV2 в жалбата му по дело С‑649/15 P, че Общият съд неправилно е установил, че само част от разглежданите мерки не включват държавна помощ, тогава може да отпадне необходимостта Съдът да се произнася по настоящата жалба, която почива на тезата, че разглежданите мерки представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

20.      С оглед на това настоящото дело повдига важен правен въпрос, по който Съдът не се е произнасял досега и който изисква внимание. Независимо от изхода на останалите производства по обжалване, ще разгледам настоящата жалба в сегашното ѝ състояние.

21.      Viasat се позовава на три основания за обжалване. Първо, то поддържа, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като отхвърля твърдението му, че в спорното решение Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС. Второ, според Viasat Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като постановява, че в извършената от нея съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС преценка Комисията не била длъжна да вземе предвид факта, че при предоставянето на помощта за TV2 не са спазени основните принципи на прозрачност и на ефективност на разходите. Накрая, Viasat твърди, че самият Общ съд допуска грешка, като не разглежда надлежно и не отговаря на твърденията на Viasat.

22.      Намирам за уместно да започна анализа си с второто основание за обжалване.

 Б – Второто основание за обжалване

1.     Доводи на страните

23.      Viasat поддържа, че за да се обяви помощта за съвместима съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС, трябва да са изпълнени определени изисквания. Първо, държавата членка трябва да определи услуга от общ икономически интерес (наричано по-нататък „изискването за определяне“); второ, държавата членка трябва да възложи предоставянето на тази услуга на конкретно предприятие (наричано по-нататък „изискването за възлагане“); и трето, i) прилагането на разпоредбите на Договорите, включително на разпоредбите в областта на държавните помощи, трябва да препятства изпълнението на специфичната задача, която е възложена на този доставчик (наричан по-нататък „критерият за препятстване“), и ii) дерогацията от тези разпоредби не трябва да засяга развитието на търговията до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза (наричан по-нататък „критерият за претегляне на интересите“).

24.      Според Viasat критерият за препятстване винаги трябва да отразява разпоредбите на Договора, които се дерогират. В това отношение Viasat посочва, че изискванията за определяне и възлагане и произтичащата от критерия за претегляне на интересите забрана за свръхкомпенсация, които трябва да се спазват съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС, съответстват на начина, по който то разбира първото и третото условие Altmark. Въз основа на това Viasat твърди, че след постановяването на решение Altmark критерият за препятстване налага анализ на въпроса дали предоставянето на услугата от общ икономически интерес ще бъде препятствано, ако се изисква а) параметрите на компенсацията да бъдат определени предварително по прозрачен и обективен начин (в съответствие с второто условие Altmark) и б) въпросната услуга да се възлага след публичен търг или компенсацията да се ограничава до необходимото за покриване на разходите на икономически ефективно, добре управлявано предприятие (в съответствие с четвъртото условие Altmark). Viasat поддържа, че в спорното решение Комисията не е направила такава преценка, а Общият съд, от своя страна, не е санкционирал този пропуск в обжалваното решение.

25.      Освен това Viasat изтъква по-специално, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като i) се основава на решение M6/Комисия(16) и на други свои решения, за да отхвърли жалбата на Viasat; ii) приема, че доводите на Viasat водят до логическа безизходица, тъй като член 106, параграф 2 ДФЕС по-специално би се превърнал в „мъртва буква“; iii) отрича значението на определени съобщения и решения на Комисията от 2005 г. и 2011 г., посочени в точка 67 от обжалваното съдебно решение; и iv) приема, че Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г.(17) е попречило на Комисията да приложи метода, който според Viasat произтича от член 106, параграф 2 ДФЕС.

26.      Комисията, подкрепeна от TV2 и Кралство Дания, оспорва твърденията на Viasat. Според нея по-специално доводът на Viasat в частта му за невалидност на Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г. е просрочен и следователно недопустим. От своя страна, Кралство Дания посочва, че що се отнася по-конкретно до доводите, с които Viasat упреква Общия съд, че не е проверил дали при преценката на съвместимостта на мерките за помощ в спорното решение Комисията се е уверила, че за задълженията на TV2 за обществена услуга е била обявена тръжна процедура в съответствие с принципа на прозрачност, произтичащ от правилата за свободно движение в Договора за функционирането на Европейския съюз, тези доводи не са изтъкнати пред Общия съд в първоинстанционното производство и следователно са недопустими.

2.     Анализ

27.      Смятам, че е уместно възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията и Кралство Дания, да се разгледат във връзка с доводите, към които се отнасят. Ето защо преминавам веднага към съществото на основанието за обжалване на Viasat.

28.      Наистина връзката между член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС през годините е доста неясна. Тази липса на яснота е най-очевидна в областта на финансирането на услуги от общ икономически интерес. Добре известно е обаче, че в решение Altmark пленумът на Съда прие нов подход, наричан от някои автори „подходът на условната компенсация“(18).

29.      Четирите условия, определени от Съда в решение Altmark, се отнасят до въпроса дали на дадено предприятие е предоставено предимство. Следователно те са свързани с компонент на понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС(19). Някои коментатори отбелязват, че тъй като са стриктни, тези условия на практика в много случаи не са изпълнени(20). Като пряка последица от това основните разпоредби, с които може да се разреши иначе неправомерна държавна помощ — а именно член 106, параграф 2 и член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС — все още имат централна роля.

30.      Тези съображения, изглежда, имплицитно се признават в обжалваното съдебно решение. В точка 63 от това решение Общият съд приема, че макар да е налице известно сходство между двете групи условия, които следват съответно от решение Altmark и от член 106, параграф 2 ДФЕС, те отговарят на напълно различни въпроси. Според него условията Altmark предхождат условията по член 106, параграф 2 ДФЕС, които се отнасят до съвместимостта. На базата на тази основна констатация в точки 75—99 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля различните доводи, които жалбоподателят изтъква в подкрепа на своята позиция. В настоящия случай жалбоподателят иска от Съда да потвърди тази позиция и да приеме, че като е отхвърлил изтъкнатите от него доводи, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

31.      Общият съд обаче не е допуснал такава грешка.

32.      Преди всичко е важно да се направи разграничение между решение Altmark и съдържащите се в него условия, от една страна, и от друга, член 106, параграф 2 ДФЕС и неговите изисквания. Както бе посочено, първите се използват, за да се определи дали е предоставено предимство, и следователно в по-общ план се отнасят до понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Това предхожда преценката по член 106, параграф 2 ДФЕС, която се отнася до въпроса дали дадена мярка за помощ може да бъде обявена за съвместима. Ако са изпълнени условията Altmark, тогава не е налице помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно няма причина да се разглежда прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС. Въпросното разграничение има и различни практически последици.

33.      От една страна, наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС води до определени правни последици, като предвидените в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение за предварително уведомяване и забрана за привеждане в действие, насочени към държавите членки(21). Тези съображения изясняват защо решение, основано на член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС, което, въпреки че квалифицира разглежданата мярка като държавна помощ, я обявява за съвместима с вътрешния пазар, е обжалваем акт съгласно член 263 ДФЕС(22). Освен това националните юрисдикции трябва да следят за спазването на правата на частноправните субекти при нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС(23).

34.      От друга страна, преценката относно съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар е от изключителната компетентност на Комисията(24). Тази изключителна компетентност при одобряването на държавна помощ се простира до член 106, параграф 2 ДФЕС(25). Това означава, че член 106, параграф 2 ДФЕС не е пряко приложим за разрешаването на държавна помощ(26). Обратното би осуетило целта за организирана превенция в областта на държавната помощ, за постигането на която изпълнението на проекта за помощ се отлага, докато съмнението относно неговата съвместимост бъде премахнато с окончателното решение на Комисията(27).

35.      От гореизложеното следва, че член 106, параграф 2 ДФЕС би бил ирелевантен, ако мярка за помощ може да бъде одобрена от Комисията на основание тази разпоредба само в случай че отговаря на условията Altmark.

36.      От своя страна Viasat не изразява несъгласие със схващането, че член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС се отнасят до различни въпроси, но твърди, че това не предоставя отговор на доводите, изложени от него в първоинстанционното производство. Това твърдение обаче е необосновано, тъй като не признава последиците от посоченото разграничение.

37.      Първо, припомням, че решение Altmark улеснява преценката от органите на държавите членки и на Комисията дали компенсацията, платена на предприятие в замяна на изпълнението на задължение за обществена услуга, представлява „предимство“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение тези условия се опитват да отговорят на хипотетичния и въображаем въпрос дали съответното предприятие би получило компенсацията при нормални пазарни условия — т.е. условията на даден пазар без намеса на съответната държава членка(28). Член 106, параграф 2 ДФЕС, обратно, се основава на идеята, че държавата членка се намесва в полза на предприятие, като му възлага извършването на услуга от общ икономически интерес.

38.      Второ, наистина в решение Ferring Съдът приема, че компенсацията за доставчик на обществена услуга представлява държавна помощ по смисъла на (настоящия) член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото въпросното предимство надвишава допълнителните разходи, направени при изпълнение на възложените задължения за обществена услуга, и ако случаят е такъв, не може по никакъв начин да се счита, че това предимство е необходимо на предприятието, за да изпълнява възложените му конкретни задачи, поради което не е обхванато от (настоящия) член 106, параграф 2 ДФЕС(29). При все това, макар в решение Altmark Съдът да се позовава на решение Ferring, той доразвива понятието за „предимство“ по отношение на такава компенсация съгласно (настоящия) член 107, параграф 1 ДФЕС и му придава сегашния вид. За разлика от решение Ferring обаче в решение Altmark от Съда не се иска да тълкува настоящия член 106, параграф 2 ДФЕС, което може да обясни защо последният не изразява позиция по отношение на взаимовръзката между тези две разпоредби(30). Все пак липсата на такава позиция не означава, че според Съда условията Altmark трябва да се вземат предвид при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, тъй като това би обезсмислило посочената разпоредба(31). Напротив, и след решение Altmark Съдът продължава да тълкува член 106, параграф 2 ДФЕС по същия начин, както преди(32).

39.      Трето, тълкуването на член 106, параграф 2 ДФЕС в смисъл, че налага преценка дали изискването за спазване на второто и четвъртото условие Altmark би препятствало изпълнението на услугата от общ икономически интерес, не е подкрепено от текста на тази разпоредба или от практиката на Съда.

40.      Член 106, параграф 2 ДФЕС цели да съгласува интереса на държавите членки да използват определени предприятия, по-специално от публичния сектор, като инструмент на икономическата или данъчната политика (или на политики с икономически или данъчни последици) с интереса на Съюза да гарантира по принцип спазването на правилата за конкуренция и запазването на единството на вътрешния пазар. За да могат разпоредбите на Договорите да не се прилагат за дадено предприятие, на което е възложена услуга от общ икономически интерес съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС, е достатъчно прилагането на тези разпоредби да препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, възложени на това предприятие(33).

41.      В тази връзка за прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС не е необходимо да е застрашено оцеляването на предприятието. Достатъчно е при отсъствие на разглежданите права или мерки за помощ да не е възможно изпълнението на възложените на предприятието конкретни задачи, определени във връзка с неговите задължения за обществена услуга. По-специално условията за прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС са изпълнени, ако запазването на разглежданите права или мерки за помощ е необходимо, за да се позволи на техния носител или получател да осъществи задачите от общ икономически интерес, които са му възложени при „икономически приемливи условия“(34).

42.      За разлика от това доводите на Viasat предполагат, че за да бъде одобрена схема за компенсиране на доставчик на обществени услуги, която не отговаря на кумулативните условия Altmark и поради това съдържа елементи на помощ, тя трябва да изпълни същите тези изисквания за обективност, прозрачност и икономическа ефективност. Това би стеснило твърде много понятието „икономически приемливи условия“. Въпреки че, както твърди Viasat, член 106, параграф 2 ДФЕС е разпоредба, която позволява дерогация от съдържащите се в Договорите правила и следователно трябва да се тълкува стриктно, съществуват предели за ограничителното ѝ тълкуване, така че да не бъде застрашено нейното полезно действие(35).

43.      Що се отнася до областта на публичното радиоразпръскване, тълкуването на Viasat на член 106, параграф 2 ДФЕС изглежда особено неубедително. Всъщност съгласно Протокола за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към Договора за Европейската общност(36), разпоредбите на настоящия Договор за функционирането на Европейския съюз „не накърняват компетентността на държавите членки да финансират публичното радиоразпръскване, доколкото такова финансиране се предоставя на структурите за радиоразпръскване за изпълнение на мисията на обществена услуга така, както е възложена, определена и организирана от всяка държава членка и доколкото това финансиране не засяга условията за търговия и конкуренцията в [Съюза] до степен, която би противоречала на общия интерес, като се държи сметка за това как се изпълнява задачата на тази обществена услуга“. Този протокол има отношение към критерия за претегляне на интересите, но не и към този за препятстване, още по-малко пък в смисъла, предлаган от Viasat.

44.      От гореизложеното следва, че за правилното прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС не е необходимо да се вземат предвид второто и четвъртото условие Altmark.

45.      Нито един от изтъкнатите в жалбата на Viasat подкрепящи доводи не подлага на съмнение този извод.

46.      Първо, що се отнася до критикуваните от Viasat решения на Общия съд(37), Съдът не е обвързан от тях, нито може да провери валидността им при липса на жалба. Следователно довод, основан на твърдение за незаконосъобразност на практиката на Общия съд по предишни дела, свързани с член 106, параграф 2 ДФЕС, е ирелевантен. Същото се отнася и за оспорваните от Viasat заключения на генералните адвокати(38); те също не обвързват Съда(39).

47.      Второ, що се отнася до довода на Viasat, че противно на позицията на Общия съд, изразена в точка 91 от обжалваното съдебно решение, тезата му не води до логическа безизходица, достатъчно е да се отбележи, че тази точка започва с израза „от друга страна“, което показва, че мотивът е изложен само за изчерпателност. Ето защо този довод е неотносим. Във всеки случай Viasat си противоречи с твърдението, че неговото тълкуване на член 106, параграф 2 ДФЕС не превръща тази разпоредба в „мъртва буква“: не може Viasat да претендира, че Комисията има възможност да се откаже от някое от условията Altmark при своята преценка на съвместимостта във всеки отделен случай, и същевременно да приема, че за да отрази член 107, параграф 1 ДФЕС, критерият за препятстване по член 106, параграф 2 ДФЕС изисква прилагането на условията Altmark, тъй като тези условия са кумулативни съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС.

48.      Трето, по отношение на съобщенията и решенията на Комисията от 2005 г. и 2011 г., посочени в точка 67 от обжалваното съдебно решение, Viasat признава, че те не са приложими, както Общият съд установява в точка 93 от обжалваното съдебно решение. Следователно те не са релевантни в настоящия спор, който е свързан с въпроса дали Общият съд правилно е приел, че Комисията не е длъжна да разгледа второто и четвъртото условие Altmark при преценката на съвместимостта на мярка за помощ съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

49.      Четвърто, по отношение на довода, че в точки 97—99 от обжалваното съдебно решение Общият съд не отчита значението на Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г., в противовес на поддържаното от Комисията Viasat, изглежда, не оспорва валидността на това съобщение. Що се отнася до основателността на този довод, обстоятелството, че може да е било възможно в контекста на последните съобщения и насоки Комисията да възприеме тълкуване, което съответства в по-голяма степен на гледната точка на жалбоподателя, не доказва, че Общият съд допуска грешка, като приема, че Комисията не е била длъжна да направи това.

50.      Накрая, във връзка с довода на Viasat, че член 106, параграф 2 ДФЕС изисква процедура за конкурентно възлагане, за да се повери услуга от общ икономически интерес, повдигнатото от Кралство Дания възражение за недопустимост, посочено в точка 26 по-горе, трябва да се отхвърли, тъй като Viasat представя същия довод в първоинстанционното производство. При все това конкретното твърдение на Viasat, че разглежданият в спорното решение договор за публично радиоразпръскване е от трансграничен интерес, не произтича от обжалваното съдебно решение и Viasat изглежда не изтъква такъв довод в първоинстанционното производство. Нещо повече — за да се установи това, е необходима фактическа преценка, която не е от компетентността на Съда в рамките на производството по обжалване. Следователно това конкретно твърдение е недопустимо.

51.      Що се отнася до повдигнатия с този довод правен въпрос, Общият съд не допуска грешка в точка 99 от обжалваното съдебно решение, като посочва, че член 106, параграф 2 ДФЕС не изисква процедура за конкурентно възлагане, за да се повери услуга от общ икономически интерес. Както посочва Комисията, член 106, параграф 2 ДФЕС дава възможност за дерогация от „разпоредбите, съдържащи се в Договорите“, които включват правилата за свободно движение и произтичащите от тях общи принципи, доколкото тази институция се е уверила, че съдилищата на Съюза следят дали са спазени и контролират критериите за препятстване и за претегляне на интересите. В този смисъл Протоколът от Амстердам не може да се разбира по друг начин, освен че потвърждава принципа, че държавите членки могат да предоставят пряко, в интерес на обществото специални или изключителни права на предприятие под формата на концесия за публично радиоразпръскване.

52.      От гореизложеното следва, че второто основание за обжалване трябва да се отхвърли.

 В – Първото основание за обжалване

53.      С първото си основание за обжалване Viasat твърди, че Общият съд допуска грешка, като отхвърля изтъкнатото от него основание за отмяна, а именно че в спорното решение Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС.

54.      В точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля това основание за отмяна, като посочва, че „мълчанието на Комисията относно ролята на второто и четвъртото условие Altmark при преценката на съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар не се дължи на грешка в разсъжденията на Комисията или на липса на мотиви, опорочаващи [спорното] решение, а на факта, че в това решение е приложена различна аналитична рамка от тази, на която отдава предпочитание [Viasat]“.

55.      Както признава Viasat, спорното решение не би било достатъчно мотивирано само ако Комисията е била длъжна да приложи аналитичната рамка, която според Viasat произтича от член 106, параграф 2 ДФЕС.

56.      Общият съд обаче не допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че Комисията не е имала такова задължение, нито пък като стига до извода, че спорното решение е достатъчно мотивирано. Следователно това основание за обжалване трябва да се отхвърли.

 Г – Третото основание за обжалване

57.      В заключителната част на жалбата си Viasat мимоходом посочва, че „Общият съд допуска грешка, като не разглежда жалбата на Viasat в [достатъчна] степен“, и че „в настоящия случай разглеждането на жалбата на Viasat от Общия съд не отговаря на степента, установена в […] съдебната практика“.

58.      Дори ако приемем, че това основание за обжалване се отнася до всички точки от обжалваното съдебно решение, се присъединявам към становището на Комисията, че то без съмнение не е достатъчно развито, за да могат другите страни да дадат отговор или Съдът да се произнесе по него. Следователно то е недопустимо(40).

 Д – Заключение

59.      По мое мнение от всички гореизложени съображения следва, че нито едно от повдигнатите от Viasat основания за обжалване не може да бъде прието. Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

V –  Съдебни разноски

60.      Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубило делото, Viasat следва да бъде осъдено да заплати наред с направените от него съдебни разноски и тези на Комисията и TV2 в съответствие с тяхното искане. Освен това съгласно член 140, параграф 1 от посочения правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски.

VI –  Заключение

61.      С оглед на гореизложеното предлагам на Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Viasat Broadcasting UK Ltd да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия и на TV2/Danmark A/S,

–        да осъди Кралство Дания да заплати направените от него съдебни разноски.


1 – Език на оригиналния текст: английски.


2 – Решение от 24 септември 2015 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑125/12, EU:T:2015:687, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).


3 – Решение на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания C 2/03 за TV2/Danmark (ОВ L 340, 2011 г., стр. 1) (наричано по-нататък „спорното решение“).


4      Трябва да отбележа, че независимо от факта, че Viasat иска Общият съд да отмени спорното решение (вж. точка 30 от обжалваното решение), изглежда, че в уводната част на обжалваното решение Общият съд преформулира предмета на висящата пред него жалба, като приема, че Viasat иска „частична отмяна на [спорното решение]“ (курсивът е мой).


5 – Решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 89—93, наричано по-нататък „решение Altmark“, а определените в него условия съответно „условията Altmark“). Условията Altmark изясняват в кои случаи предприятията, които изпълняват задължения за обществена услуга, в действителност не получават финансово предимство от компенсацията, представляваща насрещна престация за изпълнението на тези задължения, и съответно не са в по-благоприятно положение спрямо своите конкуренти. Условията са следните: първо, предприятието — получател на компенсацията, трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да са ясно определени. Второ, параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се изключи възможността тя да осигури икономическо предимство, което да постави предприятието получател в по-благоприятно положение спрямо конкурентните предприятия. Трето, компенсацията не може да надхвърля необходимото за покриване на всички или на част от разходите, наложени от изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумната печалба от изпълнението на тези задължения. Четвърто, компенсацията трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които средно предприятие с добро управление и подходящи ресурси би направило във връзка с изпълнението на тези задължения, за да може да удовлетвори съответните изисквания за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумната печалба от изпълнението на тези задължения; вж. формулировката на тези условия, изложени по-специално в решение от 8 май 2013 г., Libert и др. (C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 87, 89, 91 и 92).


6 – Съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС „[п]редприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза“.


7 – Вж. по-специално решения от 11 март 2009 г., TF1/Комисия (T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 124—147), от 1 юли 2010 г., M6/Комисия (T‑568/08 и T‑573/08, EU:T:2010:272, т. 127—141), от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия (T‑137/10, EU:T:2012:584, т. 289—301) и от 16 октомври 2013 г., TF1/Комисия (T‑275/11, непубликувано, EU:T:2013:535, т. 129—145).


8 – Решение 2006/217/ЕО на Комисията от 19 май 2004 година относно мерките, взети от Дания за TV2/Danmark (ОВ L 85, 2006 г., стр. 1, поправка в ОВ L 368, 2006 г., стр. 112).


9 – Решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Danmark и др./Комисия (T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04, EU:T:2008:457).


10 – За да не утежнявам текста, в настоящото заключение ще използвам съкращението „TV2“ за датския обществен радиотелевизионен оператор TV2/Danmark, независимо от правната му форма.


11 – Решение C(2004) 3632 окончателен на Комисията по преписка в областта на държавните помощи № 313/2004 относно рекапитализацията на TV2/Danmark A/S (публикувано резюме в OВ C 172, 2005 г., стр. 3).


12 – Определения от 24 септември 2009 г., SBS TV и SBS Danish Television/Комисия (T‑12/05, непубликувано, EU:T:2009:357) и Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑16/05, непубликувано, EU:T:2009:358).


13 – Освен съдебните актове, посочени в първата част на настоящото заключение, вж. също определения от 22 март 2012 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑114/09, непубликувано, EU:T:2012:144) и от 10 декември 2012 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑210/12, непубликувано, EU:T:2012:660).


14 – Решение от 24 септември 2015 г., TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684, наричано по-нататък „другото обжалвано съдебно решение“). Понастоящем висящи пред Съда са жалбите по дела TV2/Danmark/Комисия (C‑649/15 P); Комисия/TV2/Danmark (C‑656/15 P) и Viasat Broadcasting UK/TV2/Danmark (C‑657/15 P).


15 – Ето защо в обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че по отношение на част от подадената от Viasat жалба за отмяна не е необходимо произнасяне.


16 – Решение от 1 юли 2010 г., M6/Комисия (T‑568/08 и T‑573/08, EU:T:2010:272).


17 – Съобщение на Комисията за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на публичната услуга разпространение на радио- и телевизионни програми (ОВ C 320, 2001 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 19).


18 – Вж. Lynskey, O. The Application of Article 86(2) EC to Measures Which do Not Fulfil the Altmark Criteria; Institutionalising Incoherence in the Legal Framework Governing State Compensation of Public Service Obligations. — World Competition Law and Economic Review, Kluwer Law International, 2007, Vol. 30, Issue 1, p. 157.


19      В това отношение вж. решение от 26 октомври 2016 г., Orange/Комисия, C-211/15 P, EU:C:2016:798, т. 44


20 – Вж. по-специално Klasse, M. The Impact of Altmark: The European Commission Case Law Responses. — In: Szyzyczak, E. et Van de Gronden, J.W. (ed.). Financing Services of General Economic Interest. TMC Asser Press, The Hague, 2013, р. 36 и Nicolaides, P. The Perennial Altmark Questions, 27 октомври 2015 г., достъпен на уебсайта http://www.stateaidhub.eu/blogs/stateaiduncovered/post/3961 (последно посетен на 7 ноември 2016 г.).


21 – Вж. решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa (C‑284/12, EU:C:2013:755, т. 35). Задължението за предварително уведомяване се отнася и до мерки, попадащи в приложното поле на член 106, параграф 2 ДФЕС: вж. решение от 21 октомври 2003 г., Van Calster и др. (C‑261/01 и C‑262/01, EU:C:2003:571, т. 61 и цитираната съдебна практика).


22 – Вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия (C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 40—42).


23 – Вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., PGE (C‑574/14, EU:C:2016:686, т. 31, 33 и 40 и цитираната съдебна практика).


24 – Вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa (C‑284/12, EU:C:2013:755, т. 28 и цитираната съдебна практика).


25 – Вж. в този смисъл решение от 15 март 1994 г., Banco Exterior de España (C‑387/92, EU:C:1994:100, т. 17).


26 – Вж. аналогично заключение на генералния адвокат Léger по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:13, т. 56). За различно мнение вж. заключението на генералния адвокат Tizzano по дело Ferring (C‑53/00, EU:C:2001:253, т. 78).


27 – Вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa (C‑284/12, EU:C:2013:755, т. 26).


28 – Вж. в този смисъл определение от 5 февруари 2015 г., Гърция/Комисия (C‑296/14 P, непубликувано, EU:C:2015:72, т. 34). За определянето на „нормалните пазарни условия“ е необходим икономически анализ: вж. решение от 11 юли 1996 г., SFEI и др. (C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 61).


29 –      Решение от 22 ноември 2001 г., Ferring (C‑53/00, EU:C:2001:627, т. 32 и 33, наричано по-нататък „решение Ferring“).


30 – Искам да подчертая, че макар едно от основанията за обжалване на Комисията в делото, по което е постановено решението от 2 септември 2010 г., Комисия/Deutsche Post (C‑399/08 P, ЕU:C:2010:481), да е нарушението както на (настоящия) член 106, параграф 2 ДФЕС, така и на (настоящия) член 107, параграф 1 ДФЕС, Съдът ограничава своята преценка до (настоящия) член 107, параграф 1 ДФЕС и не тълкува (настоящия) член 106, параграф 2 ДФЕС; вж. по-специално т. 38—48 от това решение.


31 – Вж. в тази връзка заключението на генералния адвокат Léger по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2002:188, т. 79 и сл.).


32 – Вж. решение от 15 ноември 2007 г., International Mail Spain (C‑162/06, EU:C:2007:681, т. 34 и 35).


33 – Вж. в този смисъл решение от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (C‑159/94, EU:C:1997:501, т. 55, 56 и 59).


34 – Вж. в този смисъл решения от 19 май 1993 г., Corbeau (C‑320/91, EU:C:1993:198, т. 14 и 16), от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (C‑159/94, EU:C:1997:501, т. 59, 95 и 96) и от 15 ноември 2007 г., International Mail Spain (C‑162/06, EU:C:2007:681, т. 34 и 35).


35 – Вж. в този смисъл решение от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (C‑159/94, EU:C:1997:501, т. 53).


36 – ОВ C 340, 1997 г., стр. 109 (наричан по-нататък „Протоколът от Амстердам“).


37 – Решения от 1 юли 2010 г., M6/Комисия (T‑568/08 и T‑573/08, EU:T:2010:272); от 11 март 2009 г., TF1/Комисия (T‑354/05, EU:T:2009:66), от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия (T‑137/10, EU:T:2012:584) и от 16 октомври 2013 г., TF1/Комисия (T‑275/11, непубликувано, EU:T:2013:535).


38 – Заключения на генералния адвокат Tesauro по дело Corbeau (C‑320/91, EU:C:1993:52) и на генералния адвокат Tizzano по дело Ferring (C‑53/00, EU:C:2001:253). Viasat критикува и решение от 27 февруари 1997 г., FFSA и др./Комисия (T‑106/95, EU:T:1997:23), което се позовава на тези заключения.


39 – Решение от 9 юни 2016 г., Pesce и др. (C‑78/16 и C‑79/16, EU:C:2016:428, т. 25 и цитираната съдебна практика).


40 – В този смисъл вж. определение от 6 февруари 2014 г., Thesing и Bloomberg Finance/ЕЦБ (C‑28/13 P, EU:C:2014:230, т. 25 и цитираната съдебна практика).