Language of document : ECLI:EU:C:2016:149

Дело C‑247/14 P

HeidelbergCement AG

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Пазар на цимент и свързани продукти — Административно производство — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 18, параграфи 1 и 3 — Решение за изискване на информация — Мотивиране — Уточненост на искането“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 10 март 2016 г.

1.        Обжалване — Основания — Непълни или противоречиви мотиви — Допустимост

(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

2.        Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая — Необходимост от уточняване на всички релевантни фактически и правни обстоятелства — Липса

(член 296 ДФЕС)

3.        Конкуренция — Административно производство — Исканe за информация — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 296, втора алинея ДФЕС; член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 15)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 16)

3.        Що се отнася до мотивите на решението за изискване на информация съгласно член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тази разпоредба определя какво основно те следва да съдържат. Това специално задължение за мотивиране е основополагащо изискване, доколкото трябва не само да покаже обосноваността на искането за предоставяне на информация, но и да изясни на съответните предприятия обхвата на задължението за съдействие от тяхна страна, като същевременно съхрани правото им на защита.

Задължението да се посочи целта на искането означава, че в искането си Комисията е длъжна да посочи предмета на своето разследване и следователно да конкретизира твърдяното нарушение на правилата на конкуренция. В този аспект Комисията не е длъжна да съобщи на адресата на решение за искане за предоставяне на информация цялата информация, с която разполага за предполагаемите нарушения, нито да дава точна правна квалификация на тези нарушения, при условие че посочи ясно подозренията, които възнамерява да провери. Доколкото обаче необходимостта от информацията трябва да се прецени с оглед на целта, спомената в искането за предоставяне на информация, тази цел трябва да бъде посочена достатъчно точно, тъй като в противен случай ще бъде невъзможно да се определи дали информацията е необходима и Съдът няма да може да упражни контрол.

В това отношение е вярно, че искането за предоставяне на информация представлява мярка за разследване, обикновено използвана в рамките на фазата на проучване, която предхожда изложението на възраженията и единствената цел на която е да даде възможност на Комисията да събере информацията и документацията, необходими за да се проверят наличието и значението на определена фактическа и правна обстановка. В допълнение, при все че по отношение на решения на Комисията за проверка е било постановено, че макар Комисията да е длъжна да посочи възможно най-точно какво се издирва и обстоятелствата, които трябва да бъдат проверени, за сметка на това не е необходимо в решението за проверка непременно да се посочат с точност границите на релевантния пазар, нито да се даде точна правна квалификация на подозираните нарушения, нито да се посочи периодът, през който те са били извършени, тази постановка е била обоснована с факта, че проверките се извършват в началото на разследването, т.е. през период, през който Комисията все още не разполага с точна информация. Изключително кратките, мъгляви, общи и в някои отношения двусмислени мотиви обаче не биха могли да отговарят на изискванията за мотивиране, определени с член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, за да оправдаят искане за предоставяне на информация, в случай че такова е направено повече от две години след първите проверки, след като Комисията вече е била отправила няколко искания за предоставяне на информация до предприятия, подозирани за участие в нарушение, и то няколко месеца след решението за образуване на производството.

(вж. т. 17, 19—21, 24 и 37—39)